Решение № 9663 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5268/2014 г.

Решение № 9663 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5268/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Касационният жалбоподател - министърът на вътрешните работи обжалва изцяло решение № 2858/27.02.2014 г., постановено по адм. дело № 13832/2013 г. по описа на на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е отменена негова заповед рег. № К-885/30.08.2013 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на инспектор Валентин Димитров Вангелов - специалист V степен в 01 група "ОДГ" от ГПУ - Гюешево при РДГП - Кюстендил към ГДП-МВР, категория Г-I степен, и прекратяване служебното му правоотношение Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изтъкват се съображения, че съдебният състав в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил всички представени и приети писмени доказателства и конкретно: писмените обяснения на Велка Войнова, Димитър Димитров и Жулиета Сергиева; не е обсъдил представения по делото протокол от 05.04.2013 г.; не е обсъдил експертна справка № 109/24.07.2013 г. По този начин съдът е стигнал до неправилен извод, че с поведението си Вангелов не е уронил престижа на службата. Ответникът Вангелов оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия, счита жалбата за допустима, а по същество за неоснователна. Съображенията са следните: Тричленният състав, постановил обжалваното решение, е обсъдил всички представени по делото доказателства, включително изброените в касационната жалба. Що се отнася до направения извод, че с поведението си Вангелов не е уронил престижа на службата, настоящият състав счита същият за правилен и законосъобразен. Посочените в заповедта действия не могат да се определят като поведение, несъвместимо с морално-етични правила, водещо до намаляване или загубване доверието на обществото в полицейската институция. Фактическите констатации и правни изводи на съда изцяло се споделят и от настоящия състав, без да е необходимо преповтарянето им. Не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение и то следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Въпреки този изход на делото разноски в полза на ответника по касация не се присъждат, тъй като няма доказателства такива да са направени в настоящето производство, а в това пред тричленния състав те са присъдени. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, касационната инстанция