Решение № 223 от 13.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 3018/2017 г.

Решение № 223 от 13.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 3018/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Вероника Николова Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Щайнер енд Партнерс Иммоинвест" ООД срещу решение № 1457 от 22.06.2017 г. по т. д. № 5152/2016 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав. С него е потвърдено решение № 1322/25.07.2016 г. по т. д. № 2117/2015 г. на СГС, VІ-9 състав, с което "Щайнер енд Партнерс Иммоинвест" ООД е осъден да заплати на "Сълюшън контракт 2013" ЕООД сумата 99 632, 86 лева- неизплатено възнаграждение за извършена услуга /СМР/, за която е издадена фактура № 097/27.11.2009 г. във връзка с изграждане /СМР/ на жилищна сграда, находяща се в [населено място], ул. "Иван Рилски" № 35, вземането по която е прехвърлено от "Весим – 2000" ЕООД на "Сълюшън контракт 2013" ЕООД с договор за продажба на вземане от 23.05.2014 г., нотариално заверен под № 5907/05.06.2014 г. на нотариус С. А., рег. № 208 от НК, ведно със законната лихва върху главницата от 26.11.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата 7 954, 30 лева разноски по делото. Касаторът "Щайнер енд Партнерс Иммоинвест" ООД твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като в нарушение на чл. 266, ал. 3 от ГПК не е уважил искането на въззивника за приемане на доказателства по делото, а в мотивите на решението е приел, че не са ангажирани доказателства. Поддържа, че е направил искането си по чл. 192 от ГПК своевременно и пред първоинстанционния съд, който въпреки изпълнението на указанията му за конкретизиране на документите, е оставил искането без уважение. Изтъква, че в свое разпореждане от 18.11.2016 г. въззивният съд е приел, че на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК доказателственото искане на въззивника по чл. 192 от ГПК следва да се уважи, но въпреки това не е приел изисканите по реда на чл. 192 от ГПК документи. Ответникът по жалбата "Сълюшън контракт 2013" ЕООД, [населено място], моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Счита, че същото не страда от посочените в жалбата пороци, а е постановено при пълно и обстойно обсъждане на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че между "Весим 2000" ЕООД и "Щайнер енд Партнерс Иммоинвест" ООД е възникнало валидно правоотношение по сключен договор за изработка – СМР, като праводателят на ищеца - цедентът "Весим 2000" ЕООД е изпълнил възложените му работи, за които в периода 14.06.2008 г. - 22.12.2008 г. са съставени актове обр. 7, 12 и 14 и от изпълнителя са издадени фактури за авансови суми на стойност 94 166, 69 лева, без ДДС /113 000 лева, с ДДС/ и процесната фактура № 097/27.11.2009 г., в която след приспадане на авансовите суми е посочена като дължима сумата 99 632, 86 лева, без ДДС. Съдът е счел за неоснователно възражението, че фактурираните СМР са платени от ответника, като е посочил, че нито в производството пред СГС, нито във въззивното производство са представени доказателства за плащане. Също е приел за неоснователни възраженията за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, довели до неизясняване на спора от фактическа страна, като е посочил, че за да бъде допуснато събиране на писмени доказателства по реда на чл. 192 от ГПК, следва документите, за които се твърди, че са в държане на трети лица, да бъдат индивидуализирани. С определение № 187/13.04.2018 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за произнасяне по процесуалноправния въпрос "За основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК". По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: По въпроса относно задължението на въззивния съд да събере нови доказателства при наличието на предпоставките по чл. 266, ал. 3 от ГПК е налице постоянна практика на ВКС, формирана с решение № 341 от 02.07.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. и с решение № 178 от 06.11.2017 г. по т. д. № 600/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о. В същите се приема, че въззивният съд следва да се произнесе по тези доказателствени искания, които са направени своевременно от страните пред първата инстанция, но не са били допуснати, както и по тези, които са били допуснати, но не са били събрани. След като прецени тяхната относимост към предмета на спора, въззивният съд, с определението си по чл. 267, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе допуска или не както посочените от страната, но недопуснати от първоинстанционния съд доказателства, така и допуснатите, но несъбрани от същия съд доказателства. Неизпълнението на тези задължения на въззивния съд във връзка с попълването на делото с доказателства, касаещи предмета на спора, представлява съществено нарушение на процесуалните правила за въззивното производство. При всички случаи обаче, с оглед съотношението на служебното начало с принципа за диспозитивното начало, процесуалното правоотношение между страната, направила своите искания в първоинстанционното производство и въззивния съд следва да е възникнало, т. е. предвид характера на въззивното производство, въззивният съд следва да е сезиран с искане от страната по делото, като въз основа на това искане въззивният съд е длъжен да се произнесе, респ. да събере доказателства, поискани, но не събрани от първоинстанционния съд. В решение № 174/12.01.2011 г. по т. д. № 36/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 72/09.07.2012 г. по т. д. № 398/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., се застъпва становище, че преклузията по чл. 266, ал. 1 от ГПК не може да настъпи, когато пропускът за установяване на действителните отношения между спорещите страни чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато от съда нарушение на процесуални правила. Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната по реда на чл. 290 от ГПК съдебна практика по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По същество на касационната жалба Обжалваното решение не е съобразено с посочената практика на ВКС. Ищецът "Сълюшън контракт 2013" ЕООД, в качеството му на цесионер по договор за продажба на вземане от 23.05.2014 г. между него и "Весим 2000" ЕООД, е поискал ответникът "Щайнер енд Партнерс Иммоинвест" ООД, в качеството му на възложител по договор за СМР на жилищна сграда, находяща се в [населено място], ул. "Иван Рилски" № 35, сключен с изпълнителя "Весим – 2000" ЕООД, да бъде осъден да му заплати сумата 99 632, 86 лева - неизплатено възнаграждение за извършена услуга /СМР/ по фактура № 097/27.11.2009 г., което вземане е придобито от ищеца по силата на договора за цесия. В отговора на исковата молба ответното дружество е направило възражение, че сумата по фактурата не се дължи, тъй като е изплатена в брой на представител на "Весим – 2000" ЕООД. Заявило е, че не разполага с касовите ордери за извършеното плащане, които са останали у бившите управители на дружеството Д. И. С. и Л. Д. С. Във връзка с това твърдение е направено искане по чл. 192 от ГПК тези две лица да бъдат задължени да представят в оригинал по делото всички намиращи се у тях документи, удостоверяващи извършени от името и за сметка на "Щайнер енд Партнерс Иммоинвест" ООД плащания в периода 2009 г. - 2010 г. С определение по чл. 374, ал. 1 от ГПК, постановено в закрито съдебно заседание на 20.07.2015 г., първоинстанционният съд е посочил, че по искането по чл. 192 от ГПК ще се произнесе след евентуалното конкретизиране на документите. С молба от 02.12.2015 г. ответникът е конкретизирал искането си, като е поискал на основание чл. 192 от ГПК да бъде задължен Д. И. С. да представи намиращите с у него приходни касови ордери, удостоверяващи факта на разплащането по процесната фактура. Въпреки извършеното уточнение, първоинстанционният съд е оставил без уважение доказателствените искания на ответното дружество в молбите от 02.03.2016 г. и 02.12.2015 г., включително искането по чл. 192 от ГПК, като е счел делото за изяснено от фактическа страна и е дал ход на делото същество. В подадената от него въззивна жалба срещу решението, "Щайнер енд Партнерс Иммоинвест" ООД е направил изрично оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, а именно, че е оставено без уважение искането му по чл. 192 от ГПК въпреки своевременната конкретизация на вида на документите. С жалбата изрично се поддържа искането по чл. 192 от ГПК. С определение от 18.11.2016 г. въззивният съд е указал на въззивния жалбоподател да представи молба за връчване на третото лице и да посочи неговия адрес. С молба от 30.11.2016 г. жалбоподателят е представил молба и е посочил адреса на Д. И. С., като с определение от 02.12.2016 г. съставът на САС е задължил последния по реда на чл. 192 от ГПК да представи посочените от въззивния жалбоподател документи. Възприемайки неправилно указанията на съда, третото лице Д. С. е предало документите на "Щайнер енд Партнерс Иммоинвест" ООД, вместо да ги представи по делото. Поради това документите за извършени плащания са представени от пълномощника на въззивния жалбоподател с молба от 01.02.2017 г. В съдебно заседание на 28.03.2017 г. третото лице Д. С. е дало показания, че част от документите действително са се намирали у него още от 2008 г., когато е бил управител на ответното дружество, а останалите документи е имал само в копия, но се е снабдил с оригиналите от Красен К., който е предавал парите от името на дружеството. Заявява, че докато е бил управител, не е знаел, че тези документи не са осчетоводени. В съдебно заседание на 25.04.2017 г. въззивният съд е оставил без уважение искането за приемане на писмените доказателства към молбата от 01.02.2017 г., като е изложил съображения, че след като лицето, изпратило на дружеството - въззивник документите, е било негов законен представител към момента на съставянето им, както и че е държало документите като управител, то молителят е знаел за съществуването на тези документи и те не са нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК. При преценката на предпоставките по чл. 266 от ГПК за събиране на нови доказателства във въззивното производство, въззивният съд не е съобразил, че доказателственото искане се поддържа на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, а не на основание чл. 266, ал. 2 от ГПК. Въззивният съд не е проверил твърдението на въззивния жалбоподател за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, а е преценил, че не са налице нови обстоятелства, каквито твърдения жалбоподателят изобщо не е въвеждал. Преценявайки неправилно двете хипотези на чл. 266 от ГПК, в които е допустимо да се събират доказателства във въззивното производство, въззивният съд не е допуснал доказателство, което е поискано своевременно, но не е събрано поради неправилна преценка за липса на конкретизация от страна на първоинстанционния съд. По този начин въззивният съд е постановил обжалваното решение, без да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, въпреки заявените с оглед на тези нарушения доказателствени искания във въззивната жалба. Следва да се отбележи, че само писмените доказателства по т. 1 до т. 5 от молбата от 01.12.2007 г. неправилно не са приети по делото. Относно останалите писмени доказателства към молбата преценката на въззивния съд е правилна, доколкото искането по чл. 192 от ГПК, направено своевременно в първоинстанционното производство, има за предмет само документи, удостоверяващи извършеното плащане, но не и разменена кореспонденция на "Щайнер енд Партнерс Иммоинвест" ООД с бившия управител Д. С. По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира въззивното решение за неправилно, като постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила – чл. 266, ал. 3 от ГПК, поради което същото следва да бъде отменено. Поради необходимостта от извършване на посочените по-горе съдопроизводствени действия делото трябва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да приеме предоставените от третото лице и представени с молбата на "Щайнер енд Партнерс Иммоинвест" ООД от 01.02.2017 г. писмени доказателства по т. 1 до т. 5 от молбата, както и да се произнесе по обусловените от тях доказателствени искания, направени със същата молба. При новото разглеждане на спора, в зависимост от неговия изход, въззивният съд следва да разпредели отговорността за разноски и за настоящото производство - чл. 294, ал. 2 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение