Решение № 2376 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5984/2014 г.

Решение № 2376 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5984/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Сентрал Парк Бургас" ЕООД срещу решение № 1113 от 25.02.2014 г. по адм. д. № 9686/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № РД-16-1225/10.09.2013 г. на главния секретар на Министерство на икономиката и енергетиката за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закони и необоснованост. Представя писмени доказателства във връзка с доводите за наличие на преобладаващ обществен интерес за предоставяне на обществена информация, заповеди издадени от областен управител на област Бургас. Претендира разноски. Процесуалния представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният администативен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, на който със заповед са делегирани правомощия да издава актове по ЗДОИ, с искането е заявен достъп до обществена информация и е било необходимо получаване на съгласие от третото лице, относно което е поискана обществената информация, съгласието е дадено след постановяване на оспорения пред съда акт, поради което не е нарушен закона, както и че не е налице преобладаващ обществен интерес. Изложил е мотиви, че спорът между страните касае необходимостта от съгласие на третото лице до което се отнася исканата обществена информация. Посочил е, че в случая заявлението на дружеството е регистрирано на 08.08.2013 г, а искането на органа за предоставяне на писмено съгласие от третото лице е с изх. № от 14.08.2013 г., следователно органът своевременно е поискал изричното писмено съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението, като в писмото изрично е посочен краен срок за предоставяне на съгласието до 04.09.2013 г. Взето е предвид, че по делото е приложено постъпило съгласие в писмена форма с изх. дата от 10.09.2013 г. при Областен управител на област Бургас от Павел Маринов, който разрешава на МИЕ да предостави на дружеството-заявител исканата информация по заявлението от 08.08.2013 г., но е посочено, че заповедта е постановена на 10.09.2013 г и към този момент органът не е разполагал със съгласие на лицето, за което се отнася информацията, тъй като съгласието е входирано в МИЕ на 12.09.2013 г. Изложени са мотиви, че даденото последващо съгласие на лицето, за което се отнася информацията, не представлява обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК. Прието е, че се иска информация по отношение на физическо лице, като въпросът е формулиран по начин, който не дава възможност да се приеме, че не се засягат интереси на това физическо лице, което следва да даде съгласие за предоставяне на поисканата информация. Счетено е, че не е посочена целта, с която се иска разкриване на информацията, поради което и самият орган не е могъл да направи извод за наличие на цел, свързана с разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Предвид събраните доказателства също не може да се направи извод за наличие на посочената цел, което от своя страна да обосновава извод за наличие на надделяващ обществен интерес. Решението е неправилно. Неправилно е прието от съда, че е следвало да се изиска съгласие от лицето за което се отнася ин формацията, тъй като не е налице преобладаващ обществен интерес. За наличие на обществен интерес може да се направи извод от следващите въпроси по подаденото заявление, които са изпратени по компетентност на Агенцията по приватизация. Административният орган след като е приел, че не е налице хипотезата на чл. 31 ЗДОИ не е изложил мотиви налице ли е преобладаващ обществен интерес за предоставяне на информацията, поради което е постановил незаконосъобразен акт. В жалбата до съда е посочено, че обществения интерес от получаване на информация за това какви длъжности във висшата държавна администрация е заемал държавния служител, е свързана с назначаването му за областен управител към този момент и произтичащите от това правомощия, с което е обоснован надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ЗДОИ. Това е било достатъчна за да се приеме от административния съд, че е налице преобладаващ обществен интерес, поради което не следва да се разглеждат писмените доказателства в тази насока представени в касационното производство, на които жалбоподателят не е позовал пред органа и пред съда. В случая съгласието е дадено с изх. № 04-00-296/11 от 10.09.2013 г. на Областен управител Бургас, когато е постановен и оспорения пред съда отказ на 10.09.2013 г., поради което обективно е съществувало към момента на издаване на постановения отказ, независимо, че писмото с което е дадено съгласието е заведено по-късно в МИЕ. Освен това в случая съгласието за предоставяне на информацията е постъпило преди подаването на жалбата до съда, при което административният орган е имал възможност да оттегли акта си. С оглед заемането длъжността областен управител, е било оповестено публично периода и длъжността на която е работило третото лице в Министерството на промишлеността, както и в други министерства, ведомства и агенции, независимо от това по-точната информацията е служебна и подлежи на предоставяне по ЗДОИ. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, чл. 41, ал. 1 ЗДОИ, Върховният административен съд, Седмо отделение