Решение № 10572 от 17.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6180/2017 г.

Решение № 10572 от 17.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6180/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на проф. Ж. Т. П. чрез процесуалния му представител срещу решение № 2125 от 31.03.2017 г., постановено по административно дело № 11527 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град, второ отделение, 56 състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение по т. 2 на Академичния съвет на Университета по архитектура, строителство и геодезия от 22.06.2016 г., обективирано в Протокол № 9 в частта му, с което е приета оптимизационна мярка за спиране на удължаване на сроковете на трудовите договори с преподаватели, навършили 65 годишна възраст. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора моли да се отмени оспорваното решение по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендират се разноски за които е представен списък. Ответникът по касационната жалба - Академичен съвет на Университета по архитектура, строителство и геодезия чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор и в съдебно заседание. Претендират се разноски за които е представен списък. Направено е възражение за платеното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е възприел следната фактическа обстановка: На 22.06.2016 г. се е провело заседание на Академичния съвет на УАСГ при следния дневен ред: 1. Корекции в бюджета на УАСГ, 2. Оптимизационни мерки 3. Доклади и съобщения и 4. Разни. Решенията взети в хода на заседанието са обективирани в протокол № 9. При обсъждане на т. 2 от дневния ред (оптимизационни мерки), видно от отбелязаното в протокола, са присъствали 33 (тридесет и трима) члена на Академичния съвет. Предложението за оптимизационни мерки в бъдещата работа на УАСГ е било изпратено предварително на членовете на Съвета. Една от предложените краткосрочни рестриктивни (оптимизиращи разходите) мерки е оптимизиране на удължаването на трудовите договори на преподавателите в съответствие с конкретните потребности и структурите на катедрите. На заседанието, ректорът е предложил: Спиране на трудовите договори с преподаватели, навършили пенсионна възраст и Спиране на удълженията след навършване на 65 години на всички, които са в удължение, и връчване на предизвестие за прекратяване на трудовите договори. В резултат на проведеното явно гласуване на така предложената мярка, Академичният съвет (Резултат: Да-18. Не-7. Въздържали се - 3, Негласували - 5) е решил: спиране на удължението на трудовите договори. Протокол № 9 е публикуван на интернет страницата на УАСГ на 10.10.2016 г. Към датата на вземане на това решение, оспорващият Петров, съгласно допълнително споразумение № 181/26.08.2015 г., сключено на основание § 11 от ПЗР на ЗВО е заемал длъжността ръководител катедра-професор в УАСГ-Архитектурен факултет-катедра "Технология на архитектурата". Срокът на споразумението е от 1.09.2015 г. до 1.09.2016 г. Със заповед № 278/25.08.2016 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, е прекратено трудовото му правоотношение. При връчване на заповедта, по изявление на пълномощника му, на оспорващия е било предоставено и копие от протокол № 9/22.06.2016 г. за сведение. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел жалбата за процесуално допустима по следните съображения: Съставът на АССГ е обосновал извод за пряк и непосредствен правен интерес от оспорване, с оглед статута на жалбоподателя на работещ по трудово правоотношение, възникнало в хипотезата на § 11 от ПЗР на ЗВО, по отношение на решението по т. 2 по протокол № 9/22.06.2016 г., с което е приета рестриктивната оптимизационна мярка за спиране на удължаване на сроковете на трудовите договори с преподаватели, навършили 65 годишна възраст. Доколкото жалбата е депозирана след изтичане на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 38 от ЗВО, съдът е разгледал единствено искането за обявяване на нищожност на оспорваното решение, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и не страда от съществен порок който да води до неговата нищожност. По тези съображения жалбата е отхвърлена. Решението е недопустимо. С решение по т. 2 от заседание на Академичния съвет на УАСГ по Протокол № 9 от 22.08.2016 г., по предложението за "спиране удължаването на трудовите договори на преподавателите в съответствие с конкретните потребности и структура на катедрите", е прието, че се спира удължението на трудовите договори. В дневния ред предложението е описано като "спиране на удълженията след навършване на 65 г. На всички, които са в удължение, ще бъде връчено предизвестие за прекратяване на трудовите договори и пенсиониране". Действително, обжалваното решение е издадено от Академичния съвет на УАСГ, който е орган на управление съгласно чл. 24 ЗВО. Законодателят е предвидил възможност за съдебен контрол на актовете на органите на управление на висшето училище чрез тяхното оспорване пред съд - чл. 38 ЗВО. Този контрол се осъществява по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Д. на съдебното производство предпоставя освен качеството на издателя на акта, така също и актът да притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. В съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 8 ЗВО, АС определя кадровата политика на висшето училище. В случая е взето решение във връзка с кадровата политика на висшето училище в съответствие с посочените правомощия на АС. Т. решение е в рамките на академичното самоуправление на висшето училище съгласно чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗВО. Обжалваното решение на академичния съвет, с което е прието спиране удължението на трудовите договори след навършване на 65 г. не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, с него не се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, нито последният е адресат на акта. Записаното в чл. 38 от Закона за висшето образование, че актовете на органите на управление на висшите училища могат да се обжалват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, не може да се тълкува буквално, а следва да се съобрази с предмета на регулиране на Административнопроцесуалния кодекс, който урежда издаването, оспорването и изпълнението на административни актове. Цитираната от касатора съдебна практика касае различна фактическа обстановка поради което е неотносима към процесния спор. Ето защо обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а съдебното производство прекратено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,