Решение № 3053 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10132/2010 г.

Решение № 3053 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10132/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петьо Петров - директор на Областна дирекция на МВР - Хасково, против решение № 275 от 25.06.2010 г., постановено по адм. д. № 144/2010 г. по описа на Административен съд - Хасково, с доводи за неправилност на решението - касационно отменително основание на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - Нено Тодоров Ненов, в писмено депозирано становище, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид доводите на страните и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира същата за допустима като подадена от надлежна страна и в срок, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отменил заповед № 389/17.02.2010 г. на ВНД директор на ОДП-Хасково, с която и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) - на Нено Ненов, разузнавач V-та степен/ИП/, в група "Противодействие на престъпността" на РУ на МВР-Харманли- е наложено дисциплинарно наказание - "порицание", за срок от 6 месеца. За да стигне до този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма. Анализирайки събраните в процеса доказателства, изводът на съда е, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и на материалния закон. За такива са приети фактите, че процесната заповед е издадена извън преклузивният срок на чл. 225, ал. 1 ЗМВР, поради което вместо наказващият орган да прекрати дисциплинарното производство, незаконосъобразно е наложил наказание. Решението на Административен съд - Хасково е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК, които да налагат отмяната му. Съдът е направил изводите си, които следва да бъдат споделени, въз основа на подробна преценка на събраните по делото относими доказателства, както и правилното приложение и тълкуване на материалния закон. Неоснователно е оплакването на касатора, че решаващият извод на съда, че заповедта за наказание е издадена след изтичане на срока по чл. 225 ЗМВР - е необоснован. Формулираното в оспорената заповед- нарушение на служебната дисциплина е, че Ненов, в качеството му на ВНД - Началник на РУ на МВР - Харманли, в периода - 03.04.2009 до 16.11.2009 г.- не е изпълнил писмени разпореждания, подробно сочени, касаещи определяне на местата за изтърпяване на наложено наказание "задържане в структурното звено на МВР" - на лица, санкционирани по Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/. Правилно, първоинстанционния съд е, счел че към 27.10.2009 г., когато именно наказващият орган е запознат с отправена до него справка е имал данни както за нарушението - настаняване на лица, задържани по УБДХ, в помещения за други цели, така и за нарушителя. Този извод е базиран въз основа на събрания доказателствен материал - след нея дата не се установява да са предприемани действия по установяване на нарушителя, а такива за търсене на отговорност от ръководителят на РУ на МВР - Харманли, именно Ненов. Законосъобразно, на тази плоскост, първоинстанционния съд решава, че за соченото нарушение Ненов е следвало да бъде санкциониран до 04.01.2010 г., поради което издадената на 17.02.2010 г. е подадена след изтичане на преклузивният срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР, поради което правилно съдът я отменил. Съдът е посочил, че за пълнота на проверката, е разгледал и спора по същество, приемайки, че наказващият орган по никакъв начин не е доказал началният и краен срок на нарушението; както и субективният елемент. Напротив, съдът въз основа на представени по делото справки /23388 и 26888/ - приема, че Ненов, в соченото му служебно качество е предприел редица действия за изпълнение на заповедите, макар, че сочените в тях помещения, не отговарят на нормативни изисквания за настаняване на задържани лица. В касационната жалба са оспорени и тези изводи. Не може да бъде споделено твърдението, че щом издателят на заповедите е запознат с докладната на Ненов за това, че определените в тях помещения не отговарят на изискванията, но не е променил същите, то Ненов е бил длъжен да изпълни заповедите, независимо от обективната възможност или невъзможност за това. Неоснователно е също така и твърдението в касационната жалба, че щом соченият в заповедта период съвпада изцяло по време, през което Ненов е изпълнявал длъжността началник на РУ, установено е времето на извършване на нарушението. Както е приел първоинстанционният съд - заповедите за определяне на помещенията са постъпили в РУ - Харманли на 14.04.2009 г., поради което не може да се обоснове начален момент от 03.04.2009 г. Първоинстанционният съд правилно е преценил оспорената заповед за незаконосъобразна и постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,