Решение № 12005 от 22.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт П. Маршавелска, против Решение 170 от 08.03.2022 г., постановено по адм. дело 950/2021 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено негово Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. 02-130-6500/7789 от 05.08.2021 г., в частта, с която на М. Петришка е наложена санкция и е отказано финансово подпомагане за 2019 г. по Подмярка 13.1/НР1, СЕПП, СПП, СПК ЗДП, СЗ-ДККП и СЗ-П и преписката е върната за ново произнасяне по заявлението, при съобразяване на мотивите на съдебното решение, в едномесечен срок от влизане му в сила. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, като се иска отмяната му и да бъде потвърдено като законосъобразно издаденото уведомително писмо. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар на ответната страна. Ответникът М. Петришка, чрез пълномощника адв. Ч. Чавдаров, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като не страда от релевираните в касационната жалба пороци. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пазарджик е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. 02-130-6500/7789 от 05.08.2021 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която е наложена санкция и са отказани част от заявените за подпомагане суми, отразени в графа намаления , а именно по Подмярка 13.1/НР1 - 877,24 лева; СЕПП - 982,91 лева; СПП - 58,98 лева; СПК - 1025,79 лева; ЗДП - 436,44 лева; СЗ-ДККП - 36 675,61 лева и СЗ-П - 15912,11 лева. Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства, които е обсъдил и установил вярно и точно фактите по спора, като е извел и обосновал съобразени с материалния закон правни изводи. От фактическа страна съдът е приел за установено, че М. Петришка е регистрирана като земеделски производител в Интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) [номер] и за кампания 2019 г. е подала заявление за подпомагане до ДФ "Земеделие", с УИН 13/140619/02748 от 10.05.2019 г. по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане на зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) СЗ-ДККП, Схема за обвързано подпомагане на зеленчуци (пипер) СЗ-П, Схема за обвързано подпомагане на протеинови култури (СПК), Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.1/НР1), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Биологично земеделие (Мярка 11). Към заявлението е приложена таблица на използваните от заявителя парцели през 2019 г. по землища, с посочени данни за идентификация на парцела. За декларираните данни в заявлението на кандидата са извършени частични проверки на място, съгласно разпоредбите на чл. 28 и чл.29 от Регламент (ЕО) 809/2014 г. на Комисията от 17 юли 2014 г., чл. 74 от Регламент (ЕО) 1306 на Комисията от 17.12.2013 г., както и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, резултатите от които са обобщени в доклад, за което Петришка е уведомена по телефона. Проверките на място (ПнМ) са възложени със заповед 378889/10.09.2019 г. на Регионален технически инспекторат (РТИ) Пловдив. Определен е период за извършването им, който е спазен. Няма данни кандидатката да е уведомена за предстоящото извършване на проверката, поради което не е присъствала на провеждането й. В резултат на тези проверки на място са установени култури, различни от декларираните, подробно описани в табличен вид. Представено е писмено становище от издателя на акта с дата 27.08.2021 г., с което е уточнено, че е налице неизпълнение на разпоредбите на чл. 30, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 30а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, като площите (парцели с номера: 57128-1105-2-1; 57128-1107-2-1; 57128-364-3-1 и 57128-401-3-1) декларирани по СЗ-ДККП (домати, краставици, корнишони и патладжан) и по СЗ-П се считат за недопустими за подпомагане. Извършени са намаления, както следва: по Подмярка 13.1/НР1 - 877,24 лева; СЕПП - 982,91 лева; СПП - 58,98 лева; СПК - 1025,79 лева; ЗДП - 436,44 лева; СЗ-ДККП - 36 675,61 лева и СЗ-П - 15912,11 лева. От свидетелските показания, дадени в съдебно заседание на 11.01.2022 г., съдът е приел за установено, че по отношение на парцели с номера: 57128-1105-2-1; 57128-1107-2-1; 57128-364-3-1, и 57128-401-3-1, които в проверките на място са установени като угар за кампания 2019 г., свидетелят Г. Златарев е засадил домати и пипер. Дейността е извършена през месец май, като са засадени 200 дка домати на семе и 70-80 дка пипер на разсад. През месец септември свидетелят е дисковал нивите, от които продукцията от домати и чушки вече е била прибрана. При дисковането всички остатъци са заровени под земята, като в края на септември, действителлно парцелите са на угар, след което в тях са засети житни култури. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че административният акт в обжалваната му част е издаден от материално компетентен орган, в писмена форма, но с формално изложени мотиви, при което не може да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон. Съдът се е позовал на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, която предвижда, че административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, от което следва, че императивното изискване на закона е административният акт да бъде мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. В случая мотиви не са изложени, което съставлява нарушение на изискването за форма на акта - отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Решаващият съд е приел, че в обжалваната част уведомителното писмо е издадено и в противоречие с материалния закон, тъй като административния орган не е обсъдил подадената декларация по чл. 32, ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания доказваща добива на произведена продукция през годината, поради което е неправилен изводът му, че декларираните площи за 2019 г. са недопустими за подпомагане. При наличие на посочените пороци, първоинстанционният съд е постановил отмяна на оспорената част от административния акт и е върнал преписката за ново произнасяне от органа. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че е необоснован изводът на съда за липса на мотиви и посочване на фактически и правни основания за издаване на обжалвания административен акт. Видно от съдържанието на писмото, нито в обстоятелствената му част, нито в табличната част или обясненията към таблиците са посочени фактически и правни основания за неговото издаване. Липсват конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващата. Няма яснота дали отказаната оторизация е поради неотстранено двойно деклариране, или поради установена след административната проверка площ различна от декларираната, или поради неспазени срокове за подаване и/или редакция на заявлението, или е наложена ставка на корекция финансова дисциплина , или е извършено линейно намаление. Разясненията са общи, като липсва посочване, кое от всички разписани изисквания кандидатът не е изпълнил по отношение на заявените от него парцели за 2019 г., липсва препращане към разпоредбите на Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схеми за директни плащания относно условията за допустимост за подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) и схемата за обвързано подпомагане за пипер, което прави волята на административния орган неясна. Такива данни липсват и в документацията, предхождаща и съпътстваща издаването на оспорения акт, което обосновава извод за липса на фактическо и правно основание в издаденото уведомително писмо. Правилно първоинстанционния съд е посочил, че конкретизирането на основанието за отказ от административния орган в съдебното производство е процесуално недопустимо средство за отстраняване и саниране на допуснатото съществено нарушение на изискванията за форма. Независимо от посоченото, дори и да се приеме, че фактическите основания се съдържат в доклада от проверките на място, констатациите за нередности по отношение парцелите, заявени за подпомагане по мерките за отглеждане на домати и пипер, са категорично опровергани от събраните в рамките на съдебното дирене доказателства, в това число и гласните доказателства. Докладът от ПнМ по отношение спорните парцели не е подкрепен със снимков материал. Представените снимки са за други парцели и с дати, които не са относими към извършената проверка. Правилни са и изводите на съда за нарушение на материалния закон. Безспорно е установено, че приетите нередности са по схемата за обвързано подпомагане на зеленчуци СЗ-ДККП-36675,61 лв. и СЗ-П- 15912,11 лв. Непротиворечиво се установява от доказателствата по делото, че заявителят е подал декларация по чл. 32 ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. с приложени документи, доказващи добива и произведена и реализирана продукция през годината на кандидатстване, в която всичко е описано съобразно изискванията на закона и съответната наредба. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба 3/17.02.2015 г. кандидатите по схемите по чл. 29, 29а, 30, 30а, 30б, З0в и 31 удостоверяват добиви от заявените площи за заявената култура, като представят декларация и опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи, които доказват нейната реализация, а съгласно ал. 2, т. 1 такива документи са фактурите. В настоящия случай с тази декларация са представени 7 бр. фактури с отразено продадено количество домати и 2 бр. фактури с продадено количество пипер, които са част от административната преписка и не са оспорени от административния орган, но не са обсъдени във връзка с произнасянето. По делото липсват доказателства за неизпълнение на някое от изискванията за допустимост, както и констатации в този смисъл от административния орган. Правилни са изводите на първоинстанционният съд за неспазване на изискванията за форма на акта и неговото мотивиране, както и за нарушение на материалния закон, като същите са обосновани и съобразени с нормите на закона, споделят се от настоящия състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не следва да бъдат преповтаряни. По изложените съображения, настоящият състав приема, че постановеното съдебно решение е правилно, не са налице нарушения, съставляващи касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане, ответната страна има право на разноски за адвокатско възнаграждение, но същите не са доказани по основание и размер, поради което не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,