Решение № 13918 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8287/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от М. Е. П. срещу Решение 977 от 12.07.2024 г. на Административен съд (АС) Търговище по адм. дело 227/2024 г. С решението съдът е отхвърлил жалбата на М. Е. П. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) РД-14-2290 от 27.05.2024 г. на началника на Областен отдел Автомобилна администрация (ООАА) - Търговище към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИААА), с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. чл.106а, ал. 1, т. 7, б. а от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е приложена ПАМ временно отнемане на Удостоверение Водач на лек таксиметров автомобил 1021901 за срок от една година. Касационният жалбоподател - М. Е. П. счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че неправилно съдът е преценил, че снетите писмени обяснения от неучастващи в административното производство лица съответстват на установения в чл. 44 АПК процесуален ред, съответно че същите са годни доказателства. Даденото сведение не е приподписано от директора на ООАА - Търговище или от определен служител по смисъла на чл. 44, ал. 2, изр. второ АПК. Административният орган не е разяснил на лицата, неучастващи в производството, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. Следователно административният орган и съдът са изградили извода си за извършване на таксиметров превоз, при липса на годни доказателства, събрани по предвидения в закона ред. Административният орган е издал акта си без да изпълни процесуалното си задължение служебно да изясни фактите по случая, в нарушение на чл. 35 АПК. Възражение е направено още със съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), като същите факти и обстоятелства са отбелязани в представено от жалбоподателя заявление. Те не са обсъдени и изяснени от административния орган. Съдът също не е коментирал възраженията и доказателствата. В гр. Търговище е ноторно известен факт каква е цената от точка до точка в рамките на града, а именно 4,00 лв., какъвто е настоящият случай. Поради това не е необходимо да има специална уговорка, за да знае пътникът колко ще плати. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде отменена заповедта за прилагане на ПАМ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът началникът на Областен отдел Автомобилна администрация - Търговище не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че е съставен АУАН 00151 от 24.05.2024 г. за това, че на 24.05.2024 г., при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, И. Д. И. - инспектор в ООАА - Търговище е установил, че М. Е. П. извършва таксиметров превоз на двама пътници с лек автомобил Тойота Приус от категория M1 с peг. [рег. номер], собственост на ЕТ Флейм 82- П. П., като е установено, че по време на извършване на таксиметровия превоз на пътниците М. Б. и Д. А., видно от писмени обяснения, в гр. Търговище, [улица]в посока Министерство на вътрешните работи (МВР) - до игрална зала, водачът не е включил таксиметровия апарат ЕТАФП ЕС024702 с фискална памет 46099195,с който е оборудван таксиметровият автомобил, видно от направен дневен отчет. От снетите обяснения на Б. от 24.05.2024 г. съдът е установил, че последният е повикал такси по телефона и се е качил в него като клиент. От административния орган е прието, че е налице основание за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. а ЗАвтП и на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. а ЗАвтП и с атакуваната Заповед РД-14-2290 от 27.05.2024 г. на началника на ООАА е приложена такава - временно отнемане за срок една година на Удостоверение Водач на лек таксиметров автомобил 1021901 на М. Е. П.. Със Заповед РД-01-67 от 29.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИААА са делегирани права по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП на началника на ООАА - Търговище. При така установеното съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегация, в изискваната от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания послужили за издаването й. Счел е, че при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. а и т. 26 от § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП и на чл. 2 от Наредба 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, съдът е достигнал до извод, че са изпълнени и материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ. Изложил е, че при повреда на таксиметровия апарат по време на превоз водачът договаря с пътника стойността на изминатия път в зависимост от пробега и тарифата, но липсват ангажирани доказателства в тази насока от страна на жалбоподателя. Счел е за неотносими предприетите последващи действия за отстраняване на твърдяната повреда на таксиметровия апарат. Решението е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на доводите му. Необсъждането от съда на релевантни за предмета на делото факти и доводи на страните безспорно е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Но в случая, на доводите на жалбоподателя е даден отговор. Решението съответства на материалния закон и е обосновано. За преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителните административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП. Принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. "а" ЗАвтП изисква от фактическа страна водач на лек таксиметров автомобил да извършва таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза. Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 26 от § 1 от ДР на ЗАвтП, "Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. За да приложи процесната административна мярка, в тежест на административния орган е да докаже, че е извършен таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат. В конкретния случай от събраните по делото доказателства, включително АУАН и заявлението на П. от 27.05.2024 г. безспорно се установява, че автомобилът, оборудван като таксиметров, с поставена табела ТАКСИ е извършвал таксиметров превоз на пътници в гр. Търговище срещу заплащане и таксиметровият апарат не е бил включен. Следователно прилагането на конкретната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. "а" ЗАвтП. Срокът на мярката от една година е фиксиран от закона, поради което няма възможност за индивидуализиране на нейния размер. Съдържащите се в административната преписка писмени обяснения от пътника в автомобила действително не са дадени по съответния процесуален ред установен в чл. 44, ал. 2 АПК. Приетите за установени факти, които са релевантни за спорното право, обаче се установяват от останалите събрани по делото доказателства. Превозът на пътници срещу заплащане, без включен таксиметров апарат, се установява от съставения АУАН, който е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила, по отношение на изложените в него факти и обстоятелства. То се потвърждава и от даденото от П. заявление, в което същият потвърждава, че до спирането на автомобила му за проверка, таксиметровият апарат не е бил включен. Причината за невключването на апарата е ирелевантна за законосъобразността на мярката. Не се установява и изключението регламентирано в чл. 43, ал. 1 от Наредба 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, съгласно която при повреда на таксиметровия апарат по време на превоз водачът договаря с пътника стойността на изминатия път в зависимост от пробега и тарифата. Видно от даденото заявление от П., той е констатирал, че апаратът не е включен едва след спирането му от контролните органи, предвид което не е имал възможност, а и не твърди, да е договорил с пътниците стойността на изминатия път. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение