Решение № 6570 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16454/2009 г.

Решение № 6570 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16454/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Симтикомплект ММ" ЕООД - гр. Варна, представлявано от управителя Марин Атанасов Маринов против решение № 597/02.11.2009 г., постановено по адм. дело № 1834/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 0301576/15.05.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен РА в обжалваната част. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е отхвърлил жалбата против РА, след като е установено наличие на предпоставките по чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗДДС (отм.). От доставчика не са представени доказателства за кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките, поради което обосновано е прието, че същите не са реално осъществени и не е налице основание за признаване на право на данъчен кредит. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Варненския окръжен съд е отхвърлена жалбата на "Симтикомплект ММ" ЕООД против РА № 0301576/15.05.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 452/20.07.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна, в частта, с която са установени дължими от дружеството задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Минтекс" ЕООД през данъчни периоди м. м. 07, 08 и 09/2005 г. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на данъчната дирекция сумата 851,55 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да постанови това решение съдът е приел, че с РА законосъобразно, на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗДДС (отм.), не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 20077,60 лв. по фактури № № 42/21.07.05 г., 44/25.07.05 г., 50/17.08.05 г., 53/25.08.05 г. и 61/12.09.05 г., издадени от "Минтекс" ЕООД през данъчни периоди м. м. 07, 08 и 09/2005 г., поради това че доставчикът не е представил доказателства за наличие на кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките, в резултат на което не е доказано реалното извършване на доставките. Съдът е изложил, че при извършената насрещна проверка на доставчика, в отговор на връченото искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ са представени 4 броя договори за извършване на услуги с предмет, съответно - изработка и монтаж на носещи елементи на подкранов път; на тръбна разводка; на въздухопроводи; както и протоколи за установяване завършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи /СМР/ към издадените фактури. Представени са също граждански договори с физически лица, като при насрещните проверки на същите е установено, че част от лицата са дали обяснения, че не са имали граждански или трудов договор с "Минтекс" ЕООД и не са извършвали работи за него, друга част от лицата не са намерени на адресите, а трета част - не са представили поисканите документи и писмени обяснения, за което са им връчени съответни ИПДПОЗЛ. Съдът е възприел изводите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза за това че за извършване на дейността "Минтекс" ЕООД е използвало наети дълготрайни материални активи - оборудван производствен цех в гр. Варна; че дружеството е изплащало суми по граждански договори, както и че приходите по процесните фактури в счетоводството на доставчика са осчетоводени при спазване на счетоводния принцип за текущо начисляване. В мотивите на решението съдът подробно е изложил съдържанието на разпоредбите на чл. 64, ал. 1, чл. 55, ал. 6, чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.) относно изискванията за признаване право на приспадане на данъчен кредит и за начисляване на ДДС от доставчика, както и основанията, поради които се отказва право на данъчен кредит, въпреки изпълнението на условията по чл. 64, ал. 1; на чл. 1 и чл. 6 - относно дължимостта на ДДС и определението за доставка по смисъла на закона; на чл. 25, ал. 1 и чл. 55, ал. 1 - относно датата на възникване на данъчното събитие и задължението за начисляване на данъка. В съответствие с тези разпоредби и установеното от фактическа страна, съдът е направил извода, че от доставчика не са представени доказателства за кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките, в резултат на което не е доказано реалното им осъществяване. Посочил е, че твърденията на доставчика за извършване на доставките чрез наети по граждански договори физически лица са опровергани, а същевременно липсват доказателства за датата на завършване на услугите, както и за местонахождението им. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. В съответствие с доказателствата, събрани при ревизията и в производството по обжалване на ревизионния акт, както и правилата за разпределение на доказателствената тежест, първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е доказано реалното извършване на доставките на услуги, удостоверени с процесните фактури и че е налице основание да бъде отказано право на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗДДС (отм.). Правилно съдът е посочил какви са изискванията за признаване право на приспадане на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1, вр. чл. 63 ЗДДС (отм.), като е извел извода, че едно от тези изисквания е за наличие на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от закона. В този смисъл, настоящият състав споделя извода на съда, че наличието на реална доставка, в случая - на реално извършени услуги с предмета, посочен във фактурите, респективно в договорите към които фактурите препращат, следва да бъде доказано, независимо че от формална страна са изпълнени останалите изисквания по чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.), както и че доказателствената тежест за това се носи от ревизирания субект, който е декларирал право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Този извод произтича от основния принцип за разпределение на доказателствената тежест, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието настъпване черпи изгодни за себе си правни последици. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, поради което не се ползва с материална доказателствена сила. Затова, независимо че фактурите са издадени от доставчика и че са изпълнени формалните изисквания по счетоводното им отразяване и начисляване на ДДС от доставчика, то тези фактури не доказват, че удостоверените с тях доставки на услуги са действително осъществени, т. е. че съдържанието на фактурите съответства на обективната действителност. Именно поради това, при извършваните данъчни ревизии органите по приходите имат задължението и правомощието да извършват проверки относно всички факти и обстоятелства, които пряко или косвено имат значение за преценката относно реалността на доставките. В тази връзка, извършването на проверка относно кадровата, материална и техническа обезпеченост на доставчика да изпълни конкретната доставка на стока или услуга не е самоцелно, а е свързано с преценката относно реалността на доставката, доколкото само такава доставка води до формиране на добавена стойност и представлява основание за начисляване на ДДС от доставчика, съответно - за признаване право на приспадане на данъчен кредит от получателя по доставката. В конкретния случай, при извършената насрещна проверка на доставчика "Минтекс" ЕООД не са представени доказателства за кадровата обезпеченост на доставчика да извърши услугите по фактурите, така както са индивидуализирани в представените при проверката договори. При насрещните проверки на физическите лица, за които доставчикът е твърдял, че са фактическите извършителите на услугите и за които са представени граждански договори, не са потвърдени твърденията на доставчика. От доказателствата по данъчната преписка се установява, че една част от тези лица не са намерени на адресите за кореспонденция, а друга част са намерени, но въпреки това не са представили поисканите им документи и писмени обяснения във връзка с извършването на доставките; лицата които са представили обяснения са отрекли извършването на процесните услуги с получател "Минтекс" ЕООД, както и наличието на трудови или граждански отношения с това дружество. При тези доказателства съдът обосновано е приел, че не е доказано наличието на кадрови възможности на доставчика да извърши услугите по процесните фактури. В заключението на вещото лице по съдебната експертиза не се съдържат данни, които да опровергават правилността на този извод, тъй като вещото лице е изготвило заключението въз основа на приложените по делото договори и документи за плащане на физическите лица, чиято достоверност не е установена предвид резултатите от насрещните проверки на физическите лица. Ревизираният субект е имал възможност да поиска разпита на тези лица пред съда, както и да представи други писмени доказателства, с които да докаже, че действително тези лица са осъществили услугите по процесните фактури, респективно - че са получили плащане по представените договори и т. н., но не е направил искания в тази насока. Съдът не е допуснал процесуално нарушение при преценката на доказателствата по делото и разпределението на доказателствената тежест. Във връзка с преценката относно реалността на доставките съдът правилно е отчел факта, че жалбоподателят не е посочил местонахождението на обектите, на които са извършени услугите. В тази връзка, по искане на жалбоподателя по делото е била назначена съдебно-техническа експертиза, която е заличена от съда, след като няколко пъти делото е отлагано поради невъзможност на вещото лице да изпълни възложената му задача, което е било в резултат на това че жалбоподателят не е оказал необходимото съдействие на вещото лице като посочи местонахождението на обектите, на които при оглед на място вещото лице е следвало да опише резултата от извършените услуги и да състави количествено - стойностна сметка. В подкрепа на извода на съда следва да бъде отбелязано, че такава сметка е следвало да бъде представена от самото ревизирано лице или от неговия доставчик. Във връзка с твърденията в касационната жалба, че за доказване реалността на доставките на услуги било достатъчно да се докаже, че получателят по доставката се ползва от резултата от тези услуги, следва да се отбележи, че не е доказано дали и къде обективно е вложен резултата от услугите, представляващи посочените в съответните договори и приемателни протоколи строително-монтажни работи. Наред с изложеното, следва да се подчертае, че за признаване право на данъчен кредит по конкретни доставки от съществено значение е доставките да се извършени от лицето, посочено като доставчик в издадените данъчни фактури и съответно - по отношение на това лице да са изпълнени условията за признаване право на данъчен кредит, тъй като ЗДДС свързва признаването на данъчен кредит с конкретна фактура и доставчик, а не абстрактно - с наличието на стока или резултат от извършена услуга. Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд, че не е доказаното реалното извършване на процесните доставки от лицето, посочено като доставчик - "Минтекс" ЕООД, е обоснован и правилен. Наред с това, налице е основание и по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) за отказване на данъчен кредит, поради това че прекият доставчик не е представил всички документи и обяснения, които са му поискани с връченото ИПДПОЗЛ. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,