Решение № 191 от 9.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 126/2008 г.

Решение № 191 от 9.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 126/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" ГПК от 1952 г. (отм.), вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г.) Образувано е по жалба на Н. М. М. против въззивно решение № 1833/07.11.2007 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по гр. д. № 332/2007 г. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради необоснованост, довела до противоречие с материалния закон. Иска отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество от касационната инстанция, която да уважи иска. Ответникът по касация В. И. Ц. възразява по реда чл. 218г ГПК (отм.). Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС. С обжалваното решение, въззивният съд, като е отменил това на първостепенния Оряховски районен съд, е отхвърлил претенцията на Н. М. М. против В. И. Ц. за предаване владението върху собствената й нива от 1,411 дка, съставляваща имот 035066 в местността "Г", землището на с. Л. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че насрещните страни по делото се ползват от решения, с които ПК им е възстановила собствеността с план за земеразделяне върху два съседни имота. На ищцата е определен имот № 0* а на ответника В имот № 035065. От заключенията на единичната и тричленна съдебно-технически експертизи, както и от обясненията на вещите лице, съдът е приел, че в плана за земеразделяне не е отразено съществуващо дере, на границата с регулацията на селото. Площ от същото е включена в имот 035066, който по решението на поземлената комисия е 1,411 дка. На място, земята извън дерето е със значително по-малки размери. На място този имот не е трасиран, заради грешката по плана, включваща и дерето - общинска собственост. Ответникът В. Ц. не владее процесния имот. Той е оградил имот пл. № 0* като на място трасировката отговаря на границите по плана и решението на ПК. При тези данни, съдът е приел, че ищцата се легитимира като собственик на пл. № 0* в чертите по възстановената й собственост. Няма права върху съседния имот, който е собственост на ответника. Искът е отхвърлен. Решението е правилно. Ищцата, сега касатор се легитимира като собственик на имот № 0* но ответникът не владее същия, нито има претенции към него или части от терена. В. Ц. владее собствения си имот № 0* като е без значение какви претенции към него има Н. М., защото той не е предмет на исковата й молба и, следователно е извън предмета на съдебния спор. Обстоятелството, че площта на имот № 0* е по-малка от тази по решението на поземлената комисия, не се дължи на преместване на границата, завладяване или друго неоснователно действие на В. Ц. Спорът е породен от актовете и действията на ПК - с. О., но те не могат да бъдат променени от гражданския съд в това производство и искането на касатора за това, е недопустимо. Въводът във владение не създава вещни права, нито може промени административния акт, с който е определена конкретната земя, върху която се възстановява собствеността, поради което правилно въззивния съд е посочил това обстоятелство за неотносимо. Нещо повече, в случая, не е осъществено и реално въвеждане във владение на М. Видно от заключенията и обясненията в съдебно заседание на вещите лица, имот № 0* не е трасиран на място, а и това е невъзможно поради допуснатата грешка при изработването на плана. Не е налице и последваща промяна на решението на ПК - с. О., какъвто довод прави М. в писмената си защита. Обосновано и при детайлно изследване на доказателствата по делото, включително експертните заключения, въззивният съд е заключил, че съществуващата на място граница между имот 035066 и 035065 е тази по плана, по който са издадени и решенията по чл. 27 ППЗСПЗЗ, но в него не е отчетено наличието на дерето. С неговата площ фактически се намалява площта на земята, определена на М. В заключение, обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба и то следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение