Решение № 10043 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3000/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директорът на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение 6/03.01.2023 г. на Административен съд (АС) Пловдив, постановено по адм. дело 3062/2021 г., с което е отменен Ревизионен акт Р-16001621002185-091-001 от 30.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 577 от 05.11.2021 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Т. Тенев са определени следните задължения: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 6 190, 60 лв. и лихви 3 980, 52 лв.; вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 2 102, 40 лв. и лихви 1 351, 83 лв. С твърдения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на направените разноски за двете съдебни производства. В писмено становище от 28.08.2023г. на юрисконсулт Панова се поддържа касационната жалба по изложените в нея основания и се иска присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Т. Тенев, не взема становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Пловдив е бил Ревизионен акт РА Р-16001621002185-091-001 от 30.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 577 от 05.11.2021 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Т. Тенев са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 6 190, 60 лв. и лихви 3 980, 52 лв., както и вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 2 102, 40 лв. и лихви 1 351, 83 лв. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Основанието за облагане по аналог е обосновано с констатации на органите по приходите, че при извършена съпоставка е установено превишение на разходите спрямо доходите на ревизираното лице за 2014 г. в размер на 64 210,16 лева. Спорът между страните по делото е относно включена в разходната част на паричния поток сума в размер на 45 200 USD (64 938, 77 лв.), преведена от РЛ по банкова сметка в Китай. Според РЛ Т. Тенев тази сума му е била предоставена от управителя на "Интертел" ЕООД, за да бъде преведена по банковата сметка на китайско дружество от името на "Интертел" ЕООД, с цел плащане на фитнес оборудване по инвойс от12.01.2014 г. При извършена насрещна проверка на управителя на "Интертел" ЕООД Д. Савов, последния декларира, че е предал сумата от 45 200 USD на Т. Тенев, за да я преведе в чужбина за закупуване на фитнес оборудване, съгласно представена инвойс фактура, но не може да представи никакви други документи. При извършена проверка на осъществявания от "Интертел" ЕООД внос на стоки през 2014г., с протокол 1555642/30.11.2020 г. се установява, че дружеството няма получени от внос стоки от китайското дружество титуляр на банковата сметка, по която РЛ е превело сумата. При тези факти, ревизиращите приемат, че преведена от РЛ сума по банкова сметка в Китай в размер на 45 200 USD са негови лични средства, които следва да се включат в разходната част на паричния му поток. С оспореното решение, АС Пловдив е отменил РА, с който са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 6 190, 60 лв. и лихви 3 980, 52 лв. и вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 2 102, 40 лв. и лихви 1 351, 83 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон. Този извод е обоснован след като съдът е кредитирал с доверие показанията на разпитания по делото свидетел Д. Савов в частта им, че е предал сумата от 45 200 USD на Т. Тенев с цел средствата да бъдат преведени по банкова сметка, съобразно приложената инвойс фактура. След това съдът е приел, че в нарушение на чл.4, ал.7 от Закона за мерките срещу изпиране на пари/ отм., но действащ за 2014 г./, служител на Интернешънъл Асен Банк АД не е изискал от Т. Тенев декларация за произхода на средствата, а органите по приходите не са направили проверка на твърденията за налична в касата на "Интертел" ЕООД сума от 64 938, 77 лв., която е предадени на Т. Тенев, като по този начин е обоснован извод, че в ревизионното производство, органът по приходите не е изпълнил задълженията си за обективно (чл. 3 от ДОПК); служебно (чл. 5 от ДОПК) и добросъвестно (чл. 6, ал. 1 от ДОПК) установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за установяване на задълженията на задълженото лице към бюджета. Направен е краен извод, че не е доказано основание за порвежадне ан ревизията по особения ред на чл.122 и сл. ДОПКV Решението на Административен съд Пловдив е неправилно, като постановено в противоречие със закона и необосновано на доказателствата по делото. Настоящата инстанция счита за неправилен извода на АС Пловдив, че не са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК. Необоснован е извода на първоинстанционния съд, че преведена от РЛ сума в размер на 45 200 USD (64 938, 77 лв.), по банкова сметка на китайско дружество, открита Интернешънъл Асен Банк АД не са негови лични средства, поради което не следва да се включат в разходната част на паричния му поток. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на обясненията на РЛ и показанията на разпитания свидетел Д. Савов, като е игнорирал факта, че за предаването на сумата липсват съставени писмени документи, както и документа следа в счетоводството на "Интертел" ЕООД, чийто управител е свидетеля Савов за налични в касата на дружеството суми и разходването им към датата на банковия превод, направен от РЛ. В случая, не са представени документи с достоверна дата за постигане на съгласие, за предаване на суми от Д. Савов, като управител на "Интертел" ЕООД на Т. Тенев. Единствените положителни доказателства за извършено предаване на суми са събрани от свидетелските показания на св. Савов, които неправилно са кредитирани от съда, предвид липсата на други доказателства, които да кореспондират с установеното от този свидетел. Наред с това, показанията на свидетеля Савов, че сумата от 45 200 USD е предадена на РЛ, за да я преведе по сметка на китайско дружество за закупуване на фитнес оборудване са опровергани от установения при ревизията факт, че внос от Китай на фитнес оборудване не е деклариран от дружеството, чийто управител е свидетеля Савов. Следователно необоснован на доказателствата по делото е извода на първоинстанционния съд, че преведените суми по банкова сметка от РЛ са му предадени от Д. Савов, като управител на "Интертел" ЕООД и то с цел да ги преведе за закупуване на фитнес оборудване от името и за сметка на "Интертел" ЕООД. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че правилно органите по приходите са включили в разходната част на паричния поток на Т. Тенев сума в размер на 45 200 USD (64 938, 77 лв.), преведена от РЛ по банкова сметка в Китай, поради което е доказано основание по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, а като е достигнал до други изводи, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Т. Тенев, против Ревизионен акт Р-16001621002185-091-001 от 30.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 577 от 05.11.2021 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 6 190, 60 лв. и лихви 3 980, 52 лв., както и вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 2 102, 40 лв. и лихви 1 351, 83 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в осъдителната му част, в която Националната агенция по приходите е осъдена да заплати на Т. Тенев разноски по делото в размер на 70лв., а ответния по касация Т. Тенев, следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответната Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 3 361,56 лв., в това число 109 лв. заплатена държавна такса за касационната инстанция и по 1 626,28 лв. юрисконсулско възнаграждения за всяка една инстанция, определено при определени при условията на чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл.222,ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,