Решение № 8318 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13074/2018 г.

Решение № 8318 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13074/2018 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Произвоството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Чапкънов чрез пълномощника си адв. А. Тодорова срещу решение № 510/03.08.2018 г., постановено по адм. дело № 477/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане № 133/23.03.2018 г., издадена от П. Барабаров в качеството си на младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР – гр. Пазарджик. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че оспорената заповед е постановена при спазване на формата, в която следва да бъде обективирано властническото разпореждане, при правилно приложение на материалния закон и без да са допуснати нарушения на административно производствените правила и в съответствие с целта на закона. Твърди, че наличието на предпоставката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не се презумира, а във всеки случай органът следва да посочи обстоятелствата, мотивирали го да издаде административния акт, като е допустимо мотивите да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящето издаване на акта, но те трябва да предхождат издаването на акт по смисъла вложен в Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. Касационният жалбоподател излага оплаквания, че в заповедта за задържане не са изложени фактически основания за издаването й, т. е. конкретни факти, които административният орган е приел, че са налице, за да упражни предоставената му компетентност и в крайна сметка остават неясни съображенията на същия за постанови задържането. За неправилно се твърди от касатора, че съдът е приел, че заповедта за задържане съдържа достатъчно данни, които да обосноват напълно основателно предположение, че е извършил престъпление от общ характер. Сочи, че от доказателствата по делото по никакъв начин не може да се установи каква е била конкретната цел за издаването на заповедта и постановеното с нея задържане. В конкретния случай според касатора заповедта за задържането му превишава целта на закона поради обстоятелството, че наказателната отговорност и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано, както и неоснователно съдът бил приел, че заповедта е постановена при спазване принципа на съразмерност. В касационната жалба е налице позоваване на съдебна практика на ВАС по адм. дела № 13359/2015 г., № 13251/2015 г., № 1155/2016 г. и № 2271/2016 г. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение, като алтернативно се иска връщане на делото за изясняването му на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на сторените в хода на делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. К. Чакова с представено за касационното производство пълномощно с договор за правна защита и съдействие. Ответникът по касационната жалба П. Барабаров в качеството си на младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР – гр. Пазарджик, редовно призован не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР първоинстанционният съд е приел, че тя е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР в предвидената от закона форма, както и в нея е описано деянието, мястото и времето, през което то е осъществено – на 23.03.2018 г. около 16: 20 часа на автомагистрала "Тракия", км. 89+600 при управление то Б. Чапкънов лек автомобил, марка "Ауди А6" с рег. № [рег. на МПС], като е представил неистински документ – СУМПС, испански образец, както е посочена и правната квалификация на деянието – престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308 НК. Така описани данните в оспорената заповед съдът е приел, че са достатъчни за обосноват основателно предположение, че Чапкънов е извършил престъпление от общ характер. Назначената в хода на наказателното производство експертиза според съда е с категорично заключение относно факта, че СУМПС с № [рег. номер МПС], испански образец е неистинско, доколкото същото не е издадено от конкретен държавен орган. Съдът е изложил мотиви, че жалбоподател в наказателното производство се е признал за виновен за извършване на процесното деяние и се е съгласил да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за 5 месеца и на основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР регламентира правомощие на полицейските органи по чл. 57, ал. 1 ЗМВР при наличие на данни за извършено престъпление, да задържат съответното лице за 24 часа. Тези данни, които са описани в заповедта за задържане представляват фактически и правни основания на същата по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Установява се от заповедта, че задържането на Б. Чапкънов е по повод извършена проверка от издателя на административния акт в качеството му на младши автоконтрольор в сектор "ПП" при ОДМВР – гр. Пазарджик, при която жалбоподателят е представил неистински документ – СУМПС, испански образец. От доказателствата по делото се установява, че в протокол за доброволно предаване е налице изрично изявление на Б. Чапкънов, с което е признал, че процесното СУМПС му е дадено от испански гражданин в Барселона, на който бил заплатил 50 евро. Посочено е в заповедта правното основание на чл. 308, ал. 2 НК, според което, който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години. Таз разпоредба, цитирана в заповедта е във връзка и с чл. 316 НК предвид, че от неистинския документ се е възползвал жалбоподателя, тъй като той не е негов съставител. Посочената от административния орган правна квалификация е потвърдена и от извършената в наказателното производство експертиза, която категорично се е произнесла, че се касае за неистински документ, който не е издаден от официален орган. Така мотивирана заповедта обосновано в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че описаното деяние и правната му квалификация представляват данни съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и с тях напълно е обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер, каквото представлява подправянето на документ по чл. 308 във връзка с чл. 316 НК. От данните по делото се установява, че по повод описаното в заповедта за задържане е образувано наказателно производство от общ характер, по което Б. Чапкънов е привлечен като обвиняем – нохд № 624/2018 г. на Районен съд – гр. Пазарджик и същият се е признал за виновен, че е използвал неистински документ – СУМПС по испански образец, като е постигнато споразумение с прокуратурата за условна присъда с три години изпитателен срок, същото е одобрено от съда и на основание чл. 382, ал. 7 НПК наказателното дело е прекратено. При така установеното законосъобразни са изводите в обжалваното решение, че заповедта за задържане съдържа данни, които обосновават предположение за извършено престъпление, а впоследствие такова е признато, че е осъществено, макар разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР да изисква да е доказано престъплението, а да са налице само данни за такова. Принудителната административна мярка, каквато представлява задържането за 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР се налага, когато са налице данни за съпричастност за извършено престъпление, без да е необходимо да са налице категорични данни за това. В случая след задържането на жалбоподателя, се е развило наказателно дело от общ характер и е потвърдено категорично, че е извършено престъпление по чл. 308 във връзка с чл. 316 НК. Наистина развилото след издаването на оспорената заповед наказателно производство не е част от административната преписка по издаване на заповедта за задържане, както сочи пълномощникът на касационния жалбоподател, но от него се потвърждава, че административният орган въз основа на данни за съпричастност към престъпление от общ характер по повод извършената проверка от издателя на административния акт, е издал законосъобразна заповед. Тази заповед е издадена в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност – чл. 4 и чл. 6 АПК. Цитираната съдебна практика на ВАС, посочена по-горе касаят други фактически установявания и е неотносима към настоящия казус. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, визирани от касатора и при правилно прилагане на материалния закон – ЗМВР, на съдопроизводствените правила, при правилно установена фактическа обстановка, са направени и правните изводи на съда, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила, вкл. и в частта за разноските. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение