Решение № 402 от 15.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 260/2008 г.

Решение № 402 от 15.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 260/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл. 218а, ал. 1, б. "а"от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. П. и В. Г. С. против решение от 19.07.2007 г.по гр. дело № 113/2007 г.на Окръжен съд - Монтана, с което е отменено решението от 14.06.2005 г.по гр. дело № 444/1999 г.на Берковския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от М. Г. иск срещу съделителките В. Г. и Ц. П. за извършени подобрения в делбения имот и вместо него е постановено друго, с което претенцията е уважена за сумите по 1888.98 лв., дължими от всяка една от ответниците - извършени подобрения в жилищната сграда и по 399.97 лв. подобрения в лятната кухня. В частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне иска на В. С. Г. срещу съделителките В. Г. и Ц. П. за извършени подобрения в имота, въззивното решение е влязло в сила. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.)Молят решението да бъде отменено и делото за бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответницата по касационната жалба М. Г. моли решението да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С решение № 80 от 15.02.2007 г. по гр. дело № 564/2006 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на I г.о.е отменил въззивното решение на Окръжен съд гр. М., постановено на 28.02.2006 г.по гр. дело № 425/2005 г.в частта, с която делбата е извършена по реда на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) чрез поставяне на имота в дял на В. С. Г. и вместо това е постановил изнасяне на публична продан по реда на чл. 288, ал. 1 от ГПК (отм.) допуснатото до делба дворно място, представляващо УПИ * в кв.29 по плана на гр. В., цялото от 677 кв. м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и лятна кухня. Въззивното решение е отменено и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от В. Г. и М. Г. иск за заплащане стойността на извършени в имота подобрения и производството по делото е прекратено и в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С обжалваното решение съдът е приел, че процесният имот, понастоящем изнесен на публична продан, се е владял и ползвал единствено от съделителите в. С. и М. Г. От събраните писмени и гласните доказателства по делото и от заключението на съдебно-техническата експертиза съдът е направил извод, че съделителката М е извършила подобрения в имота, на обща стойност за жилищната сграда в размер на 11333.90 лв. и за лятната кухня- 1499.90 лв. Изложени са съображения, че с тези суми се е увеличила стойността на имота в резултат на извършените подобрения, поради което същите са присъдени в полза на извършителя, които да се заплатят от ответниците съобразно правата им: по отношение на жилищната сграда за Ц. и В. по 4/24 ид.ч.или по 1888.98 лв. и от лятната кухня - по 16/60 ид.ч. или по 399.97 лв. Касационната жалба е неоснователна. Решението е законосъобразно. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) Фактическата обстановка по делото е възприета правилно от решаващия съд. Правните изводи са логични и обосновани. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилен е изводът на съда, че правата на ищцата следва да се уреждат съгласно чл. 72 от ЗС - същата може да претендира за направените от нея подобрения сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие тези подобрения, тъй като ги е извършила като съсобственик на имота, със знанието и без противопоставянето на съделителките В. С. и Ц. П. Инвокираният в касационната жалба довод, че претендираните от М. Г. ремонти не представлявали подобрения, а необходими разноски по поддържане и опазване на процесния имот, е неоснователен. При постановяване на обжалваното решение съдът е направил разграничение между необходимите разноски по ползването на имота, които не е включил в присъдената сума и извършените подобрения, с които се е увеличила стойността на имота /изграждане на санитарен възел на втория етаж; изграждане на нов водопровод и канализация на втория етаж за баня и тоалетна; изграждане на декоративен цокъл и т. н./. Когато във владения недвижим имот са прикрепени движимости, които увеличават цената му, но които могат да бъдат отделени от него без съответно да се променя имотът, не е налице подобрение. Това е съобразено от въззивния съд, който е приел, че парната инсталация, както и стилажите в мазето е възможно да бъдат демонтирани, поради което не представляват подобрения. Неоснователен е и доводът, че претенциите по сметки не са доказани. Представените писмени и гласни доказателства, както и заключението на съдебно-техническата експертиза убедително установяват, че подобренията са извършени от М. Г., както и размера им. По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - да бъде оставено в сила. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на IV г.о.