Решение № 1499 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5266/2007 г.

Решение № 1499 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5266/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба от Г. Г. С. против решение № 1481 от 10.07.2007 г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 2692/2006 г., с което е отменено решение № 81/2006 г. на Пловдивски районен съд по гр.д. № 1817/2004 г. и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявеният иск по чл. 227, ал. 1 б. "в" ЗЗД за отмяна на дарение, извършено на 10.07.2001 г и обективирано в н.а. № 155/2001 г. по описа на С. по вписванията при РС П. Оплакванията са за неправилност, поради допуснато нарушение на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост на обжалваното решение - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответникът по касация Е. К. С., чрез пълномощника си адв. М, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1, ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл. 237, ал. 1, б. "в" от ГПК. За да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което предявеният иск е уважен, Пловдивски окръжен съд е приел, че с н.а. № 155/2001 г. ищцата Р е дарила на племенницата си Г. Г. С. апартамент № 58, находящ се в гр. П., ж.к."В", ул."П" № 10, жилищен блок № 1513А, заедно с прилежащото избено помещение и припадащи се части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, като си запазила правото на ползване. Въз основа на прието заключение по съдебно-медицинска експертиза и приложени епикризи е приел, че здравословно състояние на дарителката е било изключително тежко, налагала се е честа хоспитализация и непрекъснато медикаментозно лечение, за което, съгласно счетоводната експертиза, са й били необходими 174 лв. месечно. Съпоставка на получаваната пенсия и необходимите ежемесечно средства за осигуряване на нормален живот на Р. е обосновала извода, че дарителката е изпаднала в остра нужда от издръжка за покриване на най-елементарни разходи. По отношение на дарената е приел, че не е налице хипотеза на освобождаваща обективна невъзможност, поради което е била длъжна да осигурява издръжка на дарителката, след като такава й е била поискана с нотариална покана на 19.09.2003 г. Приел е, че С. инцидентно е посещавала Р. и й е оказвала някаква помощ, която определено не е била достатъчна за ежемесечната й издръжка. Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелите С на дарената и М., разпитани във връзка с твърдения, че Р. е пречела на С. да й осигурява издръжка, като е изложил съображения за това. Въззивното решение е постановено при спазване на процесуалните правила, направени са обосновани правни изводи и правилно е приложен материалния закон. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че не са обсъдени всички събрани по делото доказателства и аргументи, което съставлява липса на мотиви. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства - заключенията на вещите лица по приетите експертизи, свидетелските показания, като е мотивирал защо не кредитира някои от тях и всички писмени доказателства. Въз основа на подробно обсъждане на доказателствата, съдът е направил извод за наличие трите кумулативно дадени предпоставки за уважаване на иска по чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД - дарителят да се нуждае от издръжка, тя да е поискана от надарения и той да е отказал дължимата престация. Неоснователно е твърдението, че съдът не е обсъдил доказателства, във връзка с твърдението й, че дарителката с поведението си я е поставила в невъзможност да й осигурява претендираната издръжка. Събраните, с оглед на това твърдение доказателства са показанията на свидетелите С, които съдът не е кредитирал, като е изложил съображения за това, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователно се твърди, че съдът не е обсъдил възможността дължимата издръжка да бъде давана в натура - в различни хранителни продукти. От събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че не е установено С. да е осигурявала необходимата за Р. ежемесечна издръжка нито в пари, нито в хранителни продукти. От извършената проверка не се установи да са налице поддържаните в жалбата касационни основания за отмяна, поради което решението на въззивния съд следва да се остави в сила. Ответницата по касация е претендирала разноски, каквито не се установява да е направила за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.) настоящият състав на ВКС, четвърто гражданско отделение