Решение № 468 от 16.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 486/2009 г.

Решение № 468 от 16.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 486/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимите В. П. П. и М. К. М., депозирана чрез защитата им, срещу нова въззивна присъда на Видинския окръжен съд от 21.05.09 г, по ВНОХД № 71/09, с която е отменена присъда № 30 от 4.02.2009 г, по НОХД № 66/08 по описа на Белоградчишкия районен съд, в частта, с която подсъдимите В. П. П. и М. К. М. са признати за невинни и са оправдани, и вместо това, посочените подсъдими са признати за виновни в това, че на 7.12.2006 г в с. Д. поле, Б., след като се сговорили предварително, чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, извършили кражба на меден проводник, с обща дължина 3 942 м, на обща стойност 3 356,85 лв, собственост на "Ч" АД, София, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 НК, са осъдени, всеки един от тях, на една година "лишаване от свобода", отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от три години, както и да заплатят на пострадалото дружество, при условията на солидарност, обезщетение за имуществени вреди, в размер на 3 356, 85 лв, заедно със законните последици, постановено е разпореждане с веществените доказателства и е приложен чл. 53, ал. 1, б. "а" Н, като е отнет в полза на държавата лекият автомобил "Ф", послужил за извършване на престъплението, собственост на подсъдимия В. П. П., а първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата й част.

С първоинстанционната присъда е постановено следното:

• подсъдимият С е признат за невинен в това: на 7.12.2006 г, в с. Д. поле, Б., при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Дафин М. А., В. П. П. и М. К. М., чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, да е извършил кражба на меден проводник, с обща дължина 3 942 м, на обща стойност 3 356, 85 лв, собственост на "Ч" АД, София, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК,

• подсъдимият Д е признат за невинен в това: на 7.12.2006 г, в с. Д. поле, Б., при условията на повторност, след предварителен сговор със С. Н. С., В. П. П. и М. К. М., чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, да е извършил кражба на меден проводник, с обща дължина 3 942 м, на обща стойност 3 356, 85 лв, собственост на "Ч" АД, София, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 НК,

• подсъдимият В. П. П. е признат за невинен в това: на 7.12.2006 г, в с. Д. поле, Б., след предварителен сговор със С. Н. С., Дафин М. А. и М. К. М., чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, да е извършил кражба на меден проводник, с обща дължина 3 942 м, на обща стойност 3 356, 85 лв, собственост на "Ч" АД, София, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 НК,

• подсъдимият М. К. М. е признат за невинен в това: на 7.12.2006 г, в с. Д. поле, Б., след предварителен сговор със С. Н. С., Дафин М. А. и В. П. П., чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, да е извършил кражба на меден проводник, с обща дължина 3 942 м, на обща стойност 3 356, 85 лв, собственост на "Ч" АД, София, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 НК.

С първоинстанционната присъда е отхвърлен гражданският иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от "Ч" АД, София, солидарно срещу подсъдимите, обезщетение за имуществени вреди, в размер на 3 356,85 лв, заедно със законната лихва.

С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Оспорват се доказателствените изводи на въззивния съд, касаещи авторството на деянието в лицето на жалбоподателите. Възразява се срещу интерпретацията на показанията, депозирани от св. Д, св. К, св. С, св. Т, както и се оспорва възможността да се ползват обясненията на обвиняемия П. от досъдебното производство, дадени пред съдия, с мотива, че, от една с., касаят друго обвинение, а, от друга, са негодни поради упражнено спрямо обвиняемия полицейско насилие. Твърди се, че произволно е определен предметът на престъплението, без да се вземе предвид, че количеството на намерения проводник е значително по-малко от инкриминираното. Оспорва се доказателствената основа на квалификацията "предварителен сговор", както и се възразява срещу извода, че отнетото имущество е натоварено в два автомобила, при положение, че след деянието е намерено само в един. Сочи се, че извършеното от жалбоподателите представлява административно нарушение, изразяващо се в неподчинение на полицейско разпореждане, който извод следва от показанията на св. К св. Славчев. Твърди се, че правото на защита на жалбоподателите е нарушено в първоинстанционното производство с лишаването им от правото да дадат обяснения по обвинението. Изтъква се, че не е изяснен въпросът с причинената от служители на полицията телесна повреда на обвиняемия П. Сочи се, че незаконосъобразно е отнет в полза на държавата автомобилът "Ф", в който не е намерено инкриминирано имущество, а автомобилът "Х", в който е открито такова, е върнат на собственика. Оспорва се законосъобразността на произнасянето по гражданската отговорност, като се изтъква, че присъждането на обезщетение за имуществени вреди следва да бъде до размера на намереното количество проводник.

С жалбата се правят алтернативни искания: да бъде отменена въззивната присъда, в осъдителната й част, и, съгласно формулировката в жалбата, да бъде потвърдена присъдата на първата инстанция, или да бъде отменена обжалваната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, или, да бъде върнато на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.

Гражданският ищец участва в касационното производство с писмено становище, с което пледира обжалваната присъда да бъде оставена в сила.

Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Жалбата е неоснователна.

Основните доводи в жалбата се отнасят до твърдението, че е налице несъответствие между доказателствените изводи на въззивния съд и събраните по делото доказателства, тоест, релевира се необоснованост на акта, която не е касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Поради това, обжалваният акт не може да бъде проверен от настоящата инстанция само на това основание. Отделен е въпросът дали при оценката на събраните доказателства и доказателствени средства е допуснато нарушение на процесуалните изисквания, гарантиращи правилността на формираното вътрешно съдийско убеждение по релевантните факти. В случай, че такова нарушение е налице, то попада в обхвата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Доколкото в настоящата жалба са изложени доводи, касаещи анализа на доказателствените източници, това предполага касационната проверка да изследва дали е налице нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

ВКС намери, че такова липсва.

Въззивната инстанция е подложила на задълбочена преценка събраните доказателства, а изводите й по релевантните факти почиват на вярна интерпретация на доказателствената съвкупност. Законосъобразно са ползвани приобщените, по съответния ред, обяснения на обвиняемия П., дадени от него на досъдебното производство пред съдия. Касае се за обяснения по същото фактическо обвинение /по същия кръг от релевантни факти /, поради което няма пречка такива обяснения да бъдат ползвани независимо от различието относно юридическата с. на обвинението /правната квалификация на деянието /, което първоначално е по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК. По довода, че тези обяснения са дадени под принуда и затова не следва да се ползват следва да се посочи следното: Обяснения, изтръгнати с насилие, нямат доказателствена стойност и като процесуално негодни не могат да се ползват при формиране на изводите по релевантните факти. В случая обаче такова обстоятелство не е установено. Оспорените впоследствие обяснения на обвиняемия П. са дадени пред съдия, а този правен институт представлява законова гаранция срещу недопускане на принуда спрямо волята на разпитваното лице. По делото е приложена епикриза, съдържаща данни за нанесен побой, но от този документ може да бъде направен извод само относно този факт / нанесения побой /, но не и да се приеме за установено, че се касае за действия на полицейско насилие. Правилно Видинският окръжен съд не е кредитирал твърдението, че обясненията на П. от досъдебното производство, дадени пред съдия, са опорочени, поради което не е имало основание да се изследва какви неправомерни полицейски действия са извършени спрямо лицето. В същото време, приобщените обяснения от досъдебното производство не са единственото доказателствено средство в подкрепа на обвинителната теза, а и осъдителна присъда не може да почива само на самопризнания, респективно на "отговор".

Правилно въззивният съд е констатирал, че приобщените обяснения на П. кореспондират с други доказателствените източници, при което се формира логическа верига от факти, установяващи извършеното престъпление и неговите автори. Вярно са интерпретирани показанията на св. К св. Славчев, възприели жалбоподателите като водачи на процесните автомобили. Тези показания имат своето място в контекста на цялата доказателствена съвкупност, така че не биха могли да се тълкуват изолирано, каквото е становището на защитата, и да обуславят липса на престъпление / извършване на административно нарушение /. Верен е изводът, че предмет на престъплението е цялото количество отнет проводник, изяснено чрез данните от протокола за оглед и показанията на св. В, а не това, намерено впоследствие в автомобила "Х". Изводите относно предварителната организация за извършване на престъплението, имащи значение за квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК, не са произволни, а почиват на гласни доказателства, изведени от обясненията на обвиняемия П., обсъдени, наред с другите доказателствени източници. Жалбоподателят П. е заявил, че е управлявал "Х", в която е намерена част от предмета на престъплението, но и по същия автомобил са открити негови дактилоскопни следи. Обясненията му кореспондират и с изводите на Трасологичната експертиза, изследвала принадлежността на намерени на местопроизшествието части от автомобил, установила, че същите са оставени от "Ф", какъвто е управлявал подсъдимият М. Обстоятелствата, при които П. е оставил автомобила "Х", търсейки помощ от св. Т, кореспондират с фактите, изяснени от нея. Установено е чрез гласни доказателства, че отнетият проводник е бил натоварен в два автомобила, а обстоятелството, че впоследствие част от имуществото е намерено в единия автомобил, не променя факта, че предметът на престъплението е бил натоварен в два автомобила. Неоснователно се твърди, че жалбоподателите са били лишени от правото да дадат обяснения пред първата инстанция. Подсъдимият П. е давал такива, а Белоградчишкият районен съд незаконосъобразно е отказал да прочете обясненията му от досъдебната фаза пред съдия, което нарушение е отстранено от въззивната инстанция чрез надлежното им приобщаване. Подсъдимият М. е поканен от първоинстанционния съд да даде обяснения след даване ход на съдебното следствие и тогава е заявил, че на този етап няма да дава такива, но до приключване на съдебното следствие, включително и това във въззивната инстанция, не е изявил желание да се ползва от това си право.

По изложените съображения, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което липсва основание за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, респективно, няма основание за връщане на делото на първата инстанция, каквото искане е направено от защитата. Недопустимо е да бъде уважено искането за отмяна на въззивния акт и потвърждаване на първоинстанционната присъда, тъй като с такова правомощие настоящата инстанция не разполага.

ВКС намери, че липсва нарушение и по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Приетите за установени релевантни факти съдържат признаците на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 НК, каквато е и възприетата правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Законосъобразно е произнасянето по чл. 53, ал. 1, б. "а" НК, тъй като е установено кумулативното наличие на двете предпоставки, а именно: с този автомобил е извършено престъплението и вещта принадлежи на подсъдимия П. Изяснено е, че автомобилът "Х", с който също е извършено престъплението, не принадлежи на нито един от осъдените подсъдими. Ето защо, правилно този автомобил не е отнет в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. "а" НК, независимо че именно там е намерена част от предмета на престъплението.

ВКС не констатира да е налице нарушение на материалния закон в гражданско-осъдителната част на въззивния акт. Законосъобразно с уважаването на гражданския иск е присъдено обезщетение за целия размер на причинената вреда. Съгласно чл. 45 ЗЗД, на увреденото лице се дължи обезвреда за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта, а не само за част от тях. Затова, неоснователно се твърди, че гражданската отговорност следва да бъде сведена само до стойността на намерения проводник, а не до размера на отнетия такъв.

По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,