Решение № 9274 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8506/2019 г.

Решение № 9274 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8506/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Водоканалстрой" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, чрез адв. Николова срещу решение № 861 от 03.05.2019 г. по адм. д. № 132/2019 г. на Административен съд – Бургас. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, като постановена при допуснато съществено нарушение. Ответникът зам. кмет по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" при Община Бургас, чрез юрк. Божинова, излага в писмено възражение, доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 3536/13.12.2018 г. на заместник-кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж: "Складова база", находящ се в поземлен имот с идентификатор 07079.605.271 по кадастралната карта на гр. Бургас", част от УПИ ІІІ-741, 311, кв. 24 по плана на ПЗ"Север", гр. Бургас. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по делегация /заповед № 490/28.02.2018 г. на кмета на Община Бургас/, при спазена процедура, за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория на основание чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗУТ и чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Параметрите на процесния строеж са подробно описани, като е установено съответствие между посочените такива в Констативен акт № 0-36/01.11.2018 г., мотивите на заповедта и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза – носеща метална конструкция върху стоманобетонна плоча, метален покрив и изградени ограждащи стени от три страни. Нарушението на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ е безспорно, тъй като не се твърди, а и не се представят строителни книжа. От събраните доказателства, вкл. гласни, е установено, че процесния строеж е изграден след придобиване качеството наемател на оспорващото дружество – след 27.03.2018 г., поради което е изведен решаващ правен извод за неприложимост на режима за търпимост по § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 0-36/01.11.2018 г., досежно параметрите на незаконния строеж и липсата на изискуемите строителни книжа /проекти и РС/ не са оборени в съдебното производство, а липсата на строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно заповедта е издадена на съответно правно основание – чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден след 2018 г., съставляващ складова база с параметри на строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не на обект по чл. 56 ЗУТ. При тези установявания, решаващият правен извод на съда за безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Процесният незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г." Неоснователни са твърденията за допуснато съществено нарушение на процедурата при изготвяне на констативния акт, тъй като същия е изготвен в присъствие на управителя на "Водоканалстрой" ООД и му е надлежно връчен в деня на изготвянето срещу подпис, положен на самия констативен акт, с вписване на дата /01.11.2018 г./ и име на получателя /Г. Георгиев/. Надлежно е връчен, чрез известие-обратна разписка /стр. 28 и предходно изготвения Констативен протокол от 30.08.2018 г. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,