Решение № 2449 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8487/2012 г.

Решение № 2449 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8487/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Агенция за разпространение и абонамент на печата", представлявано от управителя Димитър Димитров Димитров, гр. Добрич, ул. "Цар Петър" № 2, вх. Г, ап. 20, чрез адв. Ст. Стоев, против Решение от 15.09.2011 г. на Софийски градски съд, по адм. д. № 3955 по описа за 2004 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 1554/03.01.2003 г. на данъчен орган при ТДД гр. София, потвърден с Решение № 1475 от 02.08.2004 г. на РДД гр. София, в частта му, относно непризнато анулиране на данъчни фактури № 5, 6, 7, 8 и 9 за периода м. 09.2002 г. в размер общо на 70 000 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в несъобразяване на резултата от висящ съдебен процес по адм. д. № 1146/2007 г. на СГС относно законосъобразността на ДРА № 1602/20.12.2002 г. на ТДД София, ДП Средец, с който на РЛ са определени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 05.2002 г., преценявайки процесните фактури № 5 - 9, издадени в посочения данъчен период. СГС отказал да спре производството по делото, въпреки, че спорът по посоченото друго висящо дело на същия съд е бил преюдициален по отношение на процесния. Съдът изобщо не е обсъдил правното значение на приложения като доказателство ДРА № 1602/20.12.2002 г., нито отговора на Главния данъчен директор, даден на представляващия РЛ по повод на прилагането на закона за същия случай. Без мотиви и основание е игнорирано и експертното заключение. Иска се отмяна на решението и на ДРА в обжалваната част, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, чрез юрк. Манчева, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима и неоснователна, поради следното: Основният спор пред първоинстанционния съд е бил този, дали в процесния случай са налице основания за анулиране на петте процесни фактури, издадени през м. 05.2002 г. от праводателя на ревизираното лице - "РИК Медея" ЕООД на "Медика прес" ЕООД и намаляване с тяхната стойност на резултата по ЗДДС за данъчен период м. 09.2002 г. Фактурите, анулирани впоследствие, са издадени в изпълнение на сключен между "Медея РИК" ООД, доставчик по тях, и "Медика прес" ЕООД като получател, договор от 13.03.2002 г. за доставка на абонамент и анекс към него от 7.05.2002 г. Установено е по делото, че на получателя по фактурите "Медика прес" ЕООД бил съставен ДРА № 506 от 13.08.2002 г. на ръководител екип при ТДД - гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 819 от 7.05.2003 г. на РДД - гр. София. С този ДРА в резултат на осъществена данъчна ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизиран период м. февруари - м. май 2002 г. на търговското дружество - "Медика прес" ЕООД е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. май 2002 г. общо в размер на 70 000 лв. по доставки, материализирани в същите пет фактури, издадени от "Медея РИК" ООД. Производството по оспорване на този ДРА не било приключило с влязло в сила съдебно решение, тъй като с отменително решение на ВАС, първо отделение по адм. д. № 10445/2004 г. делото по това оспорване било върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. С влязло в сила съдебно решение от 23.03.2009 г. по адм. д. № 256 по описа за 2009 г. на СГС е отхвърлена жалбата против ДРА № 506 от 13.08.2002 г. За да откажат да признаят анулирането на фактурите, извършено през м. 09.2002 г., органите по приходите са приели, че РЛ е следвало да издаде данъчни кредитни известия по чл. 95, ал. 3 ЗДДС (отм.), вместо да ги анулира по чл. 93, ал. 6 с. з. За да отхвърли жалбата против ДРА, първоинстанционният съд е приел, че петте фактури са били издадени по договор, който е бил развален с обратна сила поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на получателя "Медика прес" ЕООД "да предаде стоките, предмет на договора". Предвид това, РЛ е следвало да издаде данъчни кредитни известия към фактурите, тъй като с обратна сила е заличено възникнало данъчно събитие. Решението е правилно като краен резултат, но по различни от изложените мотиви. Фактическите изводи на СГС относно развалянето на договора, въз основа на който са издадени процесните фактури, поради виновно неизпълнение на "Медика прес" ЕООД "да предаде стоките, предмет на договора", не почиват на никакви събрани по делото доказателства. Нещо повече, "Медика прес" ЕООД е получател по договора и фактурите, а не доставчик. На РЛ освен процесния ДРА е издаден ДРА № 1602 от 20.12.2002 г., предшестващ процесния акт, с който за м. 05.2002 г. е потвърден декларираният, но невнесен от РЛ ДДС за внасяне по същите пет фактури. ДРА № 1602/20.12.2002 г. е бил предмет на оспорване по адм. д. № 3354/2004 г. на СГС, приключило с Решение от 24.11.2006 г., отменено с Решение № 10418/30.10.2007 г. на Върховния административен съд, първо отделение, по адм. д. № 3557/2007 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. С Решение № 1557 от 01.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3077/2012 г. е оставено в сила Решение от 04.02.2011 г. по адм. д. № 1146/2007 г. на СГС, постановено при новото разглеждане, с което по жалба на "АРАП" ЕООД е отменен ДРА № 1602/20.12.2002 г. Последното, без съмнение, е преюдициално по отношение на процесния спор, защото негов предмет е основанието за начисляване на ДДС по процесните фактури, законосъобразността на чието анулиране, поради издаването им без основание, е предмет на настоящия спор. След като с влязлото в сила съдебно решение на СГС от 04.02.2011 г. по адм. д. № 1146/2007 г. е отменен ДРА № 1602/20.12.2002 г., с който на касационния жалбоподател е установено данъчно задължение от 70 000 лв. за данъчен период м. 05.2002 г. поради начислен, но невнесен ДДС по процесните пет фактури, ефектът който ревизираното лице е искало да постигне с анулирането на петте фактури и намаляването с тяхната стойност на декларирания си ДДС за внасяне в данъчен период м. 09.2002 г., вече е постигнат, като в същото време няма никакво основание за намаляване на резултата по ЗДДС за процесния м. 09.2002 г. Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да остане в сила. Претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, тъй като такова вече е присъдено от първоинстанционния съд. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение