Решение № 404 от 19.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 436/2009 г.

Решение № 404 от 19.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 436/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия Д. В. Ч. срещу присъда № 64 от 10.VI.2009 г. по внохд № 423/2008 г. на Плевенския окръжен съд. В жалбата се твърди, че установените по делото факти не сочат на извършено от Ч. престъпление по чл. 142а, ал. 3, предл. второ и трето във вр. с ал. 1 НК, т. е. оплакването се отнася до касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В съдебно заседание Ч. поддържа жалбата си, преценена от прокурора за неоснователна. Върховният касационен съд установи: С присъда № 133 от 8.IV.2008 г. по нохд № 69/2006 г. на Районния съд- Ч. бряг, Д. В. Ч. и Н. И. Ш. са признати за невиновни в това, на 23.IV.2001 г. в гр. К., действайки в съучастие като съизвършители, противозаконно да са лишили от свобода малолетния А. П. В. и непълнолетния Д. Д. М., при което са оправдани по обвинението в престъпление по чл. 142а, ал. 3, предл. второ и трето във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК. С обжалваната въззивна присъда първоинстанционната е отменена, двамата подсъдими са признати за виновни съобразно повдигнатото и поддържано срещу им обвинение, и са наказани с по 6 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от по 3 години. Жалбата е неоснователна. Двете съдебни инстанции са приели за установени едни и същи факти: двамата подсъдими се усъмнили, малолетният В. и непълнолетният М. да са откраднали маратонките на Ч., оставени на балкона на дома му, намиращ се на първи етаж; подгонили двете деца и след като ги задържали, ги отвели около 23-23.30 ч. в дома на Ч., където ги заключили, заплашвали /Чинчиров/ и упражнили върху тях физическо насилие /Шарабанова/ като и насъскали срещу В. и М. кучето на приятеля си Д. М. Д., който им бил на гости; тъй като В. и М. не признавали да са автори на кражбата, подсъдимата Ш. взела и задържала ръчния часовник на М., след което децата били освободени и се прибрали в домовете си около 3 ч. От тези факти е било направено заключението, че подсъдимите са осъществили от обективна с. състава на чл. 142а, ал. 3, предл. второ и трето във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК. Първоинстанционният съд обаче е счел, че не може да се ангажира отговорността им, тъй като "не са имали целта да лишават принудително от свобода" двете момчета, а "да установят местонахождението на маратонките на Ч., за когото те са имали голяма стойност", на което разбиране въззивният съд законосъобразно е възразил, че изпълнителното деяние по чл. 142а се изразява само и единствено в лишаването на някого от свобода и че в съзнанието на дееца е необходимо и достатъчно да съществува представата, че върши това без да има законно основание. При липсата на данни у подсъдимия Ч да е налице психически дефицит, лишаващ го от възможността да разбира и контролира постъпките си, твърдението му, че не е съзнавал, насилственото отвеждане и задържане в продължение на няколко часа на двете деца в жилището му да представлява лишаването им за това време от свобода, не се нуждае от повече коментар. С оглед на дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение