Решение № 5552 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9155/2011 г.

Решение № 5552 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9155/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Куин Дис" ЕООД - гр. Бургас в ликвидация чрез ликвидатора си Пенчо Георгиев Попов срещу решение № 567/2.05.2011 г., постановено по адм. дело № 1393/2009 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 4400-0001/27.05.2009 г. на заместник началника на Митница - Бургас, потвърдено с решение № РД2601-0001/4.09.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. Бургас, с което е определен размер на възникнало митническо задължение и дължими държавни вземания, представляващи мито - 100 109,34 лв.; ДДС - 333 227,63 лв. и лихви - 110 038,71 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба заместник началника на Митница - Бургас, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Заинтересованата страна дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като обосновано съдът е приел, че митническите режими АУ/ОП са приключени при по-нисък рандеман на ОКП в сравнение с този, който действително е получаван. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено по делото, че "Куин Дис" ЕООД за периода 1.01.2006 г. - 13.01.2009 г. е титуляр на разрешения за митнически режими активно усъвършенстване с отложено плащане (АУ/ОП) ВG1000/51/0000392; ВG1000/51/000007 и ВG1000/51/000012. Установено е също така по делото, че в резултат на митническа проверка правилно е прието, че дружеството е прилагало различни разходни норми в производството на маркуч за капково напояване, който е основен компесаторен продукт (ОКП) за целите на процесните митнически режими. Съдът е приел, че е констатирано от митническите органи, че през различните периоди са използвани различни материали, но въпреки това дружеството през целия период е приключвало митническия режим АУ/ОП с рандеман спрямо една и съща разходна норма на стоките под този режим. Съдът не е възприел възражението на дружеството, че е възможно да са касае за математическа или техническа грешка, тъй като според вещото лице между предоставените от дружеството първични счетоводни документи и отразяването в тях на съответните данни (искания за отпускане на материални ценности и складови разписки за готова продукция) и съответните счетоводни регистри не са констатирани различия. Според съда дружеството не е доказало, че при наличие на промени в условията по разрешенията за режим АУ/ОП е уведомило митницата за същите по надлежния ред - чл. 87, § 2 от Регламент 2913/92 (Митнически кодекс), респ. чл. 93, ал. 2 ЗМ (за периода 2006 г.). Съдът е установил, че митническият режим е приключван от дружеството съгласно рандеман, определен на основата на теоретична разходна норма на стоките, поставени под режима АУ/ОП, който съществено се различава от този, който лицето е получавало при действителни производствени условия. Направен е извод от решаващия съд, че процесните митнически режими са приключвани при по-нисък рандеман на основен компесаторен продукт (ОКП) в сравнение с този, който действително е получаван. Освен това съдът е приел, че митническите органи в доклад № 21/20.03.2009 г. са се позовали на разходната норма, която самото дружество е посочило при подаване на искане за разрешаването на съответните режими като "технологични разходни норми". За неоснователно съдът е приел възражението на дружеството, че констатираните различия в рандемана на поставената под режим АУ/ОП стока са в резултат на посочената, но недоказана от жалбоподателя необходимост от промени в използваната формула и съотношението на количеството влагани суровини, тъй като според съда самият жалбоподател се е задължил за спазването на условията, при които митническия режим е разрешен. При наличие на постоянна разходна норма, която дружеството е декларирало от момента на подаване на исканията за разрешение на митническите режими до приключването им, съдът е направил извод, че правилно са определени публичните задължения в оспорения пред съда митнически акт. Обжалваното решение на първоинстанцонния съд е правилно постановено. Няма спор между страните по делото, че "Куин Дис" ЕООД е въвел на територията на сраната необщностна стока съполимер на пропилена и антиоксидант, които са поставени под митнически режим АУ/ОП със задължение да бъдат реекспортирани като компесаторни продукти - маркуч за капково напояване. Спорът по делото се свежда до рандемана на основния компесаторен продукт (ОКП) да бъде определен въз основа на производствени данни. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ЗМ регламентира, че митническите органи одобряват рандемана за операциите по усъвършенстване на стоките или посочват метода за определянето му. Пак в тази разпоредба се указва, че рандеманът се определя на базата на действителните условия, при които се извършва или трябва да се извърши операцията по усъвършенстването. В същия смисъл е и чл. 517 и сл. от Регламент № 2454/93 г. (М20, подраздел 4). Разликата в рандеманите на ОКП по учредените митнически режими АУ/ОП са били различни, като за промяната в тях митническите органи не са били уведомявани, каквото задължение дружеството е имало на основание чл. 93, ал. 2 ЗМ, респ. чл. 87, § 2 от Регламент 2913/92. Промяната всъщност представлява разлика в разходната норма, прилагана в производството на различните видове компесаторни продукти и разходната норма, която е служела за база при определяне на рандемана по повод приключване на митническите режими. Правилно първоинстанционният съд е приел, че дружеството-жалбоподател е приключвало съответния митнически режим съгласно рандеман, определен на основната разходна норма на стоките, а не рандеманът, който се получава при действителни производствени условия, което е нормативно определеното, т. е. в процесния случай е установено, че митническите режими са приключвани с по-нисък рандеман на ОКП в сравнение с този, който действително е получаван. Не отговаря на истината твърдението на касатора пред първоинстанционния съд за наличие на математическа или техническа грешка, тъй като по делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило идентичност между данните и счетоводните записвания на дружеството и тези констатирани от митническите органи. Не се спори, че в доклад № 21/20.03.2009 г. митническите органи са се позовали на посочената от дружеството разходна норма в разрешенията за учредяване на процесните митнически режими. Затова законосъобразни са изводите и на митническия органи и на съда, че при промяна в тези разходни норми, дружеството е било задължено да уведоми митническия орган и като не е сторило това е нарушило чл. 93, ал. 2 ЗМ (за периода на учредяване на митнически режим през 2006 г.) и чл. 87, § 2 от Регламент № 2913/92 г. за останалите периоди до 2009 г. Затова правилно е прието, че за определените в оспорения пред първоинстанционния съд митнически акт количества ОКП не е дадено допустимо митнически направление с цел приключване на учредените митнически режими АУ/ОП. Правилно съдът е установил, че съгласно дадените митнически направления не се предвижда създаване на вторичен компесаторен продукт. Освен това правилно първоинстанционният съд се е позовал на представена по делото заповед (без номер и дата) на управителя на "Куин Дис" ЕООД, но касаещи процесните режими, че посоченото процентното съдържание на всички материали, необходими за производството на ОКП е едно и също, както и е представена декларация от управителя, че разходната норма на съполимер на пропилена и рандемана на ОКП не се променя за посочения в административния акт период. В касационната жалба конкретни оплаквания не са посочени, но предвид задължението на съда да извърши проверка служебно по прилагането на материалния закон, предвид изложените по-горе мотиви, същият е приложен правилно от решаващия съдебен състав на първоинстанционния съд, както и при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано. Следователно, решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,