Решение № 16044 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8251/2009 г.

Решение № 16044 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8251/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. . С решение № 717 от 28.04.2009 год., постановено по адм. д. № 508/09 год. Варненският административен съд, първо отделение, девети състав, е отменил ревизионен акт № 800241 от 20.11.2008 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, в частта му, потвърдена с решение № 754 от 23.01.2009 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, с която на жалбоподателя за данъчен период м. 09/07 год. е начислен допълнителен данък по ЗДДС в размер на 80 лв. със съответната лихва в размер на 40,40 лв. и данъчен период м. 11/07 год. е начислен допълнителен данък по ЗДДС в размер на 80 лв. със съответната лихва в размер на 12,12 лв. С решението съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ "Георги Люцканов" - гр. Добрич против ревизионен акт № 800241 от 20.11.2008 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, в частта му, потвърдена с решение № 754 от 23.01.2009 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, както е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна сумата 613,30 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част, е подадена касационна жалба от Георги Димитров Люцканов в качеството му на едноличен търговец "Георги Люцканов". В същата се правят оплаквания, че решението на Варненския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Варненския административен съд в отхвърлителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени Ревизионния акт в частта му, с която са му вменени задължения за ДДС в размер на 12 363, 66 лв. и лихви в размер на 1 301,86 лв. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Варненския административен съд в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Варненският административен съд е отменил ревизионен акт № 800241 от 20.11.2008 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, в частта му, потвърдена с решение № 754 от 23.01.2009 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, с която на жалбоподателя за данъчен период м. 09/07 год. е начислен допълнителен данък по ЗДДС в размер на 80 лв. със съответната лихва в размер на 40,40 лв. и данъчен период м. 11/07 год. е начислен допълнителен данък по ЗДДС в размер на 80 лв. със съответната лихва в размер на 12,12 лв. В тази част като необжалвано решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. С останалата част от решението Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Георги Люцканов" - гр. Добрич против ревизионен акт № 800241 от 20.11.2008 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, в частта му, потвърдена с решение № 754 от 23.01.2009 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна. След като е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, административният съд е посочил, че между страните няма спор за факти, а единствено относно приложението на материалния закон. По отношение на фактури № U000280/17.09.2007 год. и / U 00345/21.11.2007 год. с издател "Automercantile San Luka S. p. A" с предмет на доставка употребявани леки автомобили административният съд е приел, че органът по приходите правилно е приложил редът за облагане на вътреобщностни доставки, тъй като в тези две фактури доставчикът не е вписал, че прилага специалния ред за облагане на маржа - чл. 143 от ЗДДС. По отношение на допълнително определените задължения за ДДС по отношение на продажбата на автомобили, придобити преди 01.01.2007 год., при които продажби данъчната основа на продажбите и по-ниска от данъчната основа на вноса, административният съд е приел, че оплакванията на жалбоподателя се свеждат до справедливостта на закона при приложението на общата норма на чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС и специалната норма на чл. 151, ал. 3 от същия закон. В тази насока са изложени мотиви, че органът по приходите законосъобразно е определил допълнителни задължения, тъй като съгласно чл. 151, ал. 1 от ЗДДС дилърът може да прилага общия ред за доставката на стоки втора употреба, а според алинея трета данъчната основа на доставката се определя по реда на чл. 26 и чл. 27 и не може да бъде по-ниска от данъчната основа на придобиване на стоката или данъчната основа при внос. За определения допълнителен данък в размер на 928 лв. във връзка с извършена продажба на автомобил "Форд Куриер" съгласно договор за продажба от 11.06.2008 год. на стойност 1 000 лв. на база на установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че за нея продажба задълженото лице е избрало общия ред на продажба, поради което данъчната основа следва да бъде определена на база на тази по вносната митническа декларация в размер на 4 640,00 лв., поради което органът по приходите правилно е определил допълнителни задължения в размер на 928 лв. Решението на Варненския административен съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. По отношение на допълнително определените задължения във връзка с фактури № U000280/17.09.2007 год. и / U 00345/21.11.2007 год. с издател "Automercantile San Luka S. p. A" в касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че условията, при които се прилага т. н. "облагане на маржа на цената" са регламентирани в чл. 143, ал. 1 от ЗДДС, едно от които е стоките втора употреба да са закупени от друг дилър, прилагащ специалния ред за облагане на маржа на цената. Твърди се още, че в хода на ревизията е установено по несъмнен начин, че доставчикът "Automercantile San Luka S. p. A" има качествата на такъв дилър, като по неизвестни причини само в процесните две фактури е пропуснато отбелязване на приложението на специалния режим, който пропуск е несъществен предвид основния принцип за предимство на съдържанието пред формата. Направеното оплакване е основателно. По делото няма спор, че доставчикът "Automercantile San Luka S. p. A" във всички останали фактури, издадени към жалбоподателя, е посочвал, че прилага специалния ред на облагане на маржа на цената. При това положение следва да бъде прието, че той има качеството на "друг дилър, прилагащ специалния ред за облагане на маржа на цената" по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 4 от ЗДДС и приемайки, че в случая е налице вътрешнообщностна доставка по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, при която данъкът следва да бъде начислен от получателя, органът по приходите е приложил неправилно закона. По отношение на определените допълнителни задължения за ДДС върху извършени продажби на употребявани автомобили, които са придобити преди влизането в сила на новия ЗДДС на 01.01.2007 год. и е налице разлика между продажна и придобивна цена, в касационната жалба се правят оплаквания за противоречие на решението с закона и установената съдебна практика. Излагат се аргументи, че въпросните автомобили са внесени по действащия към момента на вноса им общ ред, че те не са внесени по специалния режим за "дилър", поради което продажбата им след влизането в сила на новия ЗДДС следва да се извърши по общия ред. Направеното оплакване е основателно. По тази част от делото също няма спор от фактическа страна, а спорът се свежда до това по кой ред следва да бъдат обложени автомобилите, които търговецът е придобил преди 01.01.2007 год., а продал след тази дата. Според органът по приходите следва да се приложи редът, регламентиран в чл. 151, ал. 3 във вр. с чл. 86 от ЗДДС, при който данъчната основа се определя по реда на чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС и не може да бъде по-ниска от стойността на придобиване, а според жалбоподателя следва да бъде приложен общия ред по ЗДДС, при който данъчната основа се определя по правилата на чл. 26 от ЗДДС. В случая административният съд е възприел тезата на органа по приходите, като е счел, че оплаквания на жалбоподаталя са за справедливостта на закона в тази му част, а не относно неговото приложение. Този негов извод е неправилен и не се споделя от настоящата инстанция. Предвид изложеното в жалбата неправилно е прието, че се атакува справедливостта на закона, а не конкретното му приложение в обжалвания акт. Оспорването на РА в тази му част е свързано с неправилно приложение на материалния закон и същото е основателно. Разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от ЗДДС дава възможност на т. н. "дилър" да прилага общия ред за облагане по закона, като според алинея трета данъчната основа се определя по реда на чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС и не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от данъчната основа при внос. Въпросната разпоредба обаче е неприложима в случая, тъй като леките автомобили са закупени преди влизането в сила на новия ЗДДС - 01.01.2007 год., по отношение на тях задълженото лице няма качеството на "дилър" по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, тъй като нормите на чл. 143 и сл. от ЗДДС няма обратно действие и не намират приложение за стоки, които са придобити по време на отменения ЗДДС. За тези стоки не намират приложение разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗДДС, в това число и нормата на чл. 151, ал. 1 и 3 от ЗДДС. Поради това при извършените продажби на тези автомобили след 01.01.2007 год. данъчната основа правилно е определена по общия ред, посочен в чл. 26 от ЗДДС и нормата на чл. 27 от закона не намира приложение. В този смисъл в съдебната практика са решения № 5294 от 22.04.2009 год. по адм. д. № 15650/08 год. и № 3568 от 17.03.2009 год. по адм. д. № 10823/08 год. на ВАС. Като е приел друго и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Варненският административен съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено изцяло в отхвърлителната му част, както и в частта му за разноските, като вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата бъде уважена и процесния ревизионен акт № 800241 от 20.11.2008 год. бъде отменен и в тази му част. При този изход на процеса ответната по касация дирекция следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски по делото за двете инстанции в размер на 75 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,