Решение № 23 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2364/2015 г.

Решение № 23 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2364/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), представляван от юрисконсулт Мария Димитрова, против Решение № 8211 от 29.12.2014 г. постановено по адм. дело № 6273/2013 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се излагат доводи за допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда да отмени решението и да се произнесе по същество като отхвърли жалбата на земеделския производител срещу обжалвания административен акт. Ответната страна - Община Главиница, представлявана от кмета на общината, чрез адв. Братованов, с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение и в съдебно заседание. Моли да се остави в сила обжалваното решение и се присъдят направените разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, против съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Община Главиница, против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. с изх. № 02-190-2600/7266 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С акта на административния орган на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., е отказано финансово подпомагане по подадено заявление по схема за единно плащане на площ (СЕПП) с УИН 19/090610/53140, в размер на 419 933.17 лв. поради това, че площ от 387.16 ха от общо заявената е приета като недопустима за подпомагане като наддекларирана, което се равнява на 20.29% наддеклариране. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил процесното уведомително писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона дадени от съда. С оглед изхода на делото административният орган е осъден да заплати сумата в размер на 195 лева, представляващи разноски по делото. В мотивите си административният съд е приел, че установеното от фактическа страна в рамките на административното производство, съвпада напълно с установеното от страна на административния орган. Съдът е достигнал до извода, че оспореният акт е издаден при спазване на административно- производствените правила, след извършване на всички възможни проверки по предвидения от закона ред, надлежно извършване на административни проверки, на проверки на място, връчване на изготвения въз основа на тях доклад на кмета на община Главиница, липсата на възражения от негова страна срещу констатациите при проверките, както и при спазване на процедурата по отстраняване на двойно заявени площи. Съдът е счел още, че всички констатации на ДФ "Земеделие" непротиворечиво се потвърждават и от вещото лице, като правилно е изчислено и процентното отношение на недопустимата площ към установената като годна за подпомагане такава, а именно 20.28%. Приел е за основателно, обаче, възражението на жалбоподателя, че оспореното писмо е издадено в противоречие с материалния закон и в частност в противоречие с чл. 58 от регламент № 1122/2009 г., според който в зависимост от процентното съотношение между недопустима площ и установена за подпомагане площ се налагат различни по размер санкции: при разлика до 3% или 2 ха не се налага санкция; при разлика от 3% до 20% санкцията е в размер на удвоения размер на наддекларираната площ; при разлика от 20 до 50% санкционираната площ е равна на установената площ. Според приетото от съда, след като в разглеждания случай процентът наддеклариране е 20.28, то следва да се приеме, че е точно 20% по смисъла на посочената норма. Допълнително административният съд се е мотивирал с това, че допуснатата неяснота в регламента- посоченият процент да попадне в две категории, дава възможност за двузначно тълкуване, като разликата при налагането на санкция е огромна. тълкувайки релевантната правна норма, първостепенният съд е приел, че следва да се съобрази с целта на закона, която е подпомагане на земеделските производители, както и с принципа на съразмерността, заложен в Европейското право и в чл. 6 от АПК. В обобщение съдът е приел, че нормата следва да се тълкува по благоприятен за земеделския производител начин, като бъде наложена санкция по критерия, заложен за категорията наддеклариране от 3 до 20%- санкцията да бъде в размер на удвоения размер на наддекларираната площ или удвоения размер на 387.16 ха. При така изложените констатации и при съобразяване на чл. 173, ал. 2 АПК, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с материално-правните разпоредби и с целта на закона и го е отменил, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решението е неправилно. Изводите на първоинстанционният съд са основани на безспорно установената фактическа обстановка, но са необосновани и не съответстват на приложимия материален закон. Основателно касаторът поддържа, че в Регламент № 1122/2009 е предвидена 20 процентна граница като разделна граница между едната и другата предвидена санкционна последица. Казусът следва да бъде разглеждан от позицията на това дали наддекларираната от бенефициента площ е под или е над тази граница, като няма предвиден толеранс с колко е допустимо да се надхвърли тази граница, важно е дали границата е прехвърлена и дали попада в рамките на 20-50%. В случая действително 20-те процента са надхвърлени с 0.28%, но предвид заявената за деклариране площ в размер на 2 295.4 ха, тези 0.28% се равняват на приблизително 6 43 ха. Липсва правна норма, която да предвижда определянето на нарушението като малозначително такова и която да дава възможност за подобно намаление в изчислените проценти. Следва да бъде споделена тезата на касатора, че липсата на правна норма в Регламента за случаи, при които е изчислен процент в определен, неголям диапазон,, не овластява съда да тълкува превратно законодателната воля, като подменя същата със своя такава. разликата в предвидените санкционни последици е действително голяма, но законът следва да се прилага такъв, какъвто е по отношение на всички, независимо от субективната преценка за справедливост или липса на справедливост, когато нормативно не е установена възможност за такъв вид преценка. Вярно е посоченото от съда, че целта на закона е да се подпомагат земеделските производители. Вярно е, обаче, също и това, че целта на закона е и тези земеделски производители да бъдат дисциплинирани, добросъвестни и да поддържат дължимата грижа като поддържат земята в добро състояние- земеделско и екологично-както и да декларират за подпомагане само земи, които реално обработват. Основателно е също и поддържаното от касатора становище, че ако бъде приет за законосъобразен извода на съда, че трябва да се извърши закръгляне от 20.28% на 19.99%, за да е под определените като граница 20%, би се създала абсурдна ситуация на неяснота и несигурност кой е горният праг проценти, които да бъдат закръглени до 19.99, за да бъде наложена по- малка санкция- дали този праг е до 20.30% или е до 20.50%, или 21% и т. н. Това е субективна преценка, на която административният орган няма право, защото би довело до злоупотреби, както и до подмяна волята на законодателя. На тази субективна преценка няма право и решаващият съд. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е неправилно, следва да бъде отменено, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу процесния административен акт. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 8 във вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,