Решение № 3833 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10721/2021 г.

Решение № 3833 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10721/2021 г., VI о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба от НЗОК, представлявана от юрисконсулт срещу решение № 1689/18.08.2021 г., постановено по адм. дело № 1782/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив в производство по чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК, с което е осъдена Национална здравноосигурителна каса, да заплати на "Многопрофилна болница за активно лечение – Медицински комплекс Свети Иван Рилски" ЕООД, седалище гр. Пловдив, сумата от 68760. 13 лева, дължимо ежемесечно заплащане за периода месец май 2020 г. по извършена за работа при неблагоприятни условия, свързана с обявената епидемична обстановка в страната, в едно със законна лихви за забава за периода от 25.06.2020 г до датата на предявяване на исковата молба в размер на 248.30, в едно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 10.07.2020 г. до окончателното изплащане на дължимите суми. В жалбата се поддържат оплаквания за допуснато процесуално нарушение при постановяване на решението, както и неправилност и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по касационната жалба страна "Многопрофилна болница за активно лечение – Медицински комплекс Свети Иван Рилски" ЕООД в представен отговор, взема становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е основателна. Пред първоинстанционния съд са били предявени, при условията на обективно съединяване два обективно съединени иска от Многопрофилна болница за активно лечение – Медицински комплекс "Свети Иван Рилски" ЕООД, гр. Пловдив срещу Националната здравноосигурителна каса – гр. София. Всяка от претенциите е със самостоятелно основание и размер. Правилно съдът е приел, че е претендирано осъждане на ответника за суми от неизпълнение на сключен между него и лечебното заведение договор № 241469/25.02.2020 г. и анекс. Исковите претенции са както следва за: 1.) 68 760, 13 лева, представляваща, изчислена на основание чл. 7. 4 от Методика за определяне размера на сумите, заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ, на дентална помощ и на медико-диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка (Методиката) разлика между 85 % от средномесечната стойност на дейността за 2020 г. и стойността на отчетената дейност за месец май 2020 г. 2.) 248, 30 лева, представляваща обезщетение за забава, изчислено под формата на законна лихва върху посочената в т. 1 сума, от 25.06.2020 г. до 10.07.2020 г. - датата на завеждане на иска, Лихвата за забава до датата на предявяване на иска представлява самостоятелна претенция, различна от заявената законна лихва върху главницата на претенцията. Разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК гласи, че на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. За да уважи исковата претенция на Многопрофилна болница за активно лечение – Медицински комплекс "Свети Иван Рилски" ЕООД, гр. Пловдив, първоинстанционният съд е обосновал правните си изводи на Заповед №РД-01-159/27.03.2020 година на Министъра на здравеопазването, с която ищецът е определен за лечебно заведение за извършване на лечение и наблюдение на пациенти с COVID-19 в неусложнено състояние с 18 бр легла за болнична помощ. Посочено е и допълнително споразумение № 3 от 21.04.2020 г., с което е допълнен Индивидуален договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки /КП/ и извършване на амбулаторни процедури /АП/ № 241469/25.02.2020 г., в което страните са постигнали съгласие, че съгласно създадената разпоредба на чл. 62а от договора ищецът ще оказва болнична медицинска помощ, като осъществява работа в неблагоприятни условия, свързани с обявена епидемична обстановка, а заплащането от страна на ответника ще се определя индивидуално за изпълнителя по реда и начин, посочени в методика, приета от НС на НЗОК, като изплащането ще става за всеки от месеците, през които действат противоепидемичните мерки и се актуализират ежемесечно, като се включват в стойностите за прилагане на механизъм по чл. 57 от договора. Съдът е обсъдил и Анекс № 2/01.04.2020 г. към индивидуалният договор № 2414469/25.02.2020 г. за изменение на Приложение № 2 от същият, но същият не се откри в кориците на делото. В съдебното решение е определен размера на дължимото заплащане за болнична медицинска помощ за периода м. 05. 2020 г. по силата на разпоредбата на чл. 7, т. 7. 2 от Методиката, която определя, че средномесечната стойност за дейността за 2020 година се формира от средната стойност на изплатените средства през месеците януари, февруари и март 2020 г за работа по КП, Кпр и Ап и определените стойности за дейност по КП, КПр и АПр по реда на правилата на чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК за 2020 г за месеците април-декември 2020 г. Съдът е цитирал и разпоредбата на т. 7. 4 от Методиката, съгласно който конкретният размер на заплащането за работа при неблагоприятни условия по повод на обявената епидемична обстановка за всеки изпълнител се определя в размер на разликата между 85% от средномесечната стойност на дейността за 2020 г и стойността на отчетената дейност за съответния месец на 2020 г. Правни изводи са обосновани и на решение № РД-НС-04-70/24.06.2020 г. на НС на НЗОК, с което за ищеца е утвърдена за м. май 2020 г. сума за заплащане за неблагоприятни условия за работа по болнична помощ в размер на 41619. 00 лева, която сума му е била изплатена съгласно приложеното дебитно известие № 3000000118 от 25.06.2020 година, издадено към фактура № 3000000116/05.06.2020 година. В хода на производството по делото, съдът е събрал доказателства чрез съдебно-счетоводна експертиза, която установила, че за периода м. май 2020 година на МБАЛ "Св. Иван Рилски", клон в Стара Загора е следвало да се изплати сумата в размер на 110379. 13 лева, която е формирана от разликата между 85 % от средномесечната стойност на дейността за 2020 г., която е сума в размер на 419650. 93 лв. и стойността на отчетената дейност за м. май 2020 г., която е в размер на 309271. 80 лв. Като основание за определяне на различна средномесечна стойност на дейността на лечебното заведение за 2020 г. е наличието на плащане на сума за болнична медицинска помощ за периода м. март 2020 г. по фактура № 3000000107/11.03.2020 г. в размер на 462744. 00 лева, което е станало на 30.03.2020 г., а не на 01.04.2020 година. От така определената дължима сума от 110379. 13 лева е приспадната изплатената сума от 41619. 00 лева по дебитно известие № 3000000118/25.06.2020 г. към фактура № 3000000116/05.06.2020 г., като е посочена дължимата от 25.06.2020 г. разлика в размер на 68760. 13 лева, която е останала неразплатена до датата на постъпването на исковата молба. Вещото лице установила пред съда, че при формиране на средномесечна стойност на дейността на лечебното заведение за 2020 г. не са взети в предвид изплатени средства за медицинска дейност за периода м. март 2020 г., което формирало различна стойност на базата от действително необходимата. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Административният съд правилно е изяснил спорния въпрос по делото, който касае точния размер на сумите, които следва да заплати НЗОК на МБАЛ "Св. Иван Рилски" за периода м. май 2020 година като изпълнител на медицинска помощ за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка, съгласно разпоредба на чл. 62а от допълнително споразумение № 3 от 21.04.2020 година към ИД № 241469/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по КП, извършване на АПр и КПр. и дали то е определено съгласно разпоредбата на чл. 7 от посочената Методика. Административният съд е обосновал правни изводи, без по делото да са представени и приети като доказателства всички анекси на договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Както се посочи по-горе в мотивите на съдебното решение е обсъден Анекс № 2/01.04.2020 г. към индивидуалният договор № 2414469/25.02.2020 г. за изменение на Приложение № 2 от същият, който не се открива в кориците на делото. Съдът е обосновал правен извод и на решение № РД-НС-04-70/24.06.2020 г. на НС на НЗОК, с което за ищеца е утвърдена за м. май 2020 г. сума за заплащане за неблагоприятни условия за работа по болнична помощ, без да е съобразено, че то е оспорено по друго висящо административно производство. Съдът изрично е отказал да приеме този спор за преюдициален и да спре производството по делото, въпреки изричното процесуално искане на ответника в производството. По този начин не е съобразена разпоредбата на 7. 6 от Методиката, съгласно която се определя конкретния размер на месечната сума за работа при неблагоприятни условия по повод обявена епидемиологична обстановка на ИМП. В тази разпоредба е посочено изрично, че окончателният размер на сумата за плащане се определя за всеки ИМП за месеца от НЗОК и се утвърждава от НС на НЗОК. Съдът се е произнесъл без да е влязъл в сила административен акт, с който този конкретен размер е определен за м. май на 2020 г. Съгласно чл. 62а, ал. 2 от приетото между страните по договора Споразумение от 21.04.2020 г., "месечните суми, изплащани от НЗОК за работа при неблагоприятните условия, свързани с обявена епидемична обстановка, се определят индивидуално за изпълнителя по ред и начин посочени в методиката, прието от НС на НЗОК". Както си посочи по-горе съгласно препращането към т. 7. 6 от Методиката, необходим е влязъл в сила административен акт, който да определи индивидуалния размер на месечната сума за работа при неблагоприятни условия при епидемична обстановка, който в настоящия случай не е влязъл в законна сила поради висящо съдебно производство. Уважавайки иска предявен по реда на чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК, съдът не е отчел приложението на чл. 80 ЗЗО (отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.), съгласно който споровете по изпълнение на договорите между РЗОК и изпълнителите на медицинска или на дентална помощ се решават по съдебен ред, ако не се достигне до съгласие чрез арбитраж. ЗЗО и НРД за МД 2020-2022 не уреждат изрично характера на акта, който издава директора на РЗОК в случаите когато отказва плащания, както и статута на комисията по чл. 366 от НРД за МД 2020 - 2022 (арбитражен, помощен, контролен или орган с друг статут е същата). В този смисъл, ако се приложи чл. 366 и сл. НРД за МД 2020 – 2022, не е изяснен въпросът доколко НЗОК (РЗОК) е изпълнила своите задължения за реализиране на контрол по заявените искания, респ. провеждане на арбитраж по смисъла на чл. 80 ЗЗО. Административният съд е бил длъжен да анализира гореизложените обстоятелства в контекста на двете възможни производства – искове по чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК или оспорване на отказ. Оспореният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно от съда не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, предвид служебното начало в административния процес, което преклудира възможността на касационната инстанция да извърши контрол за материалната законосъобразност на проверяваното решение. След като първоинстанционният съд е констатирал, че е налице висящ спор с предмет преюдициален за спора и определящ конкретен размер на дължимото заплащане за работа при неблагоприятни условия на ИМП, то не е следвало да се произнася при висящ спор от значение за изясняване и на настоящия спор. В противен случай се предрешава спора по законосъобразността на решение № РД-НС-04-70/24.06.2020 г. на НС на НЗОК, с което за ищеца е утвърдена за м. май 2020 г. сума за заплащане за неблагоприятни условия за работа по болнична помощ в размер на 41619. 00 лева. Предвид изложеното, обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Допуснатите от административния съд процесуални нарушения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание 144 от АПК, са съществени и препятстват цялостната проверка относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 от АПК) настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив. При новото разглеждане на делото трябва да бъдат изискани и надлежно приобщени към материалите по делото доказателства, от които може да се установи дали е налице влязъл в сила административен акт по т. 7. 6 от Методиката, както и да изиска и приобщи по делото всички писмени доказателства, касаещи спора по същество- анекси към договора за ИМП. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение