Решение № 292 от 13.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 7/2012 г.

Решение № 292 от 13.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 7/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. П. К. от [населено място], чрез процесуалния представител-адвокат Т. против въззивно решение № 1103 от 21.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3308 от 21.07.11 г. по гр. д. № 5599/11 г. на Варненски районен съд като са отхвърлени като неоснователни исковете му против [фирма] [населено място], представлявана от изпълнителния директор М. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. С определение № 699 от 16.05.2012 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, т. 3 от ГПК по въпроса за начина, по който следва в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е описано всяко едно от посочените нарушения, за да се гарантира възможността на работника или служителя за ефективна защита срещу уволнението. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, по поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване намира следното: В практиката трайно и непротиворечиво се приема /като пример решения № 92 от 16.03.11 г. по гр. д. № 910/10 г., № 593 от 6.10.11 г. по гр. д. № 31/10 г. на III г. о., № 1685 от 19.10.05 г. по гр. д. № 3106/03 г. на ВКС/, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ по императивен начин установява необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законния текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и времето на извършването му. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител. В хипотеза на чл. 187, т. 3 от КТ - за да е законосъобразно извършеното уволнение - работодателят следва още да установи и че работникът или служителя реално е извършил посоченото в заповедта нарушение, както и че то му е възложено с оглед заеманото трудово правоотношение. Съдържанието на задълженията на работника или служителя се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа и се установяват чрез длъжностната му характеристика. Възможно е те да бъдат установени и по друг начин, но във всички случай съдържанието на възложените на работника или служителя задължения - следва да е ясно и недвусмислено установено от страна на работодателя, върху когото е доказателствената тежест. За да се счете, че е налице неизпълнение на задължение и за да бъде санкционирано такова неизпълнение - следва по делото да е установено, че работникът или служителя е бил запознат /известен/ за съответното си задължение. Н. е заповед за уволнение, с която работодателят е санкционирал работник или служител за неизпълнение на задължение, което не е посочено в длъжностната му характеристика и за което работодателят не е установил, че е било известно на работника или служителя. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира подадената касационна жалба за основателна. Настоящият касатор е заемал длъжността "мобилен консултант директни продажби" в ответното дружество. Със заповед № 1380 от 29.03.2011 г. е прекратено трудовото му правоотношение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Като причина за дисциплинарното уволнение са посочени нормите на чл. 187, т. 3 от КТ - неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила и чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ - системни нарушения на трудовата дисциплина. В обстоятелствената част на заповедта - посочените като допуснатите от служителя Д. К. нарушения се свеждат до това, че: 1. на 4.02.11 г. изпраща по електронната поща на П. Д. прогноза по какви сделки работи само за 1 фирма, с 1 сим карта, след като е приканен и е получил уточняващ имейл каква трябва да бъде конкретно попълнената прогноза, 2. През м. 01. и 02.11 г. осъществява по-малко от 5 срещи с клиенти дневно, въпреки, че получава подканващи имейли да прави поне 5 срещи с клиенти дневно. Не работи с достатъчно на брой клиенти на дневна и месечна база, 3. От 17 изпратени контакта през м. 03.11 г. е приключил само 2 продажби, останалите са "отказани" по различни причини, 4. Представя дневни отчети, от които се вижда "системно неходене на срещи с клиенти и неизпълнение на дневната база от минимум 5 срещи". За м. 02.11 г. П. Д. е получил само 11 отчета, въпреки че броят им трябва да бъде равен на работните дни от месеца, 5. системно регистрира продажбите в системата "П." след посочения срок за въвеждане /заявките трябва да са въведени до 15 - 20 число на всеки месец, за да бъдат обработени/, 6. През по-голямата част от работното си време стои в офиса и прозвънява на клиенти, които след това описва в отчета като проведени срещи. Не ходи на срещи с клиенти извън града и 7. Няма нанесени коментари в базата данни на спуснатите му клиенти и не ги прозвънява редовно. При съпоставка на така констатираните от работодателя нарушения на установените правила за работа, от които е направен извод за системно неизпълнение на възложената работа - от една страна и възложените с длъжностната характеристика задължения - от друга, се установява, че с длъжностна характеристика на Д. К. не са възлагани отговорностите, описани по-горе под номер 1, 2, 3, 4 и 6. По длъжностна характеристика задължения на ищеца са 13 на брой и се свеждат до това да отговаря за: - приемане на всички заявки на клиенти за ползване на телекомуникационни услуги, - за текущото обслужване на клиенти, - за активното търсене и привличане на клиенти, - да извършва всички дейности, възложени му от старши мениджъра във връзка с предлагането на телекомуникационни услуги и решения, - да спазва технологична и трудова дисциплина, - да познава отлично всички продукти и услуги на компанията, - да спазва всички правила и нормите за висококачествено обслужване на клиентите, - да поддържа добра работна атмосфера, - да познава и спазва всички вътрешно-фирмени процедури и инструкции, свързани с изпълнение на преките му служебни задължения, - да спазва конфиденциалност на фирмената информация, - да носи отговорност за достоверността, коректността и пълнотата на въведените в информационните системи данни, - да носи пълна имуществена отговорност по чл. 207 от КТ и да се грижи за своето и на другите здраве и безопасност. Предвидени са и 23 на брой специфични функции и задачи, от които седем са съотносими към случая - да провежда на ден минимум 4 срещи с клиенти /а е наказан за непровеждане на минимум 5 срещи на ден/, да прозвънява на клиентите си в зависимост от техния приоритет, да осъществява непосредствен контакт на място с клиенти, като рекламира и предлага телекомуникационни услуги и решения, да продава и предлага активно цялата гама от продукти и услуги на компанията, да познава детайлно и спазва всички работни процедури и инструкции на направление Продажби на корпоративни клиенти, да изготвя необходимите справки и отчети, отразяващи работата му, да продава продуктите на компанията. По делото не са представени и не са приемани като доказателство вътрешно-фирмени процедури и инструкции, установяващи различни от описаните задължения. Следователно - не е установено работодателят да е възлагал на служителя други задължения, извън вече изброените. От посочените по длъжностна характеристика задължения - само две: за отговорността за въвеждане на данни в информационните системи и да изпълнява възложените му от старши мениджъра дейности - кореспондират на установените от работодателя нарушения. Те обаче не могат да обосноват налагане на дисциплинарно наказание, защото не са ангажирани надлежни доказателства, че са допуснати от ищеца. По делото е разпитан в качеството на свидетел, заемащият длъжността регионален мениджър продажби - П. Д., който установява, че заемащият длъжността "Мобилен консултант", освен задълженията по длъжностната характеристика е следвало да изпълнява и всички конкретни задачи и цели които ежедневно са му били поставяни чрез имейли от по-горестоящите от него длъжностни лица /регионален мениджър и старши мениджър/. Следвало е и да отчита всеки ден работата си чрез попълване на конкретни бланки, които своевременно да изпраща. В тази връзка - по делото са представени множество имейли. Последните като електронни документи са писмени документи /чл. 2, ал. 2 З./. Те не са подписани с електронен подпис, а са оспорени от ищеца в първото съдебно заседание на 23.06.11 г. след представянето им. В практиката единно се приема, че в тази хипотеза се прилагат правилата за частния неподписан документ и съгласно чл. 194, ал. 1 ГПК съдът следва да се произнесе по основателността на оспорването след обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Единственото ангажирано в случая доказателство са гласните показания на изпратилия същите имейли П. Д. С оглед длъжностното качество на свидетеля, при липсата на други доказателства и с оглед направеното оспорване на истинността им, настоящият съдебен състав намира, че не може да бъде зачетена доказателствената сила на представените имейли. Доказателства, установяващи извършването на изброените в заповедта за уволнение нарушения с номера 5 и 7 - "системно регистрира продажбите в системата "П." след посочения срок за въвеждане" и "няма нанесени коментари в базата данни на спуснатите му клиенти" - не са представени. За да бъде наложено на ищеца наказание за неизпълнение на задължението му да въвежда в информационните системи изискуемите се данни достоверно, коректно и в пълнотата - вида на данните, които подлежат на въвеждане и неизпълнението на това задължение, следва да бъдат установени от работодателя, а в случая конкретни доказателства не са представени. Не е установено нарушение и на другото посочено в длъжностната характеристика задължение - да извършва възложени му от старши мениджъра дейности. Това е така, защото разпитаният по делото свидетел Д. дава общи обяснения, като не установява на посочените в заповедта за уволнение дати /или периоди/ да е възлагал на ищеца конкретни задачи, които той да не е изпълнил. Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме обжалваната заповед за незаконосъобразна. Като е приел обратното - въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. Въпросите по делото следва да се решат по същество. Като незаконосъобразна заповедта за уволнение следва да бъде отменена, а служителят - възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Ищецът е предявил иск по чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение "за периода от 29.03.2011 г. до заседанието по съществото на спора, но за не повече от шест месеца", ведно със законната лихва, в размер на 12 622.20 лв. Така предявеният иск е неоснователен. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е за оставянето без работа поради незаконното уволнение и такова не се дължи, когато работникът или служителя не е бил без работа, а веднага е започнал друга. В случая - видно от представеното копие от трудова книжка - след уволнението на 30.03.11 г. - считано от 2.04.11 г. ищецът е започнал работа по трудово правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 от КТ с възнаграждение от 1800 лв. Последното е по-ниско от получаваното преди настоящето уволнение, но иск по чл. 225, ал. 2 от КТ за разликата не е предявен. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение