Решение № 17486 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5389/2019 г.

Решение № 17486 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5389/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Георгиева против решение № 30 от 01.03.2019 г. по адм. дело № 270/2018 г. на Административен съд – В., с което е отменен отказ на зам. -кмета на община В., обективиран в писмо № СВ-02-4/1/04.09.2018 г., да учреди на С. Д. право на преминаване през ПИ с идентификатор 10971.501.120 по КККР на гр. В. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено, като й се присъдят направените разноски. Ответникът С. Д. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът – зам. кмет на община В. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото и Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – В. е постановено в противоречие с материалния закон. Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. Д., против отказ на зам. - кмета на община В., обективиран в писмо изх. № СВ-02-4/1/04.09.2018 г. да учреди, на основание чл. 192, ал. 2 ЗУТ, по молба на Димитров право на преминаване през ПИ с идентификатор 10971.501.120, собственост на Ц. Георгиева. По делото е установено, че Димитров е собственик на апартамент № 5, избено помещение № 4 и гараж № 7, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор 10971.501.120, собственост на Ц. Георгиева (нот. актове, заключение на вещото лице по изслушаната експертиза, обстоятелство неоспорено от страните). При тези факти изводът на първоинстанционния съд за отмяна на постановения от административния орган отказ, е незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 192, ал. 2 ЗУТ предвижда кметът на общината да учреди право на преминаване през чужд имот, когато съгласие между собствениците не е постигнато и друго техническо решение е икономически нецелесъобразно. Следователно за установяване на право на преминаване през чужд имот е необходимо да няма друг подходящ начин за достъп до имота на заявителя. В случая посочените предпоставки не са изпълнени. Като титуляр на вещно право на строеж върху ПИ с идентификатор 10971.501.120 и собственик на самостоятелни обекти в построената в имота сграда с идентификатор 10971.501.120. 1, жалбоподателят пред първата инстанция, сега ответник, Димитров има право да ползва земята доколкото това е необходимо за използване по предназначение на обектите, изградени съгласно учреденото право на строеж (чл. 64 ЗС). Следователно същият разполага с достъп до гаража през ПИ с идентификатор 10971.501.120 по силата на учреденото право на строеж. Споровете със собственика на земята относно ползването на терена не могат да бъдат разрешени по реда на чл. 192 ЗУТ, а по общия гражданскоправен ред. Поради това следва да се приеме, че основанието за издаване на акт по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ не е изпълнено и постановеният от зам. - кмета на община В. отказ е законосъобразен. Ето защо като приема обратното съставът на административния съд постановява решение в противоречие с нормативната уредба. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – В. е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Димитров против административния акт да бъде отхвърлена. При липсата на доказателства за действително направени разходи по водене не делото пред касационната инстанция (представеният договор на жалбоподателката с адв. Иванов съдържа данни да договорено, но не и за платено адвокатско възнаграждение) съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на касационната жалбоподателка въпреки направеното искане. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,