Решение № 6903 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15686/2013 г.

Решение № 6903 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15686/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Агенция "Митници"- гр. София против решение № 5837 от 18.09.2013 г., постановено по адм. д. № 6977/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което касаторът е осъден да заплати на Георги Стефанов Гутев от гр. София обезщетение за имуществени вреди в размер общо на 1 905,88 лв за периода от 7.10.2010 г. до 11.04.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата претенция - 16.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. Присъдената сума съставлява обезщетение за претърпени от ищеца вреди в резултат на незаконосъобразно издаден АУАН, въз основа на който и на основание чл. 20 от Валутния закон му е отнета внесена от него на Аерогара София валута в размер на 13 250 Евро и същата е незаконосъобразно задържана до 11.04.2011 г., въпреки че наказателното производство е било надлежно прекратено на 1.04.2011 г. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Агенция "Митници" се представлява от юриск. Алексиев, който поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС, трето отделение да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло обективно съединените осъдителни искове като неоснователни. Ответникът, Георги Гутев, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същият по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно - за правилност на атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Административният съд е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът Георги Стефанов Гутев претендира обезщетение за вредите, причинени му от действията и бездействията на митническите служители при Аерогара -София, които на 7.10.2010 г. при кацането на Гутев на летището с полет от Канада за България през Мюнхен, Германия са приели, че Гутев е извършил нарушение на чл. 3 от Регламент № 1889/2005 г. на ЕС, чл. 11, ал. 1 от Валутния закон във вр. с чл. 2, ал. 2 от Наредба № 10/2003 г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от Валутния закон, като, въпреки че е декларирал носената от него сума от 13 250 Евро на летището в Мюнхен, същият не бил изпълнил задължението си да декларира същата сума пред митническите власти на РБългария, с което бил нарушил задължението си по чл. 8 от Наредба № 10/2003 г. За това нарушение на Гутев бил съставен АУАН № 182 от 7.10.2010 г., като на основание чл. 41 от ЗАНН при съставяне на акта му е иззета и носената от него валута в размер на 13 250 Евро с левова равностойност към датата на отнемането - 25 914.75 лв. След депозиране на възражение от страна на Гутев за липса на материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността му по националните закони, тъй като с митническото деклариране на валутата при влизане на територията на ЕС в Мюнхен, Германия, същият бил изпълнил задължението си по чл. 3 от Регламент № 1889/2005г на ЕС, административнонаказващият орган е издал своя резолюция от 1.04.2011 г., с която на основание чл. 54 от ЗАНН е прекратил административнонаказателното производство, образувано въз основа на АУАН № 182 от 7.10.2010 г., и е разпоредил на Гутев да бъде възстановена изцяло иззетата сума от 13 250 евро. Административният орган е мотивирал прекратяването на административнонаказателното производство, образувано срещу Гутев, с липсата на субективния елемент от състава на административното нарушение . Декларирайки валутата на летището в гр. Мюнхен, като е посочил точния й размер и крайното й местоназначение - България, Гутев е останал със съзнанието, че е изпълнил всички вменени му задължения за деклариране, поради което при недекларирането на същата валута на летището в гр. София не е налице нито умисъл, нито небрежност. За да уважи изцяло предявените от Гутев обективни съединени искове за вреди, АССГ, след задълбочени разсъждения за относимото право на Европейския съюз и цитиране на практика на СЕС по прилагането и тълкуването на чл. 63, § 1, чл. 64, § 1 и чл. 65, § 3 от ДФЕС, е приел, че вредите се претендират от бездействие на митническите органи да възстановят иззетата сума, считано от датата на изземването й -7.10.2010 г. Доколкото това бездействие нарушава правата на собственика да се ползва от собствената му валута като парични средства за опериране - разходване или спестяване, според АССГ налице е и настъпила вреда от това бездействие във вид на пропуснати ползи в размер най-малко на законната лихва върху отнетата сума за времето на незаконосъобразното й задържане от митническите органи - т. е. за периода от 7.10.2010 г. до датата на реалното й възстановяване- 11.04.2011 г., равняваща се на сумата от 1 370,19 лв. съгласно приетата по делото и кредитирана от съда съдебно-икономическа експертиза. Съдът е приел за основателна и в причинно-следствена връзка с установеното незаконосъобразно бездействие и претенцията за реално претърпени вреди в размер на 35,69 лв, съставляващи удържана от посочената от ищеца банка такса, с която реално е намален размерът на върнатата от митническите органи незаконно задържана валута. АССГ е приел за основателна и претенцията за заплатено за предявеното възражение срещу АУАН адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв, което според съда съставлява вреда в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразното отнемане на валутата. Съдебното решение е неправилно. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. Настоящият състав на ВАС намира, че не е налице първият елемент от състава на отговорността на Агенция "Митници" по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - не е налице нито отменен като незаконосъобразен административен акт, нито незаконосъобразно действие или бездействие на административния орган, от което да се претендират вредите. Неправилно АССГ е приел, че вредите се претендират от незаконосъобразното бездействие на митническите органи да възстановят на Гутев иззетата валута, считано от датата на изземването й до датата на реалното й възстановяване. На първо място - изземването на валутата от Гутев и невъзстановяването й, считано от 7.10.2010 г., не съставлява нито незаконосъобразно фактическо действие, нито, съответно- незаконосъобразно фактическо бездействие по смисъла на чл. 257, съотв. чл. 204, ал. 4 от АПК. Изземването на валутата е извършено в рамките на и с издадения Акт за установяване на административно нарушение № 182 от 7.10.2010 г. и съставлява правно, а не фактическо действие, базиращо се на разпоредбата на чл. 41 във вр. с чл. 20, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 20 от Валутния закон - отнемане на вещите, предмет на нарушението като обезпечение на възможността за окончателното им отнемане с влязло в сила НП, т. е. като обезпечение на административнонаказателното производство, образувано с издадения АУАН. Това изземване не е неоснователно, тъй като към датата на извършването му, то се основава на закона и е извършено по разпоредения в закона ред и форма - с волеизявление на актосъставителя, съдържащо се в надлежно съставения АУАН. Тъй като в случая с резолюцията от 1.04.2011 г. административнонаказващият орган е прекратил административнонаказателното производство, в чието обезпечение е иззета валутата, връщането на същата се дължи от датата на съобщаване на резолюцията. До датата на прекратяване на административнонаказателното производство валутата е законосъобразно иззета съгласно разпоредбите на чл. 41 от ЗАНН във вр. с чл. 20 от ЗАНН и чл. 20 от Валутния закон. Резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство е съобщено на Гутев чрез процесуалния му представител Виолета Цветкова едва на 7.04.2011 г., след която дата пълномощничката е посочила и банковата сметка, по която тази валута да бъде възстановена. Сумата е преведена по посочената сметка на 11.04.2011 г. - т. е. без укорима забава и в рамките на обичайните срокове за осъществяване на банков превод на суми. Евентуално, дори да се приеме, че изземването на валутата по чл. 41 от ЗАНН съставлява принудителна административна мярка, в който смисъл е налице становище в правната теория /Кино Лазаров, "Административно право", издателство "Фенея", София, 2009 г. - стр. 235/, то и в този случай липсва отменен като незаконосъобразен административен акт като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсват данни по делото тази ПАМ, съдържаща се в АУАН, да е обжалвана по съответния ред, съответно - да е отменена от административния съд. Резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство от своя страна не може да се разглеждане като оттегляне на ПАМ по смисъла на чл. 204, ал. 3 от АПК, а като отмяната й занапред поради отпадане на основанието за налагането й - висящото административнонаказателно производство. Неправилно АССГ е уважил и претенцията на ищеца за присъждане на имуществени вреди в размер на 35, 69 лв, съставляваща сумата, с която е намалена равностойността на възстановената валута поради удържането й като такса за банковия превод. Тази вреда не е в причинно-следствена връзка с изземването на валутата, а с поведението на ищеца, посочил начина на възстановяване на сумата - по банков път с превод в конкретна банка. Неоснователна е и претенцията за обезщетяване на претърпени в резултат на незаконосъобразното изземване на валутата вреди в размер на 500 лв, платени за адвокатско възнаграждение по повод изготвяне на възражение срещу АУАН . Разходите за адвокатско възнаграждение не са в пряка причинно -следствена връзка с изземването на валутата, а съставляват плащания по договор за поръчка с предмет: адвокатска защита и съдействие при и по повод защита в образуваното административнонаказателно производство. Като е уважил обективно съединените искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, приемайки че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди, АССГ е постановил решението си в противоречие с материалния закон. Съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените от Георги Стефанов Гутев от гр. София срещу Агенция "Митници" обективно съединени искове като неоснователни. Предвид изхода от спора и с оглед своевременно направеното с касационната жалба искане за разноски, Георги Стефанов Гутев от гр. София следва да бъде осъден да заплати на Агенция "Митници" съдебни разноски за касационното производство в размер на 150 / сто и петдесет/ лв. Воден от горните съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд