Решение № 12500 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8215/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. А. А., гражданин на Сирия, против решение 19424 от 06.06.2025 г., постановено по адм. дело 3812/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалноправни разпоредби, необосновано е и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага довод, че съдът е приел безкритично и без анализ на допълнителни данни от други източници, изложените в решението на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) изводи, касаещи ситуацията в Сирия - страната на произход на чужденеца. Поддържа, че изводите на решаващия съд относно ситуацията в Сирия са базирани на подход, който противоречи на методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA) и не са отчетени настъпилите след постановяването на административния акт реални събития в държавата на произход. Оспорва изводите на решаващият съд, че Турция е "трета сигурна държава", основан на доводи, че сирийските граждани, пристигнали в Турция, не биха могли да получат статут на бежанец, а само т.нар. временна закрила. Тълкува националното и европейското законодателство, както и положението в Турция относно качеството на "трета сигурна държава". Пояснява, че в случай, че ДАБ установи, че дадена страна представлява първа страна на убежище или сигурна трета страна за даден кандидат, с решението си ще отхвърли молбата за международна закрила, като недопустима, без да я разглежда по същество. Моли съдебното решение да бъде отменено със законните от това последици. Редовно призован за датата на съдебно заседание, М. А. А. не се явява лично. В проведеното открито съдебно заседание се представлява от назначеният му реда на ЗПП процесуален представител адв. П. Желев, който подържа касационната жалба и моли за уважаването й, по развитите в нея съображения. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, които оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Представя писмени доказателства два броя справки за Сирийска арабска република. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд, в производство по чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на М. А. А., гражданин на Сирия, срещу решение 2009 от 27.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е установил от фактическа страна, че производството е образувано въз основа на молба за предоставяне на международна закрила с вх. В 13 - 1094/02. 09. 2024 г. до председателя на ДАБ при МС, подадена от М. А. А., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, роден на [дата]. в гр. Дейр Алзор, Сирия, етническа принадлежност: [заличен текст], вероизповедание: [заличен текст], семейно положение: неженен, с лични данни, установени с декларация по чл. 30 ал. 1 т. 3 от ЗУБ. В производството, на основание чл. 63а и сл. от ЗУБ е проведено интервю с кандидата за закрила, за което е съставен протокол с рег. УП-4037/02.10.2024г.. Видно от протокола за проведено интервю, М. А. А. твърди, че напуснал Сирия в началото на януари 2024 г., когато заминал нелегално за Турция. Останал в Турция около 3-4 месеца, работил в каменна кариера и живеел под наем. На 21.08.2024 г. влязъл в България нелегално от Турция. По време на интервюто чужденецът декларира, че в Сирия не е имал проблеми поради изповядваната от него религия, нито заради етническата си принадлежност. Като причина за напускане на страната на произход сочи войната и проблемите, които има в Сирия, наличието на сражения между режима и кюрдските сили и икономически проблеми. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца, на база даденото от него интервю в хода на производството пред административния орган, както и събраните в производството доказателства, решаващият съд е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на М. А. А. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - той не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Сирия, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец, по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът намерил и липса на основания за предоставяне на М. А. А. и на хуманитарен статут, позовавайки се на неналичието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в държавата му по произход - Сирия в случай на въоръжен конфликт (чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ), както и на липса на доводи от чужденеца за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Не се установяват сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, обосноваващи отмяната му. Първоинстанционният съд е установил правилно фактите по делото относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, въз основа на които е извел законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Обосновани са изводите на административният съд за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, включително предвидените в чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ. Съвкупната преценка на данните от всички приобщени по делото справки за ситуацията в Сирия, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход, по смисъла на чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си, единствено поради факта на присъствието си на нейна територия, без значение от личното му положение. Макар и лаконично, първоинстанционният съд е посочил, че Република Турция се явява трета сигурна страна за чужденеца, по смисъла на пар.1 т.9 от ПЗР на ЗУБ, предвид режима на временна закрила, предоставян в тази страна. Съгласно чл. 13 ал.1 от ЗУБ, обстоятелството по ал. 1 т. 14 ЗУБ (т.е. пристигането на заявителя от трета сигурна държава, в която ще бъде приет) може да бъде самостоятелно основание за отхвърляне на молбата като явно неоснователна, но единствено, ако при условията на кумулативност, съществува връзка между чужденеца и съответната трета държава, обосноваваща връщането му, при индивидуална проверка на сигурността в държавата за съответния чужденец, както и след като му е предоставен документ на езика на третата сигурна държава, с който да информира съответните й власти, че молбата му не е разгледана по същество. Тези норми транспонират член 33 параграф 2 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила. В разпоредбата са изброени изчерпателно положенията, при които държавите членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима. Съгласно член 33, параграф 2, буква "в" държавите-членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима, ако страна, която не е държава-членка, се счита като сигурна трета страна за кандидата, съгласно член 38. Независимо от общите констатации в решението на административния орган относно прилагания режим на временна закрила в Република Турция по отношение на бежанците от Сирия, които са пристигнали в Турция, поради събитията, развиващи се в държавата им на произход, молбата за закрила не е отхвърлена като явно неоснователна само на това основание, а са разгледани и предпоставките за предоставяне на статут. Липсата на подробни доводи, свързани с извършена преценка по чл.13 ал.1 т.14 във вр. с ал.4 на същата норма, не променя оценката за правилност на извода на първоинстанционния съд за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Тази преценка е правилна като краен резултат. Цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница, указва на желанието му да емигрира по икономически причини, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. И административният орган и съдът по същество са разгледали подробно маршрута и пътя на търсещият закрила преди да премине в България и престоя му в Турция. Чужденецът е напуснал Сирия доброволно и влязъл в Турция нелегално през месец януари 2024 г. и на 21.08.2024 г. отново нелегално преминал границата между Турция и влязъл в България. Престоя му в Турция е около седем осем месеца, немалък период от време, през който чужденецът е работил в каменна кариера и живял под наем в гр. Гази Антеп. В случая е установено, че не се касае за транзитно преминаване през Турция, а е налице "смислена" връзка между касатора и Турция, където необезпокоявано е пребивавал за посочения, сравнително продължителен период от време. Недоказани се явяват доводите в касационната жалба, че сирийският гражданин не може да се върне на територията на Турция, както и, че там му е отказано предоставяне на закрила. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Достигайки до идентичен краен правен извод, Административен съд София-град правилно е приложил материалния закон и е постановил законосъобразен съдебен акт. Същият не страда от посочените касационни пороци, с оглед на което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,