Решение № 6989 от 28.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1947/2009 г.

Решение № 6989 от 28.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1947/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от кмета на община Разлог срещу решение № 1037 от 18.11.2008 г. постановено от Административен съд - Благоевград по адм. д. № 482/2008 г. С касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК . Касационният жалбоподател прави искане за обезсилване на обжалваното решение и оставяне на жалбата без разглеждане като процесуално недопустима. Алтернативно прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът е мотивирал становище за недопустимост на касационната жалба, като подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което прави искане на основание чл. 215, т. 3 от АПК да бъде оставена без разглеждане. Алтернативно излага доводи за неоснователност. Заинтересованата страна Янка Владимирова Петрова не е изразила становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба и алтернативна за неоснователност. Настоящият състав прие, че разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Касационната жалба е подадена в срок, но пред не надлежния РС Разлог. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр. 2 от ГПК срока за извършване на процесуално действие не се смята за пропуснат, ако действието е извършено в друг съд или прокуратура в срока, освен ако молбата е подадена по електронен път. В случая касационната жалба е подадена в Районен съд Разлог в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от този съд е изпратена до надлежния административен съд. Не могат да се споделят доводите на ответникът по касационната жалба, че процесуалните правила на ГПК не се прилагат, тъй като чл. 211, ал. 1 от АПК изрично разпорежда реда за подаване на касационната жалба. Административнопроцесуалният кодекс не съдържа изрична уредба за зачитане изтичането на процесуалните срокове, поради което и на основание чл. 144 от АПК за тази уредба се прилага субсидиарно ГПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на мълчалив отказ, формира по молба вх. № 94-00-606 от 15.02.2008 г. с искане за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ . Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения мълчалив отказ и по същество на спора е постановил решение, с което е определил като незастроен имот с идентификатор 61813.750.84 с площ от 3 381 кв. м. и част от имот с идентификатор 61813.750.85 с площ от 754 кв. м. и двата имота индивидуализирани и по скица на приетото заключение на СТЕ, неразделна част от решението. Този правен извод на решаващият съд е обоснован със заключение на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Съобразно заключението на вещото лице, имотите за които е поискано издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ върху част от имота, попадаща върху имот с идентификатор 61813.750.85 има построена производствена сграда. От този имот при спазване на нормите за прилежащ терен към производствената сграда остава свободна от застрояване част с площ от 754 кв. м. Съобразно заключението на не оспорената експертиза цялата част от процедирания имот, попадаща в имот с идентификатор 61813.750.84 е свободна от застрояване. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на обжалваното решение. Твърди се в касационната жалба, че решението е постановено по оспорване без предмет, тъй като няма постановен изричен акт на кмета на съответната община. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на мълчалив отказ, формиран по молба за издаване на административен акт - заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, която е необходима за продължаване на процедурата по възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирана територия. Неоснователно се твърди от касационният жалбоподател, че в това производство не може да има предмет на оспорване мълчалив отказ, тъй като специалния закон изрично разпорежда издаване на заповед, която единствено може да е предмет на оспорване. В случая не са предвидени особени правила в приложимия специален закон, които да изключат приложението на законовата презумпция на чл. 58, ал. 1 от АПК . Правилно съдът е установил, че до подаване на жалбата е изтекъл срока, в който административния орган е следвало да се произнесе по подадената молба, поради което следва да се приеме, че по тази молба е формиран мълчалив отказ, който подлежи на оспорване по съдебен ред. Не се потвърждават от данните по делото и твърденията за неясно формулирано искане, което според касационния жалбоподател не може да го задължи да разгледа и се произнесе по молбата. С молба вх. № 94-00-606 от 15.02.2008 г. изрично е посочено правното основание, на което е поискано издаване на административния акт - чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ . Това искане е мотивирано по доводи изложени в молбата и към него са приложени писмени доказателства, включително и комбинирана скица, на която са идентифицирани границите на имота признат за възстановяване. Ако административния орган е считал, че молбата не отговаря на изисквания на специалния закон на основание чл. 30, ал. 2 от АПК е следвало да укаже на молителя за тази нередовност и му даде срок за отстраняването й. Това в случая не е било сторено. А според настоящият състав не е било и нужно, тъй като в молбата изрично и точно е посочено в какво се състои искането и правното основание, на което административния орган следва да издаде искания административен акт. След като в сроковете по чл. 57 от АПК административния орган не се произнесъл, то правилно е прието от решаващият съд, че по молбата е формиран мълчалив отказ по изрично предвидената фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на оспорване. Неоснователни са и доводите на касационният жалбоподател за допуснато нарушение на материалния закон. Съобразно разпоредбата на чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, когато в одобрената кадастрална карта (кадастрален план) няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл. 11 от ППЗСПЗЗ, за установяването им се изработва помощен план. С оглед тази изрична разпоредба не могат да се споделят доводите на касационния жалбоподател, че за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е необходимо на първо място правоимащият да е инициирал производство по изработване на помощен план. В случая границите на имотите са идентифицирани върху кадастралния план. С молбата за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ са приложени писмени доказателства, включително и комбинирана скица, на която процедирания имот е нанесен с идентифицирани граници. При това положение не се налага изработване на помощен план, а издаването на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ ще е функция на влязлата в сила заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ . Релевирания довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не е мотивиран. Тъй като служебното произнасяне на касационната инстанция е ограничено до проверка на валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон - чл. 218, ал. 2 от АПК, то този довод, при липса на конкретни мотиви не следва да се разглежда. По тези съображения настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касационният жалбоподател следва да заплати на ответника сторените за тази инстанция разноски в размер на 500 лв. - внесен хонорар за адв. Ядков. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение