Решение № 7552 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3812/2017 г.

Решение № 7552 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3812/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 141 от 01.02.2017 г., постановено по адм. д. № 1476/2016 г. Варненският административен съд, 8 състав е изменил РА № Р-03000315006587-091-001/25.02.2016 г., издаден от М. Ц. М. на длъжност Началник сектор "Ревизии" и К. Й. П. на длъжност гл. инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД по приходите - гр. В., изменен с решение № 112/11.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В., в частта, с която на "БУЛДОМ" ЕООД, ЕИК: *********, гр. В., ул. "П.", № ..., корпус Б, стая 203, представлявано от управителя Р. К. К. за 2013 г., като вместо определения данъчен финансов резултат - загуба, в размер на 172713,29 лева е определен данъчен финансов резултат - загуба, в размер на 372330,49 лева. Със същото решение съдът е отменил посочения ревизионен акт в частта му, в която на "БУЛДОМ" ЕООД за 2014 г. е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО - за разликата над 41958,98 лева и лихвите над - 3864,55 лева и е отхвърлил жалбата в останалата й част. С решението Административен съд - В. е осъдил Дирекция "ОДОП" - В. да заплати на "БУЛДОМ" ЕООД разноски по делото по компенсация в размер на 642,49 лева.

Срещу така постановеното решение, в изменената и отменена част на РА, е подадена касационна жалба от С. Х. П. в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. при ЦУ на НАП. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд в посочената част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд в обжалваната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания РА изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции.

Ответното по касационната жалба дружество "БУЛДОМ" ЕООД гр. В. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Подадена е касационна жалба и от "БУЛДОМ" ЕООД срещу постановеното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-03000315006587-091-001/25.02.2016 г. орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., изменен с решение № 112/11.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП, както и в частта на присъдените разноски. В жалбата се излагат съответни доводи за неправилност на решението в посочената част. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд в обжалваната му отхвърлителна част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени ревизионния акт и в останалите му части. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. не е взел становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са, както следва - тази на директора на Д "ОДОП" - гр. В. е неоснователна, а тази на "Булдом" - ЕООД - гр. В. е частично основателна.

С решение № 141 от 01.02.2017 г., постановено по адм. д. № 1476/2016 г. Варненският административен съд, 8 състав е изменил РА № Р-03000315006587-091-001/25.02.2016 г., издаден от М. Ц. М. на длъжност Началник сектор "Ревизии" и К. Й. П. на длъжност гл. инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД по приходите - гр. В., изменен с решение № 112/11.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В., в частта, с която на "БУЛДОМ" ЕООД, ЕИК: *********, гр. В., ул. "П.", № ..., корпус Б, стая 203, представлявано от управителя Р. К. К. за 2013 г. е определен данъчен финансов резултат - загуба, в размер на 172713,29 лева, като административният съд е определил данъчен финансов резултат - загуба, в размер на 372330,49 лева, в частта му, в която на "БУЛДОМ" ЕООД за 2014 г. е установено задължение за КД по ЗКПО - за размера над 41958,98 лева и лихвите над - 3864,55 лева РА е частично отменен. В останалата част жалбата е отхвърлена. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по спора и изводите на органите по приходите. Прието е, че РА е издаден от компетентен орган в предвидената форма и не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. След това съдът е пристъпил към излагане на своите изводи по отношение на материалната законосъобразност на оспорения РА. Административният съд е набелязал четири основни пункта, за които е изложил мотиви поотделно.

1. По отношение на възнагражденията по договора за управление и контрол (ДУК) от 01.10.2013 г., съдебният състав е преценил, че неоснователно органите по приходите са приели, че с изплащането на възнагражденията на управителя по ДУК, е извършено скрито разпределение на печалба, респ. отклонение от данъчно облагане. В договор от 01.10.2013 г., "БУЛДОМ" ЕООД е възложило на Р. К. К., управлението и представителството на търговското дружество в съответствие с действащата нормативна уредба, учредителен акт на дружеството, решенията на едноличния собственик на капитала, както и клаузите на договора. Договорено било брутно месечно възнаграждение в размер на 100000 лв., което не било обвързано с постигането на конкретни резултати. Изложени са мотиви, че от ССЕ се установява, че възнагражденията по договора са начислени и частично изплатени, като изцяло са внесени дължимите данък върху доходите и задължителни осигурителни вноски. Първоинстанционният съд е извел извода, че възнаграждението по ДУК е свързано само и единствено с изпълняване на дейности по управление и контрол на дружеството, като за целите на ДДФЛ тези доходи са приравнени на доходи от трудов договор и се облагат по един и същи ред. Като аргумент в подкрепа на този извод, съдът е цитирал разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Отбелязано е още, че по тази причина вещото лице М. М. в първоначалното заключение по ССЕ е посочила, че не може да даде заключение за пазарните нива възнагражденията по ДУК, защото не е налице доставка на услуга, възнагражденията по ДУК са приравнени на трудови и методите по Наредба № Н-9/2006 г. за определяне на пазарни цени са неприложими. Административният съд е цитирал § 1, т. 5, буква "а" от ДР на ДОПК за "скрито разпределение на печалба". Отбелязано е, че в съдебно заседание на 28.06.2016 г. е било оказано на ответната страна да уточни коя хипотеза по § 1, т. 5, буква "а" от ДР на ДОПК се твърди, че е изпълнена. В молба от 12.07.2016 г. било посочено, че възнаграждението по ДУК е многократно завишено и е налице отклонение от обичайните пазарни нива, в тази връзка с Определение № 1857/13.07.2016 г. съдът е указал на ответната страна, че не сочи доказателства за пазарните нива на брутните възнаграждения по ДУК. Съобразявайки заключението на вещото лице по ССЕ, която в тази част не е оспорено от ответника, решаващият състав е извел извода, че твърдението на органите по приходите за наличие на скрито разпределение на печалба и отклонение от данъчно облагане не доказано. Вследствие на недоказаното наличие на "скрито разпределение на печалба", неправилно на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО е извършена и корекцията на финансовия резултат. Съдът е посочил още, че от заключението по ССЕ се установява, че не всички възнаграждения по ДУК са изплатени към 31.12 на съответната година. За 2013 г. начисленото възнаграждение за м. 12.2013 г. в размер на 100000 лв. е изплатено през м. 04.2014 г. за периода м. 04 - м. 08.2014 г. са начислени общо 400120,00 лв. от които изплатени само 24000 лв. за м. 04.2014 г., остатък начислени, неизплатени възнаграждения - 376120,00 лв. С оглед това обстоятелство, след като част от възнагражденията по ДУК не са били изплатени към 31.12 на съответната година, съдът е прел, че следва да се извърши корекция по чл. 42, ал. 1 от ЗКПО.

1. По отношение на непризнатите разходи по фактура № 156/10.12.2014 г., издадена от "ФИНИС" ЕООД, решаващият състав е посочил, като неоспорвано обстоятелството, че "БУЛДОМ" ЕООД и "ФИНИС" ЕООД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, буква "д" от ДР на ДОПК, както и че жалбоподателят е осчетоводил разход в размер на 10000 лв. по фактура № 156/10.12.2014 г. с предмет - консултантска услуга. Представен бил договор за консултантски услуги от 10.12.2014 г., според който "ФИНЕС" ЕООД - в качеството си на възложител е възложил на "БУЛДОМ" ЕООД в качеството на изпълнител, извършването на консултации по различни въпроси, които са подробно изброени в обжалваното съдебно решение (лист 11). Съдебният състав е преценил, че правилно с РА разходът по цитираната фактура не е признат за данъчни цели, поради наличието на несъответствие между представения договор и издадената фактура, която е издадена от "ФИНИС" ЕООД като доставчик, а в договора същото дружество е било посочено като възложител. Съдът е отбелязал, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства относно конкретния предмет на услугата и нейното реално извършване. Възприет е крайният извод, че е налице хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО - начислено е възнаграждение за услуга, която не е реално извършена и е преобразуван ФР за 2014 г. в посока увеличение със сумата в размер на 10000 лв.

1. По отношение на извършеното увеличение на ФР на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО с разходите по фактура № 080...01117/12.02.302014 г., издадена от "ДИНАКОРД БЪЛГАРИЯ" ЕООД и разходите за амортизации по фактура № 020017867/13.01.2014 г. и № 020033088/05.11.2014 г., издадени от "Т. Б." ЕАД. Първоинстанционният съд е отбелязал, че жалбоподателят е декларирал извършването на дейност - покупка, строеж, ремонт или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, преводаческа дейност и др. разрешени от закона дейности. През 2014 г. дружеството е отчело по сметка 609 други разходи, основата в размер на 839,82 лв по фактурата, издадена от "Д. Б." ЕООД, с предмет - смесителен пулт, микрофони, кабели, конектори и е отчел разходи за амортизация на закупени телевизори по фактурите издадени от "Т. Б." ЕАД. Органите по приходите са приели, че отчетените разходи от дружеството не са свързани с дейността на дружеството. Решаващият състав е възприел извода, че след като не е доказано, че разходите по процесните фактури имат пряка и непосредствена връзка с икономическата дейност на дружеството, същото е било длъжно да коригира счетоводния си финансов резултат с данъчните постоянни разлики по чл. 26, т. 1 от ЗКПО, прието е, че правилно на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО с РА е преобразуван ФР в посока увеличение с разходите по фактурите, издадени от "Д. Б." ЕООД и "Т. Б." ЕАД.

1. По отношение на останалите корекции на ФР за 2014 г., за които не са изложени конкретни оплаквания в жалбата, но съдът на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК е разгледал, защото се оспорва изцяло резултатът за облагане и задълженията, които са установени от органите по приходите.

Съдът е изменил ФР за облагане по години, като след направени изчисления за 2013 г. РА е изменен, като вместо ДФР загуба, в размер на 172713,29 лв. е определен ДФР - загуба, в размер на 372330,49 лв. Така установената данъчна загуба за 2013 г. съдът е определил, че следва да участва при формирането на данъчната загуба за приспадане през 2014 г. по реда на чл. 70 от ЗКПО. На основание чл. 66, ал. 1 от ЗКПО, административният съд е увеличил ФР на дружеството със сумата в размер на 1269,12 лв., представляваща счетоводната балансова стойност на отписан актив и на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, съдът е увеличил ФР на дружеството с размера на отчетените счетоводни амортизации в размер на 3028,21 лв.

Съдът е изложил мотиви, че кредитира първоначалното и допълнително заключение по ССЕ в посочените части и същото кореспондира изцяло със събраните по делото доказателства, както и с изводите на съда относно дължимите корекции на ФР за процесните 2013 г. и 2014 г.

По касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. В.

В касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - гр. В. против изменителната и отменителната част на решението на Административен съд - гр. В. се правят оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се подробни доводи, че в нарушение на установените факти по делото първоинстанционният съд е приел, че с изплащането на възнагражденията на управителя по договора за управление и контрол не е извършено скрито разпределение на печалба и е отменил и изменил ревизионния акт за ревизираните данъчни периоди.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното:

Решението на Административен съд - гр. В. в обжалваната му от директора на Д "ОДОП" - гр. В. изменителна и отменителна част е правилно и законосъобразно.

По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос по тази част от спора - съставляват ли сумите за заплатено възнаграждение на управителя на дружеството по договор за управление и контрол в размер на 300 000 лв. за 2013 г. и 705 000 лв. за 2014 г. скрито разпределение на печалба и следва ли със тях да бъде преобразуван финансовия резултат на дружеството през съответните данъчни периоди. Даденият отрицателен отговор на този въпрос е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон и се споделя от настоящата касационна инстанция. По същество оплакванията, които се съдържат в касационната жалба, се изразяват в преповтаряне на констатациите на ревизионния доклад и ревизионния акт и мотивите на решението на директора на Д "ОДОП" - гр. В. при административното оспорване.

В хода на ревизията е установено, че на 01.10.2013 г. между Р. К. К. в качеството на собственик и управител на "Булдом" - ЕООД е сключен договор за управление на дружеството, по силата на който дружеството се задължава да му заплаща възнаграждение в размер на 100 000 лв. месечно, като за двете ревизирани години са му заплатени съответно 300 000 лв. за м. 10, 11 и 12 на 2013 г. и 705 000 лв. за 2014 г. /по 100 000 лв. на месец до м. юли и 5000 лв. за месец август/. Предвид наличието на свързаност между лицата, органът по приходите е приел, че е налице отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 15 във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, като финансовият резултат е преобразуван на основание чл. 26, т. 11 във вр. с § 1, т. 5, б. "а" ДР ЗКПО. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази му част. Освен изложеното в решението от първоинстанционния съд, следва да бъде добавено, че в тази си част ревизионният акт е и вътрешно противоречив, тъй като хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО - начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени, е различна от хипотезата на чл. 26, т. 11 във вр. с § 1, т. 5, б. "а" ЗКПО - непризнаване на данъчни цели на разходите, съставляващи скрито разпределение на печалба. С оглед на данните по делото сключеният договор за контрол и управление на дружеството правилно е определен от решаващият съд като такъв по чл. 141, ал. 7 във вр. с чл. 147 Търговския закон. Правилно е прието още, че този договор е сключен в съответствие с действащото законодателство, че за целите на Закона за данък върху доходите на физическите лица той е приравнен по действие на трудовите договори, че този договор не съставлява "услуга" по смисъла на чл. 161ал. 2, т. 4 ЗКПО. В съответствие на правилата за доказване в процеса, в това число при съставянето на ревизионния акт, административният съд правилно е приел, че в тежест на приходния орган е да докаже, че договореното и изплащано възнаграждение по договора за управление и контрол превишава "обичайните пазарни нива" по смисъла на дефиницията за скрито разпределение на печалба по § 1, т. 5, б. "а" ЗКПО. Въпреки дадените указания в тази насока с нарочно определение, доказателства в тази насока не са ангажирани от органа по приходите. С оглед на това първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са налице условия по чл. 26, т. 1 във вр. с § 1, т. 5, б. "а" ДР ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2013 г. и 2014 г. със сумите, изплатени на управителя на същото съгласно договор за управление и контрол от 01.10.2013 г.

Като правилно и законосъобразно решението на Административен съд - гр. В. в обжалваната му изменителна и отменителна част следва да бъде оставено в сила.

По касационната жалба на "Булдом" - ЕООД.

В касационната жалба на "Булдом" - ЕООД против отхвърлителната част от решението, и в осъдителната част за разноските, се правят оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост - чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията са развити в отделни точки с оглед на отделните пера /преобразувания на финансовия резултат на дружеството/ и ще бъдат разгледани по реда на тяхното излагане.

По т. 1 от касационната жалба, стр. 1 - 12, л. 7 - 18 от настоящето дело, се правят подробни оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение в частта му за начислен допълнителен корпоративен данък за плащане за 2014 г. в следствие на преобразуване на финансовия резултат на основание чл. 42, ал. 1 ЗКПО. Навеждат се доводи, че тези действия на съда излизат от рамките на неговите правомощия, тъй като в ревизионният акт не се съдържат констатации за наличие на хипотеза по чл. 42, ал. 1 ЗКПО. На отделен ред се правят алтернативни оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, и по-конкретно за несъобразяване на действието на нормата на чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗКПО, която е в сила от 01.01.2014 г. и изключва приложението на чл. 42, ал. 1 същия закон, както и за неправилно определяне на размера на дължимия данък.

По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното:

Правомощията на първоинстанционния съд при разглеждането на жалбата при съдебно обжалване на ревизионни актове се регламентирани в чл. 160 ДОПК, озаглавен "Решаване на делото". Според ал. 1, съдът решава делото по същество, може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Алинея втора от същата разпоредба въвежда изискването съдът да преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. За тези обстоятелства съдът следи служебно, независимо от оплакванията, които са развити в жалбата - чл. 168, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ПЗР ДОПК.

Направените възражения в касационната жалба относно това, че страната не е била уведомена относно приложението на разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗКПО, не могат да бъдат споделени. Видно от данните по делото/протокола на съдебното заседание от 18.10.2016 г. на л. 157 от делото/, допълнителната задача на вещото лице, свързана с приложението на чл. 42 ЗКПО, е била поставена от пълномощника на жалбоподателя, а не служебно по искане на първоинстанционния съд.

Направеното оплакване за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, обосновано с това, че с ревизионния акт не са установени задължения по чл. 42 ЗКПО, също е неоснователно. Предмет на ревизията са задълженията на "Булдом" - ЕООД за корпоративен данък за данъчен период 01.01.2013 г. - 31.12.2014 г. Установените задължения от първоинстанционния съд, свързани с приложението на чл. 42 ЗКПО, също са за корпоративен данък. Това задължение е определен въз основа на фактите, установени в рамките на ревизията и не надвишава по размер задълженията, определени с ревизионния акт.

Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон, развито като алтернативно, свързано с приложението на чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗКПО по отношение на задължението за 2014 г. за корпоративен данък е основателно.

Редакцията на нормата на чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗКПО, която е в сила от 01.01.2014 г., определя, че разпоредбата на алинея първа не се прилагат по отношение разходите, представляващи основно трудово възнаграждение. Първоинстанционният съд е приел, че тази разпоредба не се прилага по отношение на процесното възнаграждение по договора за управление и контрол на дружеството, тъй като то е приравнено на трудово, но не е трудово.

Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за неправилен като постановен в противоречие с материалния закон.

Нормите на ЗКПО не съдържат в себе си дефиниция относно понятието "трудово възнаграждение". Нормата на чл. 42 ЗКПО регламентира отношения, свързани с разходи на данъчно задължените лица, съставляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, по силата на което препращане следва да се ползват дефинициите, съдържащи се в ЗДДФЛ. Нормата на § 1, т. 26, б. "з" ДР ЗДДФЛ определя, че "трудови правоотношения" са и правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, извън случаите по чл. 37, ал. 1, т. 9 ЗКПО /доходи, изплатени от източник в България на чуждестранни физически лица/. Следователно, получаваното от управителя Р. К. възнаграждение по силата на договора за управление и контрол от 01.01.2013 г. през 2014 г. попада под понятието "трудово възнаграждение" по смисъла на § 1, т. 26, б. "з" ДР ЗДДФЛ. Фактът, че възнаграждението е "основно трудово възнаграждение" по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗКПО, се установява от приложената на л. 112 и сл. от първоинстанционното дело годишна данъчна декларация за 2014 г. на Р. К. К. От същата е видно, че лицето е приложило към декларацията единствено образец 2011 - приложение № 1 - доходи от трудови правоотношения, където е декларирало получените през 2014 г. доходи по договора за управление и контрол с "Булдом" - ЕООД в размер на 700 634,64 лв. В хода на ревизията са събрани доказателства, че за 2013 г. Р. К. К. е получавал доходи по трудови правоотношения по силата на договори за управление и контрол на други дружества, но за 2014 г. доказателства за получавани други доходи по трудови правоотношения, извън тези с "Булдом" - ЕООД не са налични.

По т. 2 от касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната част относно преобразуване на финансовия резултат със сумата от 10 000 лв. по фактура № 156/10.12.2014 г., издадена от "Финис" - ЕООД, с предмет "консултантски услуги". Навеждат се доводи, че решаващият съд неправилно е възприел тезата на приходния орган, че разходът по процесната фактура не следва да се признава за данъчни цели. Направените оплаквания по този пункт от касационната жалба са неоснователни. Правилно е възприето от първоинстанционния съд, че въпреки дадените му изрични указания задълженото лице не е ангажирало доказателства относно конкретния предмет на фактурата, за начина на формиране на възнаграждението, за възможността на изпълнителя да извърши договорените консултации, поради което органът по приходите обосновано е приел наличие на хипотеза по чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО и е преобразувал финансовия резултат в посока увеличение със сумата 10 000 лв.

По т. 3 от касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението относно преобразуване на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО със сумата от 839,82 лв., отчетена като разход по фактура № 0900001117/12.02.2014 г., издадена от "Д. Б." - ЕООД. Навеждат се доводи, че доказателства относно ползването на закупените вещи в дейността на дружеството са били ангажирани още в хода на ревизионното производство, но те необосновано са били игнорирани както от приходния орган, така и от първоинстанционния съд.

Направените оплаквания са неоснователни. С оглед на доказателствата по делото административния съд правилно е приел, че жалбоподателят не е доказал твърденията си, че вещите по въпросната фактура са закупени във връзка с извършваната от дружеството стопанска дейност, поради което е налице хипотеза по чл. 26, т. 1 ЗКПО за коригиране на финансовия резултат.

По т. 4 от касационната жалба се правят оплаквания относно частта от решението, с която административният съд е увеличил финансовия резултат на дружеството със сумата от 1 269,12 лв., представляваща счетоводна балансова стойност на отписан актив, както и със сумата от 30 282,05 лв. на основание чл. 54, ал. 1 ЗКПО се правят оплаквания, че в ревизионния доклад и ревизионния акт не се съдържат констатации, водещи до подобно увеличение на финансовия резултат, поради което решаващият съд е излязъл от рамките на своите правомощия и в тази си част решението е процесуално недопустимо.

Направеното оплакване е не основателно. Жалбата по същество е безпредметна в тази си част. Съдът действително се е занимал в тези суми, макар и ревизионния акт да не е бил оспорен по отношение на тях. От друга страна както в констативната част на ревизионния доклад по отношение на задължението за корпоративен данък за 2014 г. /ревизионният акт съдържа само крайни констатации, а мотивите се намират изцяло в ревизионния доклад/ - л. 34 от административната преписка, така и в допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза /таблицата на л. 184 от делото/ е видно, че тези две суми един път са отнесени за увеличение на финансовия резултат за 2014 г., и втори път са отнесени за намаление на финансовия резултат за същата година.

Направените доводи по т. 5 от касационната жалба, свързани с приложението на § 1, т. 5, б. "а" ДР ЗКПО относно скрито разпределение на печалба, са обсъдени при разглеждане на касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. В. и не следва да бъдат повторно обсъждани.

По т. 6 от касационната жалба на "Булдом" - ЕООД се правят оплаквания против решението на административния съд в частта му за разноските.

Доколкото жалбата на дружеството се явява частично основателна, размерът на разноските на страните ще бъде определен от настоящата съдебна инстанция съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата, за което мотиви ще бъдат изложени по-долу.

По отношение на оплакването на касатора относно начина на определяне на размера на юрисконсулското възнаграждение на Д "ОДОП", свързано с приложението на чл. 78, ал. 8 ГПК /нов/, в сила от 11.02.2017 г., настоящата инстанция приема, че същото е неоснователно. Въпросът за разноските при съдебното обжалване на ревизионните актове е определен в нормата на чл. 161 ДОПК. Алинея първа, изречение второ и трето определят, че на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата и че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Наличието на нарочна регламентация изключва приложението на нормите на ГПК, които по силата на § 2 ДР ДОПК се прилагат само за неуредените в този кодекс случаи.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. В., в частта му, в която е бил изменен ревизионен акт № Р-03000315006587-091-001/25.02.2016 г., издаден от М. Ц. М. на длъжност Началник сектор "Ревизии" и К. Й. П. на длъжност гл. инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД по приходите - гр. В., изменен с решение № 112/11.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В., в частта, с която на "Булдом" ЕООД, ЕИК: *********, гр. В., ул. "П.", № ..., корпус Б, стая 203, представлявано от управителя Р. К. К. за 2013 г., се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изложеното по-горе следва да бъде прието, че процесният ревизионен акт се явява законосъобразен по отношение на определяния корпоративен данък на дружеството за 2014 г. в размер на 4 346,98 лв. и дължима лихва върху него в размер на 400,31 лв.

В отхвърлителната част по отношение на тези суми решението на Административен съд - гр. В. се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Отхвърлителната му част по отношение на определените задължения за корпоративен данък за 2014 г. за разликата от 4 346,98 лв. до 41 958,98 лв. за главницата и от 400,31 лв. до 3 864,55 лв. за лихвата, решението на Административен съд . - гр. В. се явява неправилно и при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което процесния ревизионен акт следва да бъде отменен в тази му част.

Разноски.

При този изход на процеса първоинстанционното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част за разноските, като вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което Д "ОДОП" - гр. В. следва да бъде осъдена да заплати на "Булдом" - ЕООД разноски по делото за двете инстанции по компенсация в размер на 3 481,48 лв.

При определяне на разноските съдът съобрази, че целият обжалваем интерес е 116 874,03 лв., като жалбата е отхвърлена общо за сумата 4 747,29 лв. Върху нея сума Д "ОДОП" - гр. В. има право на юрисконсулско възнаграждение при условията на чл. 161, ал. 1 ДОПК в размер на 562,31 лв. за една инстанция /за която е представлявано от юрисконсулт/. За двете инстанции "Булдом" - ЕООД е направило общо разноски от 4 215 лв., като за уважената част от жалбата при условията на чл. 161, ал. 1 ДОПК му се следват разноски в размер на 4 043,79 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,