Решение № 15069 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12565/2012 г.

Решение № 15069 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12565/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на "Енерго-про продажби" АД, със седалище гр. Варна, чрез процесуалните представители адв. Юл. Матеева и Е. Евтимов, за частична отмяна на влязлото в сила решение № 2319/13.05.2011, постановено по адм. д. № 7728/2010 г. на Административен съд, София-град и на оставилото го в сила решение № 6788/14.05.2012 г., постановено по адм. д. № 9245/2011 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. Като основание за отмяна се сочи чл. 239, т. 1 АПК, а новото обстоятелство - "предоставеното тълкуване на разпоредби на общностното право" във връзка с постановеното Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по направени преюдициални запитвания на основание чл. 267 ДФЕС по дела, заведени в Унгария, конкретно във връзка с тълкуването на чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112. Подробни съображения, обосноваващи искането за отмяна на влязло в сила решение са развити в искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК с основно съображение, че посоченото решение на АССГ противоречи на даденото тълкуване в решението на СЕС досежно понятието облагаема доставка на услуга. Иска се отмяна на това решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд, София-град. В съдебно заседание, насрочено по искането за отмяна, молителят, чрез адвокат Е. Евтимов, поддържа молбата. Ответникът Директорът на дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Гърбева го оспорва като неоснователно с доводи за липса на нови факти и обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, която разпоредба изисква новото обстоятелство да се отнася до фактите по делото, а не до правото. Моли за неговото отхвърляне и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение № 2319/13.05.2011, постановено по адм. д. № 7728/2010 г. Административен съд София-град, по жалба на "Енерго-про продажби" АД, със седалище гр. Варна, подадена срещу Ревизионен акт /РА/ № 290900404/07.04.2010 г., изд. от орган по приходите в ТД на НАП "ГДО", потвърден с Решение № 1363/14.09.2010 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-София, в частта, чиято отмяна се претендира, т. е. по отношение отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Е. ОН България" ЕАД, за периода м. 11.2007 г. - 09.2008 г. на обща стойност 1 420 442,37 лв, приел, че предмет на доставката са "управленски услуги" по Договор за услуги от 30.01.2008 г. и че посочената по-горе сума представлява заплащане на възнаграждения за персоналната издръжка на членовете на съвета на директорите на "Е. ОН България" ЕАД /работни заплати, социални осигуровки, наем на жилища, охрана и др. персонални разходи/. Извел извод, че те нямат характер на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, както и че фактурираните от "Е. ОН България" ЕАД "управленски услуги" не са облагаеми доставки и не са налице реално извършени услуги "с конкретни действия и стойност", а е налице поемане на разходи от едно лице в полза на друго лице. С оглед горното приел, че законосъобразно на "Е. ОН България Продажби" АД, гр. Варна, праводател на молителя в настоящото производство, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по всички доставки на "управленски услуги", за които не е изпълнено условието на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като по делото не е установен положителният факт на реално изпълнени услуги, така както са уговорени в Приложение 1 към посочения по-горе договор, респ. не е налице доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Това решение е оставено в сила с решение по адм. д. № 9245/2011 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, който допълнил мотивите като посочил, че не бил установен фактът на извършване на услугите, вкл. техният ежедневен характер, както и че управленските услуги не са изключени от обхвата на услугите по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗДДС, но за да се признае правото на данъчен кредит следва да е установено реалното им извършване, а не само уговаряне на техния вид и обхват. Извънредният способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е приложим само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1 - 6 от АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, което означава, че те са съществували към този момент, но въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за тях. Това основание за отмяна не следва да се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение, за наличие на каквото се твърди в искането, или на бездействие на страната. Новите обстоятелства дефинитивно законодателят свързва с такива факти от действителността, които са от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно да не са могли да бъдат известни на страните. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК няма предвид новосъздадените факти, т. е. тяхното възникване след приключване на делото. Законодателят е имал предвид и новооткритите или новосъздадени документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. В процесния случай решението на АССГ е постановено на 13.05.2011 г., касационното решение на ВАС, с което първоинстанционното решение е оставено в сила - на 14.05.2012 г., а Решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г. на Съда на Европейския съюз е от 21.06.2012 г., т. е. то не представлява ново обстоятелство и/или ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Този извод не се променя от факта, че молителят е реализирал процесуалната възможност да иска отправяне на преюдициално запитване по делото до Съда на Европейския съюз /СЕС/ за тълкуване на чл. 2, ал. 1, б. "в", чл. 9, ал. 1, чл. 24, ал. 1 и чл. 168, б. "а" на Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, което съставът на ВАС оставил без уважение, тъй като решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания на национални юрисдикции на държави - членки на Европейския съюз действително са задължителни за всички висящи съдебни производства по сходни казуси, но не могат да бъдат основания за отмяна по извънинстанционния способ на вече влезли в сила решения. Твърдението по настоящото искане, че "ако бе известно на решаващите състави това решение на СЕС, резултатът по делото би бил друг" е неоснователно. ВАС е имал повод да се произнесе- Решение № 9588 от 03.07.2012 г. по адм. д. № 5621/2012 г., 5 чл. с-в на I колегия, че аналогични на горните изводи за неоснователност на искането се налагат и по исканията за отмяна, основани на тълкувателните решения на Върховния съд, с които задължително съдилищата следва да се съобразяват и прилагат, но не са основания за отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК, тъй като тълкувателните решения не съставляват нито ново доказателство, нито ново обстоятелство по смисъла на т. 1 на чл. 239 АПК. В посочения смисъл- Решение № 13522 от 12.11.2009 г. по адм. д. № 9503/2009 г., 5 чл. с-в на ВАС. Съображенията в искането, изведени от посоченото по-горе решение на СЕС, както и на приложените към искането други три решения на Съда на ЕС, съответно от 6.09.2012 г., 12.02.2008 г. и 13.01.2004 г. не държат сметка, че нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо, както и че във всички случаи новите новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. По тези съображения, въпреки наличието на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г. на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г., стабилитетът на влязлото в сила решение на АССГ, оставено в сила с касационното решение на ВАС, осмо отделение не може да бъде разрушен, поради липса на основанието по чл. 239, т. 1 АПК, на което се позовава молителя. С оглед изложеното Върховният административен съд, в настоящия състав намира искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК за неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора искането на ответника, чрез процесуалния му представител, за присъждане на разноски по настоящото производство е основателно и следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева съобразно минималното възнаграждение по чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн. ДВ. бр. 64 от 23 Юли 2004 г., изм. ДВ. бр. 2 от 9 Януари 2009г, което да се заплати от молителя. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първа колегия,