Решение № 2450 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7913/2012 г.

Решение № 2450 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7913/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Александър Захариев Захариев от гр. Пловдив, против Решение № 992 от 02.05.2012 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 519 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 211104264 от 02.11.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 66 от 21.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на РЛ са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 2005 г. в размер на 758 870,67 лв. главница и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, тъй като съдът неправилно приел, че са били налице основания за извършване на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, РА е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила в нарушение на правото на защита на ревизираното лице и основното доказателство за изводите на ревизиращите било събрано преди възлагането на ревизията. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, чрез юрк. Бъчварова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима и неоснователна, поради следното: Процесният ревизионен акт е издаден в процедура по чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - несъответствие на извършените от РЛ разходи с размера на приходите с установен произход, въз основа на констатации за внасяне от страна на физическото лице на големи парични суми в дружеството "Ривърс Плейс" ООД, в което е съдружник, без РЛ да е доказало произхода на тези средства. Посочените фактически констатации не се оспорват в касационната жалба, а са подкрепени с годишните данъчни декларации на дружеството на 2006 и 2007 г. и хронологичната му ведомост за периода 01.04.2005 - 31.12.2006 г., както и Протокол № 1108439/13.04.2011 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив /стр. 200 от делото на АС/. В касационната жалба се изтъква единствено съществено нарушение на процесуалните правила по издаването на РА като самостоятелно основание за отмяна на акта. Първоинстанционният съд е изложил убедителни и законосъобразни мотиви, които напълно се споделят от настоящия състав на касационната инстанция, че процесуалните правила по издаване на РА не са нарушени съществено - на лицето е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК и е предоставена декларация по ал. 3 на текста, която не е бил попълнена и не са представени никакви доказателства или обяснения. Протоколът от 13.04.2011 г., с който са констатирани посочените по-горе факти, макар и издаден преди възлагането на процесната ревизия със заповед от м. 05.2011 г. е бил приобщен като доказателство в ревизионното производство с Протокол от 21.07.2011 г. Със сигурност РЛ е могло да се запознае със съдържанието на този протокол след издаването на ревизионния доклад, така че правото му на защита не е ограничено, още повече, че в съдебното производство пред АС делото е отлагано два пъти с възможност за жалбоподателя да ангажира относими доказателства. Дори да бяха установени твърдяните от касатора съществени нарушения на процедурата по издаването на РА, това не би могло да бъде самостоятелно основание за отмяна на акта, поради качеството на първоинстанционния съд на съд по същество, който следва да установи задълженията на РЛ за ревизирания период. В съдебното производство не е нарушено правото на защита на жалбоподателя и оспореното решение, като постановено при липса на касационните основания, посочени в жалбата и в съответствие с материалния закон следва да остане в сила. Претенцията на ответника по касационната жалба за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, поради това, че такова е присъдено от първоинстанционния съд до минималния размер, както изисква чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение