Решение № 1427 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1535/2010 г.

Решение № 1427 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1535/2010 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ във връзка с чл. 145 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба от Мурадян Вардан, гражданин на Армения, против решение № 611/28.ХII.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България /ДАБ/, с което на основание чл. 75, ал. I, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ и хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, с искане да се отмени като незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби на ЗУБ-основание за оспорване по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Жалбата се поддържа и в съдебно заседание на основанията, изложени в нея, от процесуалният представител на жалбоподателя адвокат Илиева, като се води за разпит и свидетел, който да установи обстоятелства от съществено значение за спора. Ответникът-председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като не е изразил и писмено становище по оспорването на издаденият от него административен акт. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да я отхвърли, тъй като оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при издаването му са спазени всички административнопроизводствени правила, съобразен е материалният закон и са постигнати неговите цели. Върховният административен съд, в настоящият състав на трето отделение, като извърши на основание чл. 168 от АПК цялостна проверка на оспореният административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и анализ на всички представени с административната преписка и в съдебното заседание свидетелски показания, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази доводите на страните намира, че жалбата е основателна. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че при провеждане на административното производство административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила на ЗУБ и АПК-основание за оспорване по чл. 146, т. 3 от АПК. В хода на административното производство жалбоподателят е бил неколкократно интервюиран с помощта на преводач от родния му език, като при всяко интервю са му били разяснявани правата и задълженията. Няма каквито и да е данни, а и жалбоподателят не сочи, върху него да е оказван натиск от каквото и да е естество или принуда по време на провеждането на интервютата, които да са му попречили да разкаже достоверно и точно бежанската си история, или разказът му да не е бил вярно записан. Административният орган е събрал и достатъчно писмени доказателства, отразени в няколко "справки", в които достатъчно подробно е бил отразен обществено-политическият живот в Армения, обстановката в страната и състоянието на човешките права и европейските практики. Събраните в хода на административното производство доказателства са били обсъдени задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност от административния орган и в решението си последният е изложил пространни мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Всичко изложено дотук сочи, че при провеждането на административното производство административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, за каквито твърди оспорващият, поради което и жалбата му на това основание следва да се остави без уважение. Основателно е обаче твърдението на жалбоподателя, че оспореният административен акт противоречи на материалноправните разпоредби на ЗУБ-основание за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК. От събраните по делото доказателства Председателят на ДАБ е достигнал до правният извод, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, за да се даде на жалбоподателя статут на бежанец или хуманитарен статут. Този извод на административния орган е неправилен, тъй като той не кореспондира със събраните по делото доказателства и приетите за установени факти и обстоятелства. От събраните по делото доказателства е било установено по безспорен начин, че на 1.III.1996 г. Шушаник Балян, гражданка на Армения, е родила дете от жалбоподателя-Нарек Мурадян, което е било припознато от бащата по законен ред веднага след това-още на 5.III.1996 г. Жалбоподателя се е грижил за това дете и за да му осигури средства за живот, е емигрирал в Аржентина, където е живял четири години. Няма данни през това време той да не се е интересувал от детето и от неговата майка, нито да е живял с друга жена на съпружески начала. През 2002 г. жалбоподателят е пристигнал в България и отново е заживял на съпружески начала с майката на детето, и се е грижил за последното, като от тогава те не са се разделяли, което е видно от показанията на свидетелката Лиляна Личева, разпитана в съдебно заседание. С Решение № 429/1.VIII.2008 г. на заместник-председателя на ДАБ на Шушаник Балян и малолетното и дете Нарек Мурадян, на основание чл. 9, ал. II от ЗУБ бил предоставен хуманитарен статут по съображения, че детето страда от тежко заболяване-диагностициран злокачествен мекотъканен тумор, който трябвало да се лекува в България и състоянието на детето да се следи през два месеца в тригодишен период от време. Прието е било от административния орган, че транспортирането на детето в Армения би създало сериозен риск за неговото здраве и живот, като възрастта на детето и необходимостта от грижи за него са предопределили предоставянето на хуманитарен статут и на неговата майка. На 29.VI.2009 г. Вардан Мурадян и Шушаник Балян официално сключили и граждански брак по смисъла на Семейния кодекс на Република България. От установената по безспорен начин гореизложена фактическа обстановка административният орган неправилно е приел, че за жалбоподателя не са налице основанията на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут и на него, тъй като той е сключил гражданският брак само с цел да уреди легалното си пребиваване в Република България. Този извод е неправилен, след като жалбоподателят е припознал детето Нарек още от неговото раждане и се е грижил изцяло за неговото отглеждане, развитие и лечение. Няма каквито и да е данни този баща да е припознал детето с користна цел, или да е сключил официален граждански брак с майката на детето с цел да получи и той хуманитарен статут или каквато и да е облага. Напротив, установи се по безспорен начин, че той е бил винаги един грижовен баща и мъж, а сега и съпруг. Разпоредбите на българският Семеен кодекс от 2009 г. дават абсолютно равни права на двойките, които съжителствуват съвместно без брак и тези, които са сключили граждански брак, като чл. 122, ал. II от СК изрично предвижда, че родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак, а чл. 125 от СК вменява на всеки родител както право, така и задължение да се грижи за физическото, умственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Изложеното до тук сочи, че при формирането на решението си административният орган е допуснал твърдяните от оспорващия нарушения на материалноправните норми на закона и необосновано и незаконосъобразно не му е предоставил хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. II от ЗУБ, след като и по отношение на него са били налице същите условия, както и по отношение на Шушаник Балян, поради което жалбата му на това основание следва да се уважи като основателна и обжалваният административен акт следва да се отмени, като делото се върне на решаващия орган за ново произнасяне при спазване на изложените от съда мотиви. По изложените съображения и на основание чл. 173, ал. II от АПК Върховният административен съд, трето отделение