Решение № 3102 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10380/2009 г.

Решение № 3102 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10380/2009 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Драган Георгиев Цветанов от гр. Лом - юрисконсулт в "Спринк" ЕООД, гр. В. Търново, Промишлена зона "Дълга лъка", с управител Младен Колев Милков, срещу решение от 3.06.2009 г. на Административен съд Монтана по адм. дело № 111/2009 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 1533 от 16.12.2008 г. на кмета на Община Вълчедръм. Касаторът моли да бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло обжалваното решение като незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, неправилно и необосновано и му се присъдят направените по делото разноски. Развива подробни съображения за твърдяните от него касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Заявява, че дружеството никога, на никакво правно основание не е владяло, ползвало и обработвало изземвания имот № 180010 и този отрицателен факт няма как да се вмени в задължение на оспорващия да го доказва, защото се доказват само положителни факти. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. От ответника - кмета на Община Вълчедръм, чрез процесуалния му представител е постъпило писмено Възражение, в което се изразява несъгласие с подадената касационна жалба, която се оспорва изцяло и се моли да бъде оставена без уважение като неоснователна, тъй като атакуваното с нея решение на АС гр. Монтана е законосъобразно, обосновано и правилно. Постъпили са и допълнителни писмени бележки с идентични съображения като тези, изложени във възражението. От заинтересованата страна Букетка Борисова Станева също е постъпило писмено Възражение, в което се твърди, че фирмата "Спринк" вече три години й обработва имота и никой не я търси да й даде нещо. Затова моли да бъдат отстранени незабавно от имота й. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба, разгледана по реда на чл. 218 от АПК е подадена в срок и е допустима, но по същество е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Събраните по делото доказателства са в пълна подкрепа на направените изводи от съда. Последният е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. При издаване на заповедта кметът е спазил всички административно-процесуални изисквания, съгласно чл. 34 от ЗСПЗЗ. При постановяване на съдебния акт съдът се е съобразил с всички искания и доводи на страните. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението следва да остане в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, констатира следното: С решение от 3.06.2009 г. по административно дело № 111/2009 г., в производство по чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 145 - 178 от АПК, Административен съд - Монтана, II състав, отхвърля жалбата на "Спринк" ЕООД, гр. Велико Търново, представлявано от Младен Колев Милков срещу Заповед № 1533/16.12.2008 г. на кмета на община Вълчедръм, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и във връзка с жалба вх. № М-397-Б/1.09.2008 г. от Букетка Борисова Станева относно самоуправство в земеделски земи от "Спринк" ЕООД - гр. Велико Търново и на основание Протокол № 43/12.12.2008 г. на Комисия, определена със заповед № 842/11.08.2008 г. на кмета на община Вълчедръм е наредено възстановяване правото на владение върху недвижим имот - земеделска земя, имот № 180010 от 6,386 дка в землището на с. Горни Цибър. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че заповедта, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и постановена в съответствие с целта на закона се явява законосъобразна и следва да бъде потвърдена, съответно жалбата отхвърлена като неоснователна. Съдът е констатирал, че в случая са налице и трите предпоставки за издаване на заповедта за изземване на имота от лицето, което го държи без правно основание. Видно от данните по адм. дело № 111/2009 г., до Административен съд гр. Монтана чрез Кмета на Община Вълчедръм е подадена жалба с вх. № Ж-18-М от 15.01.2009 г. от Младен Колев Милков - управляващ и представляващ "Спринк" ЕООД, гр. В. Търново, Промишлена зона "Дълга лъка", чрез пълномощник Драган Г. Цветанов, против 47 броя заповеди на Кмета на Община Вълчедръм, посочени с конкретни номера, 26 от които, издадени на 16.12.2008 г. и 21 от тях - издадени на 18.12.2008 г. Измежду цитираните на три места в жалбата заповеди липсва заповед под № 1533, систематическото място на която сред изброените от жалбоподателя е между заповед № 1532 и заповед № 1534, и двете от 16.12.2008 г. С резолюция от 19.02.2009 г. съдът е поискал от жалбоподателя да уточни дали обжалва заповед № 1533/16.12.2008 г. и на какво основание, тъй като същата не фигурира в жалбата му. На 11.03.2009 г. с вх. № 1218 в Административен съд - Монтана постъпва искова молба от Младен Колев Милков - Управляващ и представляващ "Спринк" ЕООД, гр. В. Търново, Промишлена зона "Дълга лъка", чрез Драган Георгиев Цветанов, против 11 броя заповеди на кмета на Община Вълчедръм, от които - 6 от 16.12.2008 г. и 5 от 18.12.2008 г. Сред тези конкретно посочени с номера заповеди вече е вписана и заповед № 1533. Следва да се отбележи, че останалите цитирани в исковата молба заповеди се повтарят с тези, които са били обжалвани с първоначалната жалба № Ж-18-М/15.01.2009 г., а само заповед № 1533 от 16.12.2008 г. се въвежда за първи път като предмет на обжалване с твърдението, че "Спринк" ЕООД не обработва имот № 180001, посочен в заповед № 1533. Дали умишлено или погрешка, в исковата молба са цитирани заповеди, които вече са предмет на разглеждане като посочени в първата жалба. Допусната е и грешка в изписването номера на имота, който е предмет на изземване със заповед № 1533 - № 180001 вместо верния номер 180010. Всъщност горните констатации са без правно значение, защото предмет на настоящото производство е само заповед под № 1533/16.12.2008 г. на кмета на Община Вълчедръм, която касае имот № 180010. От приложеното по адм. дело № 111/2009 г. "Известие за доставяне" (обратна разписка) се установява, че заповед № 1533 от 16.12.2008 г. е връчена на упълномощено лице Павлина Маринова на датата 7.01.2009 г. Съгласно правилото за броене на сроковете на дни, регламентирано в чл. 60, ал. 5 от ГПК, законоустановеният 14-дневен срок за обжалване съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК започва да тече от следващия ден и изтича на 21 януари 2009 г. - сряда, присъствен ден. Жалбата на "Спринк" ЕООД, гр. Велико Търново (наименована искова молба) против заповед № 1533 от 16.12.2008 г. е подадена на 11.03.2009 г., поради което се явява просрочена, а просрочената жалба е процесуално недопустима. Ако тази заповед беше вписана в първоначалната жалба от 15.01.2009 г., а не пропусната, разглеждането й по същество би било допустимо. Срокът за подаване на жалба, независимо дали по своя характер тя е частна, първоинстанционна, въззивна или касационна, е преклузивен. Като такъв и за разлика от давностния, преклузивният срок тече по отношение на всички и не може да се спира или прекъсва. Спазването на срока е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, за която съдът е длъжен да следи служебно при всяко положение на делото, дори и без да е направено такова възражение от другата страна. Първоинстанционният съд е констатирал, че жалбоподателят е бил запознат със заповедта "връчена му на 7.01.2009 г., видно от обратната разписка на лист 36 от делото", но не е съобразил, че заповед № 1533/16.12.2008 г. се обжалва за първи път не на 15.01.2009 г., а на датата 11.03.2009 г. Като се е произнесъл по просрочена жалба, съдът е постановил решение, което е недопустимо. Затова същото ще трябва на основание чл. 221, ал. 3 от АПК да бъде обезсилено и вместо него постановено друго, с което на основание чл. 159, т. 5 от АПК жалбата на "Спринк" ЕООД, гр. Велико Търново да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено. Само за прецизност следва да се отбележи, че и без да е било посочено такова основание, касационната инстанция сама служебно проверява дали обжалваното пред нея съдебно решение не е нищожно или недопустимо, преди да прецени дали е правилно. Това е така, защото само валиден и допустим съдебен акт подлежи на обсъждане по същество относно неговата материална и процесуална законосъобразност. Ако решението е засегнато от толкова тежък порок, който е основание за обявяването му за нищожно или не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, което е основание за обезсилването му като недопустимо, то същото не може да остане в правния мир само защото касаторът не е посочил такова основание за отмяна. В такива случаи съдът извършва проверката и без да е направено възражение в този смисъл, а задължението за служебната проверка изрично е залегнало в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,