Решение № 11808 от 6.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4869/2016 г.

Решение № 11808 от 6.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4869/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Р. Ц. против решение № 1224 от 25.02.2016 г. по адм. дело № 8909/2015 г. на Административен съд С. - град, с което жалбата му против заповед рег. № 226з-323/12.08.2015 г. на началника на участък "Н. И." при 02 Районно управление (РУ) - към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за налагане на наказание да бъде отменена. Претендира присъждане и на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила, като му се присъди възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд С. - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и в установената форма. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа, изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, включително фактическото и правно основание за налагане на наказанието. Действията на служителя са точно описани и определени по време, място и обстоятелства на извършване. Посочени са и правните норми, на които това поведение противоречи. По същество това са мотивите, обосновали издаването на заповедта. Тези съображения са достатъчни да индивидуализират нарушението и да аргументират волеизявлението на административния орган. Ето защо доводите на касатора за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт, са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд приема, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, след събиране на доказателствата и отчитане на всички релевантни обстоятелства съгласно чл. 206, ал. 3 и 4 ЗМВР и след като служителят е поканен да даде обяснения. Обстоятелството, че справката за извършеното от служителя и заповедта за налагане на наказание са изготвени от едно и също лице също не опорочава процедурата, тъй като за нарушения с характера на описаното провеждането на дисциплинарно производство, приключило със справка не е задължително (чл. 208 ЗМВР). Определеното от органа наказание е сред най- леките, предвидени в закона, съобразено е с квалификацията и е наложено за минималния възможен срок, поради което доводите на касатора, че санкцията не съответства на извършеното не могат да бъдат споделени. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в заповедта нарушение и предпоставките на чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение проявена в служебната дейност небрежност. В конкретния случай е установено, че жалбоподателят Ц., старши инспектор, началник група "Териториална полиция" на участък "Н. И." към 02 РУ- СДВР изпраща преписка за прекратяване, като възприема становището на подчинен служител в този смисъл, въпреки че мнението е дадено без да са снети обяснения от лицата, подали сигнала, по който преписката е образувана. Сведения от подателите на сигнала не са взети и след като преписката е върната от началника на участък "Н. И." с изрични указания в този смисъл, а с докладна записка, подписана от Ц., преписката повторно е изпратена с мнение за прекратяване. Пренебрегването на указанията на прекия ръководител, както и на задълженията при проверка на извършеното по преписката сочи на небрежност в работата. Ето защо аргументирано и при правилно тълкуване на закона първоинстанционният съд приема, че поведението на служителя осъществява предпоставките на описаното в заповедта дисциплинарно нарушение и е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обоснова от доказателствата, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, обстоятелството, че административният орган е представляван от юрисконсулт, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ К. Р. Ц. следва да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,