Решение № 9225 от 12.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9562/2014 г.

Решение № 9225 от 12.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9562/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Мариана Иванова, в качеството на процесуален представител на Недялка Видева Видева, едноличен търговец с фирма ЕТ "Ренмар - Недялка Видева", срещу решение № 1349 от 2.06.2014 г. по адм. дело № 541 по описа за 2014 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу ревизионен акт № 161304148 от 5.11.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 67 от 17.01.2014 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на закона, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Вичо Станев дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран срещу ревизионен акт № 161304148 от 5.11.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 67 от 17.01.2014 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив. Същият е издаден за ревизиран период 1.02.2013 г. -30.04.2013 г. и с него е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 543.34 лв. по повод доставка, за което е издадена фактура № 214000341 от 12.10.2012 г., издадена от "Еуратек Ауто" ЕООД. Тя е изготвена по повод доставка между посоченото дружество като продавач и ЕТ "Райна Христова-Ренмар", като купувач, с предмет МПС - "Шкода Фабия". Констатирано е ревизионното производство, че този едноличен търговец е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит през м. 10.2012 г. Установено е също в ревизионното производство, че в изпълнение на договор за покупко-продажба този едноличен търговец е продал предприятието си на Недялка Видева Видева, като същият е от 25.10.2012 г., нотариално заверен и вписан в търговския регистър при Агенцията по вписванията на 9.11.2012 г. Продавачът е регистрирано лице по ЗДДС и както беше посочено е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит по обсъжданата доставка. По делото не е имало спор за факти, като те са установени точно и отразени в мотивите на сега обжалваното решение, като съдът е посочил конкретно, че едноличният търговец - продавач е включил фактурата в дневника за покупки и в справката-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период, като е декларирал резултат за възстановяване в размер на 3 591.17 лв. При обсъждане на правното основание, на което се е позовал административният орган, за да откаже претендираното право, първоинстанционният съд подробно е обсъдил чл. 60 от ППЗДДС. Обсъдил е и нормите на чл. 15 и чл. 60 от ТЗ. В подзаконовата разпоредба изрично е посочено, че в случаите на чл. 10 от закона, правоприемникът има право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, когато са налице едновременно следните условия: 1. преобразуващия се, отчуждителят или апортиращият не е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит; 2. не е изтекъл срокът по чл. 72, ал. 1 от закона в който може да се упражни правото; 3. получените стоки ще се използват за целите на извършваните от правоприемника облагаеми доставки и 4. доставчикът е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата. В конкретния спор е безспорно, че отсъства първото изискване - отчуждителят да не е упражнил правото на приспадане, поради което не може да се приложи цитираната норма и правилно не е призната възможността за повторно упражняване на това право. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като споделя направените правни изводи от съда при преценката му за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Както и той е отчел, след като безспорно по делото е доказано правоприемството по смисъла на чл. 10 от ЗДДС, включително и на правото на приспадане на данъчен кредит и на задължението за извършване на корекция за ползваното право на данъчен кредит, съгласно ал. 2 от посочената правна норма, както и фактът на упражняването му от праводателя, то по повод на същата доставка не може да бъде реализирано повторно това претендирано право на приспадане от едноличния търговец - правоприемник. Позоваването на чл. 60, ал. 6, в приложимата редакция, относно подаването в 30-дневен срок (сега 45-дневен) на описа по ал. 5 от ППЗДДС, считано от датата на вписване на съответното обстоятелство по чл. 10 от закона в търговския регистър, не се явява необходимо. Това може да се направи само, ако правото на приспадане на данъчен кредит не е упражнено от праводателя, поради което и в разпоредбата на чл. 60 от ППЗДДС е уредено правото на приспадане на право на данъчен кредит при правоприемство по чл. 10 от ЗДДС. Касационните възражения са в тази насока и са неоснователни, както и това за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и конкретно на правото на процесуална защита. Това е така понеже от съдържанието на съдебния протокол не се установява предоставяне на срок за представяне на писмена защита, който не е спазен от съда. Дори това да беше осъществено по твърдяния от касатора начин, то същото не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила изразяващо се в нарушаване на правото на защита при редовно проведено съдебно производство с предоставяне на възможност за представяне на доказателства, включително с даване на указания за това. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,