Решение № 143 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1469/2015 г.

Решение № 143 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1469/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производство по чл. 73 ЗЧСИ. Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието, чрез пълномощниците юрисконсулт Д. Г. - Р. и юрисконсулт С. К., срещу решение от 8.01.2015 г. по дисц. дело № 15/2014 г. на Дисциплинарната комисия на Камара на частните съдебни изпълнители, с което е отхвърлено ката неоснователно искането на Министерство на правосъдието за налагане на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ З. Г. З., с рег. № 875 в регистъра на Камара на частните съдебни изпълнители и район на действие - съдебен район на Окръжен съд, [населено място], дисциплинарно наказание за извършено нарушение по изпълнително дело № 20108750400626, изразяващи се в неизвършено редуциране на дълга по изпълнителното дело въпреки извършените три плащания от страна на длъжника, неспазване на принципа на адекватност и съразмерност на изпълнението, установени в разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 от Етичния кодекс на ЧСИ. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено при нарушения на закона и е необосновано. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието, чрез пълномощниците юрисконсулт Д. Г. - Р. и юрисконсулт С. К., срещу решение от 8.01.2015 г. по дисц. дело № 15/2014 г. на Дисциплинарната комисия на Камара на частните съдебни изпълнители, с което е отхвърлено ката неоснователно искането на Министерство на правосъдието за налагане на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ З. Г. З., с рег. № 875 в регистъра на Камара на частните съдебни изпълнители и район на действие - съдебен район на Окръжен съд, [населено място], дисциплинарно наказание за извършено нарушение по изпълнително дело № 20108750400626, изразяващи се в неизвършено редуциране на дълга по изпълнителното дело въпреки извършените три плащания от страна на длъжника, неспазване на принципа на адекватност и съразмерност на изпълнението, установени в разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 от Етичния кодекс на ЧСИ. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено при нарушения на закона и е необосновано. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът З. Г. З., чрез адвокат Д. изразява становище, че не са налице твърдяните в жалбата нарушения и същата следва да се остави без уважение. Ответникът Камара на частните съдебни изпълнители, [населено място], чрез пълномощника си юрисконсулт Д., оспорва жалбата. Счита, че липсва основание за отмяна на постановеното решение, което е законосъобразно и обосновано. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира, че жалбата е постъпила в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ и е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт - чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ. За да се произнесе по основателността й съдът взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение, като откаже да наложи дисциплинарно наказание на ЧСИ З. Г. З., дисциплинарната комисия е приела, че от страна на З. не са допуснати дисциплинарни нарушения, изразяващи се било в неизвършено редуциране на размера на дълга по изпълнителното дело, въпреки извършените три плащания от страна на длъжника, било в неспазване принципа на адекватност и съразмерност на изпълнението, установени в разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 от Етичния кодекс на ЧСИ. Изложени са съображения че, предприетите от частния съдебен изпълнител принудителни действия, изразяващи се в наложени възбрани върху притежаваните от длъжника по ? ид. ч. от седем недвижими имота, запор върху полуремарке и пенсията му, както и върху негови сметки в две банки не са довели до събиране на суми за удовлетворяване вземанията, предмет на принудителното изпълнение. З. върху пенсията не са осъществявани, поради ниският й размер. Публичните продани на два от недвижимите имоти са приключили като нестанали. Извършените от длъжника плащания са надлежно отразени с отбелязване на погасяването върху изп. лист. В заключение е прието, че принудителните действия са извършени от частния съдебен изпълнител по молба на взискателя в съответствие с нормата на чл. 426, ал. 2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира следното: Изпълнителното производство е образувано въз основа на изп. лист от 7.06.2010 г., издаден от Районен съд, [населено място] по гр. д. № 674/2008 г., по силата на който длъжникът П. П., действащ като едноличен търговец с фирма "Е. - Такси- П. П. " е осъден да заплати сумите: 40.05 лв., представляваща разноски по делото; 611.89 лв., представляваща разноски по делото и 200 лв., представляваща разноски по делото; изп. лист от 5.07.2010 г., издаден от Окръжен съд, [населено място] по ч. гр. д. № 271/2008 г., по силата на който П. П., действащ като едноличен търговец с фирма " Е. -Такси-П. П. " е осъден да заплати сумата 50 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция; изп. лист от 21.07.2010 г., издаден от Окръжен съд, [населено място] по в. ч. гр. д. № 205/2008 г., по силата на който П. П., действащ като едноличен търговец с фирма "Е. -Такси- П. П. " е осъден да заплати сумата 15 лв., представляваща направени разноски; присъединен по молба на взискателя от 11.11.2010 г. изп. лист от 9.11.2010 г., издаден от Окръжен съд, [населено място] по т. д. № 333/2009 г., по силата на който П. П., действащ като едноличен търговец с фирма "Е. -Такси- П. П. " е осъден да заплати сумата 100 лв., представляваща деловодни разноски. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, по силата на който взискателят А. Ч. е упълномощил адвокат Д. М. да по представлява по изп. дело, за което е заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лв. Установено е по делото, че на 27.07.2010 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена му на 12.08.2010 г. На 13.08.2010 г. е постъпила молба от взискателя с искане да се наложи възбрана върху недвижимите имоти на длъжника, запор върху трудовото му възнаграждения и пенсия, както и на банковите му сметки. В периода 25.10.2010 г. - 20.12.2010 г. частния съдебен изпълнител е изпратил запорни съобщения за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, върху полуремарке, възбрана върху притежаваната от него * ид. ч. от три недвижими имоти. До 17.07.2012 г. не са постъпвали искания от страна на взискателя за извършване на изпълнителни действия и такива не са извършвани. На 25.07.2012 г. е постъпила жалба от длъжника, към която са приложени извлечения от банковата му сметка за извършени плащания по изп. дело, както следва: на 2.11.2010 г. в размер на 66.68 лв.; на 10.03.2011 г. в размер на 124 лв.; на 20.05.2011 г. в размер на 1 418 лв., или общо в размер на 1608.68 лв. На 8.10.2012 г. по делото е постъпила молба от длъжника с искане да му бъде издадено удостоверение за размера на задължението, с твърдения, че е заплатил същото. Такова не е било издадено. За посоченото в поканата за доброволно изпълнение задължение в размер на 1455.84 лв., от които такса за ЧСИ в размер на 154.90 лв., частният съдебен изпълнител е наложил седем възбрани върху недвижими имоти, собственост на длъжника, един запор върху движима вещ и два запора върху банкови сметки. При тези данни настоящият съдебен състав намира за основателен доводът на жалбоподателя, че частния съдебен изпълнител не е редуцирал размера на дълга по изпълнителното дело, въпреки извършените плащания от страна длъжника в размер надвишаващ сумата посочена в призовката за доброволно изпълнение. Предприетите действия след 26.05.2011 г. - датата на която е извършено третото плащане от длъжника, изразяващи се в пристъпване към публична продан на имоти, собственост на длъжника, които видно от протоколите за опис са на стойност значително надвишаваща размера на дълга, са в нарушение на принципа на адекватност и съразмерност на изпълнението, установен в чл. 12 и чл. 13 от Етичния кодекс на ЧСИ. Съобразно посочения принцип частният съдебен изпълнител предприема изпълнителни действия, с оглед на всички данни и обстоятелства по делото, включително при отчитане размера и характера на вземането, процесуалното поведение на длъжника. Частният съдебен изпълнител препоръчва и избира онзи начин на изпълнение, който в максимална степен отговаря на целите на изпълнението, служи за удовлетворяване на признати от съда права и е най- ефективен. Преценката на ефективността предполага отчитане на времетраенето, разходите и отражението на изпълнението върху социалната и икономическа сфера на страните. Извършените от частния съдебен изпълнител действия, изразяващи се в предприети такива по принудително изпълнение- насрочване на публична продан върху имоти, собственост на длъжника, без да редуцира размер на задължението, като съобрази извършените плащания от длъжника, отбелязани на изп. лист са в нарушение на посочения в чл. 12 и чл. 13 от Етичния кодекс на ЧСИ принцип. Същите представляват дисциплинарни нарушения по см. на чл. 67 ЗЧСИ- неизпълнение на задължения, поради което съставляват основание за дисциплинарната отговорност на ЧСИ З. З. чрез налагане на дисциплинарно наказание. Предвид установеното съдът намира, че подадената жалба е основателна. Обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения в чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. Изхождайки от обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията, от техния характер, както и от произтичащите от тях последици, но и от факта, че липсват данни на З. да е налагано друго дисциплинарно наказание, както и срещу него да са постъпвали други жалби, съдът намира, че за допуснатите от него нарушения, следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ - глоба в размер на 1000 лв. При този изход на делото ответникът дължи на жалбоподателя разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което Върховния касационен съд определя в размер на 300 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.