Решение № 10434 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7913/2019 г.

Решение № 10434 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7913/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", гр. София, чрез процесуалния и представител гл. юрисконсулт Бояджиева, срещу Решение № 331 от 14.05.2019 г., постановено по адм. дело № 249/2019 г. по описа на Административен съд Хасково с доводи, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният срещу агенцията иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, Б. Мишев, представляван от настойника си К. Мишева, чрез адвокат Пейчев в писмен отговор и писмена защита взема становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Хасково е уважил предявения от Б. Мишев, чрез неговия законен представител и настойник К. Мишева против Агенция "Митници", гр. София, иск за сума в размер на сто лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление на Началник Митница Пловдив, с което му е наложено административно наказание глоба, ведно със законната лихва върху сумата от 100 лева, считано от 22.02.2019 г., датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление на Началник Митница Пловдив, с което на Мишев е наложено административно наказание "глоба". За осъществената в производството пред Районен съд Хасково адвокатска защита е заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 100 лева, в брой, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна помощ, за осъществена в съдебно производство правна защита по обжалване на наказателно постановление, с което на ищеца е наложена глоба. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. В настоящия случай е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред Районен съд Хасково е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорената сума, подлежаща на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Претендираните в производството по чл. 203, ал. 1 АПК вреди, изразяващи се в направени разходи в производството по обжалване на незаконосъобразния акт на администрацията са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от този акт. Изрично в този смисъл е Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е твърдяното, че не се следва лихва върху твърдяната и установена за причинена вреда, тъй като същата не е равнозначна на задължението за разноски в съответното производство, върху което не се следва присъждане на лихва. С оглед изхода на спора основателно е искането на ответника по делото за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 17.06.2019 г., договореното за осъществяване на правна помощ по настоящото дело възнаграждение в размер на 300 лева е заплатено в брой. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение