Решение № 2966 от 5.3.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11503/2020 г.
ВАСТрето отделение05.03.2021 г.
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение 1127/06.08.2020 г., постановено от Административния съд Варна по адм. д. 352/2020 година.ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Производството е касационно, по реда на чл. 208 и сл. oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция Митници, подадена чрез процесуален представител, против решение 1127/06.08.2020 г., постановено от Административния съд Варна по адм. д. 352/2020 година. С обжалваното решение ТД "Северна морска" приАгенция Митници е осъдена за заплати на [фирма] обезщетение в размер на 720 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена защита при съдебно оспорване на наказателно постановление 394/2018/2019. на зам. директора на ТД на Северна морска в Агенция Митници, на осн. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 385 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска неговата отмяна и отхвърляне на иска. Наведеното касационно основание е нарушение на материалния закон чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че наказателното постановление не е индивидуален административен акт, издаден в резултат на типична административна дейност. Касаторът счита, че не са представени безспорни доказателства за извършените плащания, който да доказват претендираните вреди, подлежащи на обезщетение. Твърди се, че направените разноски не са пряка и непосредствена последица от административен акт, а от упражнено право на защита. В допълнение се прави възражение, че претендираната и присъдена като обезщетение сума не отговаря на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Моли решението да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен иска. В постъпила молба по делото от 14.01.2021 г., подадена от процесуалния представител на касационния жалбоподател, се заявява, че поддържа касационната жалба и желае да се даде ход на делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба по съображения, изразени в писмени бележки, представени по делото от процесуалния му представител. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, направени пред настоящата инстанция. Върховната административната прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и частична основателност на касационната жалба, поради липса на платежно нареждане по НАХД 2679/2019 г. по описа на Районен съд Варна, от което да е видно, че сумата е наредена от [фирма] по сметка на адвоката и основанието за това. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима. Подадена е в срока по чл. 211, ал.1 АПК от страна по делото. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но не по съображенията, изложени в нея. Варненският административен съд е сезиран с иск за заплащане на обезщетение в размер на 720 лева, ведно със законната лихва върху него от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари за защита в производството пред Районен съд Варна по НАХД 2679/2019 г. и Административен съд Варна по КНАХД 2246/2019 г. във връзка с обжалването на НП 394/2018/2019, издадено от зам. директора на ТД Северна морска в Агенция Митници. Видно от исковата молба е, че като ответник по иска се сочи Агенция "Митници", който е бил конституиран от съда и призоваван за съдебните заседания. С решението си обаче, съдът е осъдил ТД "Северна морска" при Агенция "Митници", която дирекция не е била страна по делото и не би могла, тъй като е неправосубектна. Съгласно чл.3 от действащия Устройствен правилник на Аген.ия"Митници", Аегнцията е юридическо лице, а съгласно чл.29, ал.1 от същия териториалната дирекция е административно звено в структурата на Агенцията. При така установеното, обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили, а вместо това делото се върне на съда да разгледа и прецени иска и постанови решението си спрямо призовавания по делото ответник, а именно Агенция "Митници". По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение