Решение № 3406 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6105/2017 г.

Решение № 3406 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6105/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ректора на Софийския университет "Св. К. О.", гр. С., бул. "Ц. О." .№... срещу Решение № 657 от 2.02.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 4892/2016 г.

С обжалваното решение съдът обявява нищожността на Заповед № РД-25-14 от 19.04.2016 г. на ректора на Софийския университет "Св. К. О.", с която на основание чл. 137, ал. 2, т. 3.2. и ал. 5 във вр. с чл. 135, т. 3, 4 и 6 от Правилника за устройството и дейността на Софийския университет "Св. К. О." на В. С. М. е наложено наказание "изключване без право да се обучава".

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Съдът неправилно прилага разпоредбата на чл. 137, ал. 4 от Правилника за устройството и дейността на Софийския университет "Св. К. О." (Правилника). Не отчита, че срока по разпоредбата започва да тече не от датата на получаване на доклада на декана на факултета, а от датата на получаване на становището на ресорния заместник-ректор. С оглед на това правомощието на ректора да издаде оспорената заповед не е преклудирано към 19.04.2016 г.

Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба - В. С. М., счита същата за неоснователна. Съдът правилно приема, че оспорената заповед е издадена при липса на компетентност на органа. Макар да не споделя мотивите на съда по съществото на спора и да поддържа всички изложени възражения срещу оспорената заповед в първата инстанция, счита решението за правилно.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Н. М., Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил представените доказателства, изяснил е релевантните факти, за приетото фактически и правно се е обосновал. Липсват фактически и правни основания за промяна извода на съда.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. През учебната 2015/2016 г. В. С. М. е студент III курс в Медицинския факултет на Софийския университет "Св. К. О.".

1. На 20.11.2015 г. Деканът на Медицинския факултет уведомява студената В. С. М. за започване на процедура по изясняване на фактите и обстоятелствата около няколко инцидента на територията на факултета и неговите клинични бази - Университетска болница "Л." и Университетска болница "С. К.", като му предоставя възможност не по-късно от 27.11.2015 г. да представи писмени обяснения. Уведомлението е получено лично от г-н Марков на 20.11.2015 г. На 12.01.2016 г., Факултетният съвет на Медицинския факултет приема решение по т. 12, Протокол № 46, с което "поради допуснати сериозни нарушения на Правилника, които уронват престижа на висшето училище и са несъвместими с професионалния и академичния морал, деканът на факултета да предложи на ректора на Университета студентът В. С. М. да бъде изключен без право да продължава обучението си в Университета".

1. На 4.01.2016 г. г-н Марков представя писмени обяснения като сочи, че поведението му е било плод на нелекувано душевно разстройство, което е овладяно и е под лекарско наблюдение. Поднася извинение за поведението си и представя епикриза от Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Александровска" ЕАД, Психиатрична клиника, и експертно становище на Комисия за експертна оценка на болни при отпускане на психофармакологични медикаменти.

1. На 10.02.2016 г. Деканът на Медицинския факултет предлага на Ректора на Университета да наложи на студента В. С. М. дисциплинарно наказание по чл. 137, ал. 2, т. 3.2. от Правилника.

1. На неустановена дата Ректорът на Университета поставя резолюция на предложението "За проф. Божанкова - за становище."

1. На 19.04.2016 г., със Заповед № ВО-25-14, издадена на основание чл. 137, ал. 2, т. 3.2. и ал. 5 във вр. с чл. 135, т. 3, 4 и 6 от Правилника и доклад на Декана на Медицинския факултет от 10.02.2016 г., Ректорът на Университета налага на В. С. М. дисциплинарно наказание "изключване от Университета без право да се обучава". В мотивите на заповедта като причина за дисциплинарното наказание е посочено многократното нарушаване от г-н Марков на установените правила за поведение и вътрешен ред.

1. На 20.04.2016 г. инспектор в Университета отбелязва върху заповедта, че е връчена.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена извън времевия предел на правомощието на Ректора да наложи дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 137, ал. 4 от Правилника дисциплинарното наказание се налага в срок до два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Най-късният възможен момент за установяване на нарушението в пълнота на неговите признаци е 16.02.2016 г., когато Ректорът е получил доклада с предложението на Ректора на Университета. Оспорената заповед е издадена на 19.04.2016 г., т. е. след двумесечния срок, който изтича на 18.04.2016 г., тъй като 16.04.2016 г. е неработен ден.

Въз основа на горното съдът прави извод за нищожност на оспорената заповед и прогласява нищожността й.

Изводът на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда от порока нарушение на материалния закон. Единственият довод, който излага в подкрепа на твърдяния порок, е неправилното тълкуване и прилагане на чл. 137, ал. 4 от Правилника.

Разпоредбата на чл. 137, ал. 4 от Правилника гласи: "Наказанието се налага в срок до два месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му."

В Правилника не е дефинирано понятието "откриване на нарушението". Правилникът е приет на основание чл. 29, ал. 1, т. 2 от Закона за висшето образование (ЗВО), в рамките на академичното самоуправление на Университета. В Закона за Висшето образование няма законови дефиниции или ограничения, относими към понятието "откриване на нарушението". С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове съдът следва да установи съдържанието на понятието с оглед на общоупотребимия български език и евентуално, утвърденото правно значение.

"Откриване" е отглаголно съществително, образувано от глагола "откривам". С. Б. тълковен речник, Наука и изкуство, С., 2008, с. 592, "откривам" значи, в релевантния контекст, узнавам нещо скрито. В контекста на относимите правни отношения откриване значи за компетентния орган да е станало известно, да е узнал за извършени деяния, които осъществяват състава на виновно неизпълнение на установените в закона и вътрешните актове на Университета правила от страна на съответния студент. Узнаването, както приема и съдът, трябва да бъде на всички елементи на фактическия състав на нарушението, за да може органът да придобие пълна и точна представа за процесното деяние.

С оглед на така регламентираното правомощие на Ректора релевантният момент за "откриване на нарушението" е получаването от Ректора на предложението на Декана на факултета за налагане на наказание. Факта, че Ректорът в случая е решил, преди да се произнесе, да вземе становището и на заместник-ректора, което безспорно е негово право, не води до извод за друга дата на откриване на нарушението.

Наред с това, следва да се посочи, че по делото касаторът не е ангажирал доказателства представил ли е заместник-ректорът исканото становище и ако да, то кога. Налице е един твърдян факт, който касаторът не е доказал по никакъв начин, въпреки че негова е доказателствената тежест, тъй като въз основа на него гради тезата си за начина на тълкуване на разпоредбата на чл. 137, ал. 4 от Правилника.

Видно от изложеното съдът правилно е установил времевите граници на компетентността на органа и въз основа на това е направил обоснован и правилен, съответен на материалния закон, извод за постановяване на оспорената заповед извън времевата компетентност на органа. Това прави извода му за нищожност на оспорената заповед правилен.

С оглед на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд служебно дължи проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение. Обжалваното съдебно решение е издадено от надлежен съд, функциониращ в надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

За да е допустимо съдебното решение следва да отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. при наличие на процесуалните предпоставки за допустимост на производството и при липса на отрицателните пречки. По делото е безспорно, че г-н Марков има право на оспорване на заповедта за налагане на наказание - чл. 38 ЗВО. За да породи целената правна последица - образуването на съдебно производство, правото на оспорване следва да бъде упражнено в предвидения в закона срок.

С оглед на чл. 38 ЗВО във вр. с чл. 149, ал. 1 АПК този срок в случая е четиринадесет дни от съобщаването. Жалбата е подадена на 9.05.2016 г. чрез органа като по делото няма доказателства да е подадена по пощата. На представеното по делото копие на обжалваната заповед неидентифицирано по делото лице - "инспектор", е вписало, че "Заповедта е връчена на 20.04.2016 г." Считано от тази дата жалбата е просрочена.

Но в случая, това вписване не доказва по установения в чл. 137, ал. 5 от Правилника начин съобщаването на заповедта на г-н Марков. Съгласно разпоредбата заповедта се връчва на студента. Вярно е, че не е посочено в Правилника, че връчването следва да се удостовери с подписа на студента, но и без изрична разпоредба без положен подпис на студента, на когото заповедта се връчва, не може да се докаже по надлежен начин релевантното действие - връчването на заповедта на посочената дата. В случая нито е ясно кой е връчил заповедта, нито кому тя е връчена.

С оглед на горното посочената като дата на връчване на заповедта - 20.04.2016 г., не е надлежно доказана, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок. Първоинстанционният съд, макар да не е изложил мотиви за допустимостта на жалбата с оглед на нейната срочност, е направил правилен извод за подаване на жалбата в срок. С оглед на това обжалваното съдебно решение е и допустимо.

Поради изложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода на спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди Софийският университет "Св. К. О." - юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, да заплати на В. С. М. направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 500,00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 3.05.2016 г. и разписка за получено в брой възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд