Решение № 7275 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4911/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. П. С., подадена чрез адв. А. Павлов, срещу решение № 880/27.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1176 по описа на Административен съд – Пазарджик за 2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № Р-16001624006889-091-001/20.06.2025 г., органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с решение № 291/01.09.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. Пловдив, с който на Ю. С. е установена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за невнесени задължения на „ТОТБ“ ЕООД в размер на 12 621,59 лв. - главница и 7 169,90 лв. лихви и Ю. П. С., е осъден да заплати на НАП сумата от 200 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че приходните органи не са доказали кумулативното наличие на изискуемите съгласно чл. 19, ал. 2 от ДОПК предпоставки за ангажиране отговорността на ревизираното лице. Твърди се, че административният орган е използвал термини характерни за наказателното право, а не за данъчното право. Счита, че обвинението за „присвоявяне“ трябва да се повдигне по друг ред и от друг орган на власт. Твърди, че в случая не е налице причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Няма данни да са извършвани разпоредителни действия с парични средства на дружеството от ревизираното лице. Според касатора не е ясно коя хипотеза на чл. 19, ал. 2 от ДОПК е приета от приходните органи за налична по отношение на задълженото лице. Излага съображения, че не са установени и доказани и предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Иска първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесният ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Янев, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. От директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Янев е постъпила молба за изменение на решение № 880/27.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1176/2025 г. по описа на Административен съд гр.Пазарджик, в частта за разноските, като вместо 200 евро, иска да бъдат присъдени разноски в полза на НАП в рамер на 1 115,25 евро. Твърди, че изменението на чл. 161, ал. 1 от ДОПК няма действие спрямо заварени дела. От Ю. П. С., чрез адв. А. Павлов, е постъпил писмен отговор по молбата, с който изразява становище, че молбата е неоснователна. Твърди, че новата редакция на чл. 161, ал. 1 от ДОПК е приложима от 13.02.2026 г., а претендираното юрисконсултско възнаграцждение в размер на 1 115,25 евро е прекомерно. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил ревизионен акт № Р-16001624006889-091-001/20.06.2025 г., издаден от Н. Колев, възложил ревизията и Б. Чапразов, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 291/01.09.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Ю. С. е установена отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК за невнесени задължения на „ТОТБ“ ЕООД в размер на 12 621,59 лв. - главница и 7 169,90 лв. лихви. Ревизията на Ю. С. е повторна и е възложена след решение № 490/06.12.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, с което изцяло е отменен ревизионен акт № Р-16001324002512-091-001/02.10.2024 г. и преписката е върната за извършване на нова ревизия. В хода на ревизионното производство е установено, че за периода от 07.11.2016 г. до 29.12.2021 г. Ю. П. С. е бил управител и едноличен собственик на капитала на „ТОТБ“ ЕООД. Основната дейност на дружеството е „Дейност на питейни заведения“, осъществявана в обекти, находящи се в гр. Пазарджик – кафе-клуб „Версус“ и в к.к. Слънчев бряг – бийч бар „Плая“. По време на ревизията е установено, че „ТОТБ“ ЕООД, има непогасени задължения за данъци по ЗДДФЛ, и задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, формирани по подадени декларации обр. № 6, данък върху добавената стойност, деклариран в справки-декларации по ЗДДС и корпоративен данък по ГДД по чл. 92 ЗКПО за периода 2019-2021 г. През 2018 г. е образувано изпълнително дело, като е установено, че дружеството не притежава движимо и недвижимо имущество. Наложен е запор на банковата му сметка, която е без авоари. Ревизиращите органи са установили, че декларираните финансови резултати в ГДД по чл. 92 ЗКПО и ГФО не съответстват на отчетените обороти от ФУ и отчетните регистри по ЗДДС. Заключили са, че след като дружеството не е представило счетоводни регистри и доказателства, че реализираните приходи са декларирани, както и че са налични по банковите сметки или в касата на „ТОТБ“ ЕООД, или са използвани за заплащане на разходи за дейността, то реализираните приходи са в полза на управителя. Направен е извод, че Ю. С. е действал недобросъвестно, което е довело до невъзможността да бъдат платени данъчните и осигурителни задължения на дружеството. Установено е, че на 25.04.2018 г. от банковата сметка на „ТОТБ“ ЕООД, Ю. С. е получил паричен превод в размер на 974,50 лв. Ревизиращият екип е приел, че непредставянето на счетоводни документи и хронологични регистри е доказателство за умишлено укриване на факти и обстоятелства и недобросъвестно поведение на задълженото лице. Посочил е, че от годишните финансови отчети е видно, че дружеството е реализирало финансови резултати и е разполагало с достатъчно парични средства, с които изцяло да заплаща задълженията за ДДС, корпоративен данък, данъци върху доходите и осигурителни вноски. Според административния орган, декларираните налични парични средства в каса в размер на 30 000 лв. към 31.12.2020 г. са били достатъчни да погасят изцяло публичните задължения. Въз основа на представените отчети е прието, че през 2021 г. „ТОТБ“ ЕООД ще реализира положителен финансов резултат, като въпреки това управителят е осъществил разпоредителни действия с паричните средства от касата на дружеството в своя полза. За недобросъвестно и умишлено поведение на управителя са приети и действията по смяна на собствеността на „ТОТБ“ ЕООД. Формиран е извод, че С., в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, недобросъвестно е отчуждила имуществото му в своя полза, в нарушение на счетоводното законодателство, с цел неплащане на публичните му задължения. Именно това поведение на ревизирания субект е довело до невъзможност задълженията на дружеството да бъдат удовлетворени от имуществото му, независимо от предприетите принудителни действия спрямо „ТОТБ“ ЕООД, поради което е обоснован извод, че следва да бъде ангажирана отговорността на задълженото лице по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при изпълнение на приложимите процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Формирал е извод за правилно и законосъобразно ангажиране на отговорността на ревизираното лице на основанията, предвидени в чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Според изложените от съдебния състав мотиви, приходните органи са доказали кумулативното наличие на предпоставките, предвидени в чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК. По безспорен начин е установено, че ревизираното лице е било управител на дружеството – основен длъжник, като има качеството субект на отговорността, като безспорно е извършил плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата. За да достигне до този извод, административният съд е съобразил установеното от приходните органи, че в публикуваните ГФО за 2018 г. и 2019 г. „ТОТБ“ ЕООД е декларирало в баланса си касова наличност в брой в размер на 39 000 лв. към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г., а в ГФО за 2020 г. наличните парични средства са били в общ размер на 33 000 лв., от които 30 000 лв. в брой и 3 000 лв. по банкови сметки. В Търговския регистър липсва приемателно-предавателен протокол за предаване на наличните парични средства от Ю. С. на новия управител и съдружник в „ТОТБ“ ЕООД. От събраните доказателства не се установява дружеството да е извършило разплащания с наличните в касата средства, както и че управителят на дружеството е единственото лице, което се разпорежда с паричните средства. В конкретния случай именно липсата на установяване на факта, че наличните в касата на дружеството парични суми през процесния период са предадени на новия управител и едноличен собственик на капитала, т. е. липсата на представени от ревизираното лице доказателства в тази насока, водят и до извод за наличие на недобросъвестност при разходването на процесните парични суми. Направен е извод, че действията на ревизираното лице представляват умишлено избягване на плащане на изискуемите данъчни задължения, с което е ощетен фискът. По своята характеристика те представляват действия по извършени плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Скритото разпределение е от изброените в чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК възможни действия на имуществено разпореждане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите към предмета на спора факти, след обсъждане на приетите по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като е изложил мотивирани правни изводи за материална законосъобразност на ревизионния акт. Неоснователно е твърдението на касатора, че използваната от приходния орган терминология, предполага решаването на спора по друг ред и от друг орган на власт. В случая не е спорен редът за установяване на отговорността на ревизираното лице. В първата ЗВР, изрично е посочено, че ревизията е по отношение на Ю. П. С. за установяване на отговорността му за задължения на „ТОТБ“ ЕООД за конкретен вид задължения и периоди. В ЗВР е вписано, че ревизията е за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК. Към настоящият спор са неотносими възраженията на касатора по отношение на неприложимостта на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. С обжалвания ревизионен акт на ревизираното лице е ангажирана отговорност единствено по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, поради което изложените съображения, че не са установени и доказани и предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, не следва да се обсъждат от настоящият състав. Констатациите и мотивите на приходните органи, съответно изложените от съда мотиви и формираните правни изводи, сочат че в случая отговорността на ревизираното лице е ангажирана по реда на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, за задължения на дружеството за ревизирания период. Приложимият в случая фактически състав по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са установени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на задълженото лице; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в нормата действия; 4. Невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията; 6. Граници на отговорността - до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото. Доказателствената тежест за установяване на кумулативно изискуемите предпоставки е на органите по приходите. Правилно и обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че в случая е доказана хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК, доколкото по делото е установено, че ревизираното лице недобросъвестно се е разпоредило парични средства от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата, в резултат на което имуществото на „ТОТБ“ ЕООД е намаляло и по тази причина не са погасени задълженията му за данъци и задължителни осигурителни вноски. В случая е безспорно установено, че за ревизираните периоди задълженото лице е било едноличен собственик на капитала и управител на „ТОТБ“ ЕООД до 21.11.2021 г., като от 22.11.2021 г. до 29.12.2021 г. е било съдружник, т.е. е субект на отговорността в качеството му на управител на „ТОТБ“ ЕООД. Не е било спорно и обстоятелството, че дружеството има непогасени публични задължения в резултат на подадени декларации обр. 6, справки-декларации по ЗДДС, ГДД по чл. 92 ЗКПО и др. По безспорен начин е установено също, че в публикуваните ГФО за 2018 г. и 2019 г. „ТОТБ“ ЕООД е декларирало в баланса си касова наличност в брой в размер на 39 000 лв. към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г., а в ГФО за 2020 г. наличните парични средства са били в общ размер на 33 000 лв., от които 30 000 лв. в брой и 3 000 лв. по банкови сметки. По делото не е наличен приемателно-предавателен протокол за предаване на наличните парични средства от Ю. С. на новия управител и съдружник в „ТОТБ“ ЕООД. Както в хода на ревизията, така и в съдебното производство не са ангажирани доказателства, че посочените суми са разходвани във връзка с икономическата дейност на дружеството. Така установените обстоятелства обуславят правилност на извода, че посоченото действие по разпореждане с имущество на дружеството представлява скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО. Доказването на целта и начина на използване на сумите от касата на дружеството са в тежест на ревизираното лице, което твърди положителни и благоприятни за него факти. Такова доказване в случая не е осъществено както в хода на ревизията, така и в съдебното производство. Тези действия на ревизирания субект, както е приел и първоинстанционния съд, правилно са квалифицирани от ревизиращите органи като недобросъвестно плащане от имуществото на дружеството, в резултат на което имуществото му е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че не са налице четвъртата и петата предпоставка за ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, тъй като приходните органи не са доказали, че задължението не може да бъде събрано от основния длъжник. Съображенията на административния съд в тази им част са подробно развити, като изводите му се споделят и от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат повтаряни. Гореизложеното обуславя правилност на извода на административния съд, според който приходните органи са доказали, че задълженията на дружеството не могат да бъдат събрани от имуществото му, като възможностите за това са изчерпани. Видно от доказателствата по делото, на дружеството е било образувано изпълнително дело, като са извършени действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършено е проучване на имущественото състояние на дружеството, като е установено, че не разполага с имущество, включително средства по банкови сметки, от които да бъде удовлетворено вземането. Именно поради това дългът е квалифициран от публичния изпълнител като несъбираем, а образуваното срещу „ТОТБ“ ЕООД изпълнително дело е прекратено. От изложеното следва еднозначен извод за проявена от приходните органи процесуална активност във връзка с удовлетворяване на вземането първо от имуществото на длъжника. По делото е установено и недобросъвестното поведение на С., както и наличието на причинно-следствена връзка между действията му по разпореждане с имущество на дружеството и невъзможността за погасяване на публичните задължения. Въпреки че управителят е бил наясно със задълженията на дружеството, е предприел посочените вече действия, което именно е довело до намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията му. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че решението в горепосочената му част е постановено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на правните изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. По отношение на искането за изменение на решението, в частта му за разноските за юрисконсултско възнаграждение, присъдени в полза на НАП, е дължимо произнасяне от настоящия касационен състав съгласно чл. 176а от АПК. Искането е допустимо като направено в срок и от надлежна страна. Разгледано по същество е основателно. Първоинстанционният съд е присъдил на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК (редакция към ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г.), във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 200 евро, равняващи се на 391,17 лв. Настоящият състав намира, че към дата на последното открито съдебно заседание – 27.01.2026 г. е действала редакция на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК (ДВ, бр. 94 от 04.12.2015 г.), според която на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. В проведеното открито съдебно заседание директорът на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив не се е явил и не е бил представляван, но в подадена молба от 24.11.2025 г. (л.568), изрично е претендирал юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Материалния интерес по спора е 19 791,49 лв. и в случая дължимите разноски са в размер на 2 181,23 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения, искането за изменение на решението в частта му за разноските е основателно. Първоинстанционното решение следва да се измени в частта за разноските, като на НАП следва да се присъдят разноски вместо 200 евро, в размер на 2 181,23 лв. Посочената сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като възлиза на 1 115,25 евро. При този изход на спора, разноски за касационна инстанция следва да се присъдят на ответника. При действието на чл.161, ал.1 от ДОПК (в приложимата по време редакция, след изм. ДВ бр.17/2026г.), дължимото юрисконсултското възнаграждение на НАП е в размер на 391,17 лв., съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Превалутирани съгласно чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България разноските са в размер на 200 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение