Решение № 2660 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11384/2020 г.

Решение № 2660 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11384/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Ганев, против решение № 119/11.06.2020 г. по адм. дело № 113/2020 г. на Административен съд (АС) – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 32-289536/8.10.2019 г. на директора на Териториална дирекция "Дунавска", потвърдено с решение № Р-63/32- 21446/21.01.2020 г. на директора на Агенция "Митници" и е осъден да заплати разноски по делото в размер на 150, 00 лева. В жалбата се поддържа, че съдебното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на съда, че след представяне на допълнителна информация отново не е доказана минималната непрекъсната продължителност на престоя му в Кралство Норвегия, като счита, че по делото са налични данни относно това обстоятелство. Излага съображения, че административния орган, а в последствие и съдът е следвало да му укажат какво още е необходимо да се представи, вместо да формират извод от бездействието си. Твърди, че от представените договори за работа се установява пребиваването му на територията на Кралство Норвегия за най-малко 12 последователни месеца и неправилно е презюмирано прекъсване на пребиваването му. Възразява срещу извода на съда за липса на доказателства относно упражняването на фактическата власт върху вещите и използването им на мястото на обичайното му пребиваване в Кралство Норвегия, поне шест месеца преди 21.06.2019 г. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като постанови решение, с което да се отмени обжалвания административен акт и преписката да се върне на административния орган за действия по компетентност и освобождаване от мито и ДДС. В условия на алтернативност, моли, да се отмени решението и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане и обективно изясняване на фактите. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Териториална дирекция "Дунавска", не изразява становище относно основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, АС – Велико Търново е отхвърлил жалбата на С. Ганев срещу решение № 32-289536/8.10.2019 г. на директора на ТД "Дунавска", потвърдено с решение № Р-63/32- 21446/21.01.2020 г. на директора на Агенция "Митници", с което на основание чл. 3 - чл. 8 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 г., чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 19 и чл. 181б от Закона за митниците (ЗМ), и чл. 58, ал. 14, т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), не се разрешава допускането за свободно обръщение с освобождаване от заплащане на мито и ДДС на стоките: лично употребявано имущество и употребяван лек автомобил, марка: BMW, модел: ХЗ, номер на шаси: WBAPB110 X0 WE3730, собственост на С. Ганев. С решението е осъден С. Ганев да заплати на Агенция "Митници" сумата от 150, 00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. От фактическа страна по делото е установено, че на 11.07.2019 г. С. Ганев, с адрес: област Велико Търново, [населено място], №[номер] подава заявление до директора на ТД "Дунавска", регистрирано в Териториално митническо управление (ТМУ) "Дунавска" с вх. № 32- 202432, за допускане за свободно обръщение без заплащане на дължимите държавни вземания на лично употребявано имущество, ведно с употребяван лек автомобил, марка: BMW, модел: ХЗ, номер на шаси: WBAPB110 X0 WE3730, като е декларира, че на 21.06.2019 г. премества обичайното си място на пребиваване от Кралство Норвегия в Република България. Към заявлението са приложени копия на: лична карта № 647211859/7.09.2017 г.; опис на лични вещи; договори за работа: от 1.07.2016 г. до 31.08.2016 г. (2 месеца); от 1.04.2017 г. до 31.08.2017 г. (5 месеца); от 1.04.2018 г. до 31.08.2018 г. (5 месеца) и от 1.11.2018 г. до 1.02.2019 г. (3 месеца); договор за покупка на автомобил марка: BMW, модел: ХЗ, номер на шаси: WBAPB110 X0 WE3730 от 11.07.2018 г.; талон за регистрация на автомобила от 27.07.2018 г.; талон на автомобила BR31001201814697432; фактури за ремонт на автомобила с № 37519/14.08.2018 г. и № 77304141/8.05.2019 г.; документ за технически преглед на автомобила от 16.10.2018 г.; фактура от пътна камера с № 100646433/13.03.2019 г.; зелена карта на автомобила с № 1348966/23.05.2019 г.; декларация, с която е заявено, че премества обичайното си място на пребиваване в Република България. След извършена проверка от страна на митническите органи на така представените документи е установено, че липсват данни, доказващи обичайното място на пребиваване на С. Ганев в третата за Европейския съюз (ЕС) държава (Кралство Норвегия) най-малко 12 последователни месеца. На лицето е изпратено писмо с per. № 32-210389/18.07.2019 г. от директора на ТД "Дунавска", с което са изискани допълнителни документи, доказващи пребиваването му на територията на Кралство Норвегия за последните 12 последователни месеца. В тази връзка от Ганев с писмо вх. № 32-220042/29.07.2019 г. са представени допълнително копия на: данъчна карта от 12.07.2018 г.; документ - основа за данъчно облагане за 2018 г. от 20.06.2019 г.; декларация за данъчно и пенсионно осигуряване за 2018 г.; уведомление за изплатен остатък от данъци за 2018 г. от 20.06.2019 г.; опис на лични вещи. С писмо с per. 32-250928/29.08.2019 г. от директора на ТД "Дунавска", С. Ганев е уведомен, че предоставената допълнителна информация отново не доказва минималната непрекъсната продължителност на престой в Кралство Норвегия, и условието на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 не може да се счита за изпълнено, поради което ще бъде издадено решение с тези мотиви. С писмото Ганев е уведомен и за правото му да бъде изслушан, преди да бъде взето решение, което би било неблагоприятно за него, на основание чл. 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В предоставеният 30 дневен срок, съгласно чл. 8, параграф 1 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, Ганев не е предоставил становище, както и друг вид доказателства. Предвид тези констатации е издадено решение № 32-289536/8.10.2019 г., от директора на ТД "Дунавска", на основание разпоредбите на чл. 3 - чл. 8 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 г., чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 19 и чл. 181б от ЗМ и чл. 58, ал. 14, т. 4 от ЗДДС, с което не е разрешено допускането за свободно обръщение с освобождаване от заплащане на мито и ДДС на стоките: лично употребявано имущество и употребяван лек автомобил, марка: BMW, модел: ХЗ, номер на шаси: WBAPB110 X0 WE3730, собственост на С. Ганев. В решението е прието, че от представените документи, не се доказва минимална непрекъсната продължителност на престой в Кралство Норвегия, и условието на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 не може да се счита за изпълнено. Административния акт е оспорен по административен ред и с решение № Р-63/32-21446/21.01.2020 г. на директора на Агенция "Митници" е потвърден. При тази фактическа установеност, административния съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен митнически орган по смисъла на чл. 4, т. 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, при спазване на изискуемата форма и съдържание и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На първо място съдът е приел за неоснователен доводът на жалбоподателя Ганев, че обжалваният акт е издаден при неизследван фактически състав, което е довело до неправилно тълкуване и прилагане на правните норми. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че митническият орган е дал възможност на лицето да представи допълнителни документи, доказващи пребиваването му на територията на Кралство Норвегия за последните 12 последователни месеца с писмо с per. № 32- 210389/18.07.2019 г. на директора на ТД "Дунавска". Административния съд е посочил също, че с писмо с per. 32-250928/29.08.2019 г. на директора на ТД "Дунавска", Ганев е бил уведомен за правото му да бъде изслушан, преди да бъде взето решение което би било неблагоприятно за него, на основание чл. 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, но въпреки предоставеният му 30 дневен срок съгласно чл. 8, параграф 1 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, лицето не е представило становище, както и други доказателства, които биха могли да променят това решение. Като неоснователни са приети и доводите на Ганев за необсъждане от митническия орган на всички относими към разрешаването на спора обстоятелства и факти. В тази връзка решаващият състав е приел, че митническият орган е обсъдил в мотивите на решението си всички представени доказателства от значение за правилното решаване на казус. Съдът е цитирал разпоредбата на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, съгласно който освобождаване може да се предоставя само на лица, които са имали обичайното си място на пребиваване извън митническата територия на Общността за период от най-малко 12 последователни месеца. Прието е, че представените от лицето пред митническия орган доказателства със заявлението и с писмо вх. № 32-220042/29.07.2019 г. на ТД "Дунавска" не установяват пребиваване на С. Ганев на територията на Кралство Норвегия за последните 12 последователни месеца. Съдът подробно е обсъдил представените от Ганев договори за работа и е обосновал извода, че лицето е работило и пребивавало в Кралство Норвегия в периода от 1.07.2016 г. до 1.02.2019 г. (погрешно изписано в решението 1.02.2009 г.) общо 15 месеца, но с прекъсване, без да има 12 последователни месеца. Предвид тази констатация е прието, че не са изпълнени условията на член 5, параграф 1 от Регламента и изводите на административния орган са правилни, като същите съответстват на събраните доказателства в развилото се административно производство. В допълнение, първоинстанционният съд е изложил съображения, че от представените писмени доказателства не се установява и наличието на условията на член 4, буква "а" от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, доколкото не са ангажирани доказателства установяващи, че С. Ганев е упражнявал фактическата власт върху вещите и ги е ползвал на мястото на обичайното му пребиваване - Кралство Норвегия, поне шест месеца преди 21.06.2019 г., от която дата е преустановил обичайното си място на пребиваване в Кралство Норвегия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което при липса на съществени процесуални нарушения са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Изложените от касатора доводи в тази насока са неоснователни. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1186 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, внасяното от физически лица лично имущество при преместването на обичайното им място на пребиваване от трета държава на митническата територия на Общността се освобождава от вносни мита при условията на членове 4-11. Съгласно чл. 5, параграф 1, освобождаването може да се предоставя само на лица, които с имали обичайното си място на пребиваване извън митническата територия на Общността за период от най-малко 12 последователни месеца. Неоснователни са доводите на касатора, че административния орган, а в последствие и съдът е следвало да му укажат какво още е необходимо да се представи, вместо да формират извод от бездействието си. В случая, приложимата нормативна уредба не предвижда представянето на конкретни доказателства за установяване на релевантния факт - обичайно място на пребиваване извън митническата територия на Общността за период от най-малко 12 последователни месеца, поради което органът и съдът не са били длъжни да дават или изискват конкретни доказателства. От друга страна, тежестта на доказване на положителния факт на пребиваване извън митническата територия на Общността за период от най-малко 12 последователни месеца, се носи от страната, която черпи благоприятни правни последици от установяването му и правилно органът и съдът са приели, че Ганев не се е справил с доказателствената тежест. Обоснован от събраните доказателства е извода на първоинстанционния съд, че от представените договори за работа в периоди, както следва: от 1.07.2016 г. до 31.08.2016 г. (2 месеца); от 1.04.2017 г. до 31.08.2017 г. (5 месеца); от 1.04.2018 г. до 31.08.2018 г. (5 месеца) и от 1.11.2018 г. до 1.02.2019 г. (3 месеца), не се установява релевантния факт - обичайното пребиваване на територията на Кралство Норвегия най-малко 12 последователни месеца. Вярно е, че лицето е било в трудови правоотношения на територията на Норвегия за общо 15 месеца, но не през 12 последователни месеца, поради което с тези доказателства не се установява условието по член 5, параграф 1 от Регламента (ЕО) № 1186 на Съвета от 16 ноември 2009 г., за да се разреши освобождаване от вносни мита на внесено от лично имущество при преместване от територия, извън митническата територия на Общността. В случая е безспорно, че липсват други относими доказателства, които да опровергаят тези констатации. Предвид липсата на годни доказателства, установяващи наличието на правно релевантния факт за освобождаване от вносни мита, а именно установяване на обичайното пребиваване на Ганев на територията на Кралство Норвегия за най-малко 12 последователни месеца, правилни са изводите на митническия орган и на административния съд, че не е изпълнено условието визирано в член 5, параграф 1 от Регламента (ЕО) № 1186 на Съвета от 16 ноември 2009 г. и законосъобразно с процесното решение № 32-289536/8.10.2019 г. на директора на ТД "Дунавска" не е разрешено допускането за свободно обръщение без заплащане на дължимите държавни вземания на лично употребявано имущество, ведно с употребяван лек автомобил, марка: BMW, модел: ХЗ, номер на шаси: WBAPB110 X0 WE3730, собственост на С. Ганев. Доколкото в административния акт други фактически и правни основания за издаването му не са посочени, не следва да бъдат обсъждани мотивите на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт с аргументи за наличие и на друго основание за издаване на акта. Изложените мотиви първоинстанционния съд в тази насока обаче, не се отразяват на правилността на постановения съдебен акт. По тези съображения настоящият съдебен състав на Първо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат съдебни разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,