Решение № 1360 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5832/2007 г.

Решение № 1360 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5832/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване по чл. 218а ГПК (отм.). В. Г. К. от гр. В. е подала касационна жалба против въззивното решение на Силистренския окръжен съд по гр. д. № 124/2007 г. Ответницата П. Е. П., със съдебен адрес в гр. С., счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. При касационната проверка се установи следното: Делото е образувано по иск на К., предявен на основание чл. 21, ал. 1 СК, да се признае за установено, че конкретно описан недвижим имот - дворно място и постройки в с. С., е бил индивидуална собственост на Г. В., баща на ищцата и съпруг на ответницата П, починал през 2003 г. Силистренският районен съд с решение от 5.04.2007 г. по гр. д. № 828/2006 г. е отхвърлил иска и решението му е потвърдено от Силистренският окръжен съд с обжалваното решение, постановено на 23.07.2007 г. по гр. д. № 124/2007 г. Въззивният съд е приел, че искът е недоказан, тъй като ищцата не е установила по несъмнен начин фактите, на които основава своя иск. Изводите и решението на окръжния съд са правилни. Установено е по делото, че Г. В. В. (според удостоверение за смърт и наследници от 10. 8. 2005 г. на кметство с. С., а според останалите документи по делото Г. В. П.) е сключил брак с ответницата П. на 30.12.1974 г., прекратен със смъртта на В. на 3.07.2003 г. Установено и безспорно е по делото, че през време на брака Г. В. е закупил процесното дворно място в с. С. с нот. акт № 38/2.06.1986 г., и че въз основа на строително разрешение от 10.07.1986 г. е построена жилищната сграда, с пристройка към нея. По силата на чл. 19, ал. 1 СК и презумпцията за съвместен принос на съпрузите, имотът е съпружеска имуществена общност на Г. и П. П. Твърдението на ищцата, че имотът е бил лична собственост на Г. П. в резултат на преобразуване на негово лично имущество, следва да бъде установено по категоричен начин, за да се обори принципа, възприет в чл. 19 СК . Въззивният съд точно е констатирал, че ищцата не е провела пълно доказване на твърдяните от нея факти. Не е установено, че за придобиването на имота, бащата на ищцата е вложил сумата 2000 лв. от получена детска застраховка. Не е доказано, че е вложил сумата 7500 лв., която му е била изплатена като парично уравнение на негов дял от жилищен имот в гр. Т., предоставен на съсобственицата и негова бивша съпруга от първия му брак, чрез съдебна делба. Въззивният съд правилно е посочил, че закупуването на имота и започване строежа на сградата през 1986 г. са осъществени след повече от три години от постановяване решението на Силистренския окръжен съд от 14.09.1981 г. по гр. д. № 462/1981 г., в което е удостоверено, че до този момент съделителката е изплатила на Г. В. общо сумата 7006 лв. и то чрез отделни, периодични вноски. При това положение не може да се счита, че за придобиване на имота през 1986 г. има влагане на лични средства на В. в размер на 7500 лв. Решаващият съд обосновано е приел, че от съвкупната преценка на свидетелските показания следва извода, че наследодателят на ищцата и ответницата са живеели съвместно като съпрузи при покупката на дворното място и строежа на къщата, няма данни по делото за неразбирателство и трайна фактическа раздяла между тях. Не са налице основания за отмяна на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд