Решение № 4464 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1853/2013 г.

Решение № 4464 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1853/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 237 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 АПК. Образувано е по молба на Кирил Радев Недев в качеството му на законен представител на "Голф Клуб Ибър" АД със седалище в гр. Долна баня за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 АПК, на влязлото в сила решение № 3845 от 3.08.2011 г., постановено по адм. д. № 4000 по описа за 2009 г. на Административен съд София-град, потвърдено с решение № 10325 от 13.07.2012 г. постановено по адм. д. № 14500 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, осмо отделение. Молбата за отмяна е само за тази част от решението, в която жалбата на акционерното дружество срещу ревизионен акт № 23-800582 от 21.11.2008 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - София област, потвърден с решение № 565 от 23.09.2009 г. на директора на Дирекция ОУИ - София при ЦУ на НАП е отхвърлена относно начислен ДДС, като са конкретизирани данъчните периоди и фактурите, издадени през тези периоди, а именно фактури: № 433 от 5.12.2007 г.; № 434 от 6.12.2007 г.; № 436 от 13.12.2007 г.; № 452 от 28.12.2007 г.; № 521 от 29.02.2008 г. и № 544 от 11.03.2008 г. Относно конкретизирания предмет на молбата за отмяна се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по чл. 239, т. 1 АПК. Посочва се, че сключените предварителни договори, послужили за основание за издаването на фактурите, за които е направено начисляване на ДДС вече са развалени, като по тези договори не е настъпило данъчното събитие, а доставка на стока не е извършвана и няма да бъде извършена. Приложени са доказателства. Ответната страна по молбата за отмяна - директорът на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП - София, чрез процесуалния си представител оспорва искането за отмяна. Твърди, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК, а представените доказателства към молбата не са нови. Били са представени и обсъдени в решението на тричленния състав на Върховния административен съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия намира молбата за отмяна за процесуално допустима, като подадена от заинтересована страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: С решение № 3845 от 3.08.2011 г. Административният съд София-град е приел, че обжалваният ревизионен акт № 23-800582 от 20.11.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП София - област, потвърден с решение № 565 от 23.04.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП в частта на начислен ДДС относно фактури с № № 433 от 5.12.2007 г.; № 434 от 6.12.2007 г.; № 436 от 13.12.2007 г.; № 452 от 28.12.2007 г.; № 521 от 29.02.2008 г. и № 544 от 11.03.2008 г., които са предмет на молбата за отмяна в настоящото производство е законосъобразен, поради което в тази част е отхвърлил жалбата. С решение № 10325 от 13.07.2012 г. Върховният административен съд, осмо отделение е оставил в сила решението на административния съд в обжалваната му част, тази в която жалбата е отхвърлена. В мотивите си тричленният състав е приел, че ревизионният акт е законосъобразен, тъй като сградите, за които са сключени предварителните договори, по които са издадени описаните фактури, са завършени в груб строеж по смисъла на § 1, т. 46 от ДР на ЗУТ, което е установено от съставени актове обр. 14, обр. 15 и удостоверения за въвеждане в експлоатация, надлежно проверени от вещото лице и посочени в заключението, поради което на датата на плащането данъкът е станал изискуем съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС и същият е следвало да бъде начислен от ревизираното дружество при издаването на фактурите. В мотивите на решението си тричленният състав е обсъдил представените към касационната жалба доказателства: пет предварителни договори, по които са издадени фактури № № 433 от 5.12.2007 г.; № 434 от 6.12.2007 г.; № 436 от 13.12.2007 г.; № 452 от 28.12.2007 г. и № 544 от 11.03.2008 г., по които с ревизионния акт е начислен ДДС върху декларираната освободена доставка "продажба на право на строеж", като е прието, че тя е облагаема. Тези предварителни договори са били развалени от физическите лица - приобретатели. Били са представени и искови молби по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, по които пред СГС са били образувани граждански дела № № 1392/2010 г.; 1241/2010 г.; 10584/2011 г. Във връзка с развалянето на договорите се е твърдяло, че на основание чл. 115 ЗДДС са били издадени кредитни известия както следва: към фактура № 434 от 6.12.2007 г. е издадено кредитно известие № 1451 от 1.07.2011 г; към фактура № 434 от 6.12.2007 г. е издадено кредитно известие № 1455 от 1.07.2011 г.; към фактура № 436 от 13.12.2007 г. е издадено кредитно известие № 1448 от 1.07.2011 г.,; към фактура № 452 от 28.12.2007 г. е издадено кредитно известие № 1458 от 1.07.2011 г.; към фактура № 544 от 11.03.2008 г. е издадено кредитно известие № 1459 от 1.07.2011 г. и към фактура № 521 от 29.02.2008 г. е издадено кредитно известие № 1486 от 1.12.2011 г. По така представените към касационната жалба писмени доказателства тричленният състав е направил изводи от правна страна, че всичките те са били издадени от дружеството-жалбоподател за период, следващ този на извършената данъчна ревизия и дори след приключването на устните състезания пред административния съд. Тези кредитни известия не са установявали по несъмнен начин развалянето на договорите по надлежния ред, каквото е изискването за издаване на кредитно известие по чл. 115, ал. 1 ЗДДС, а самите кредитни известия не съдържат подпис на получател. Така обсъдени представените доказателства не са обосновали различен правен извод в касационната инстанция относно правилността на решението на административния съд, поради което решението е оставено в сила. Към молбата за отмяна в настоящото извънинстанционно производство, за доказване на направените твърдения са представени следните доказателства: относно фактура № 433 от 5.12.2007 г. е приложено решение № 8340 от 11.12.2012 г., постановено по гр. д. № 13 992/2010 г. на СГС, което не е заверено и върху него няма отбелязване кога е влязло в сила. С това решение молителят е осъден да заплати на Мари Макшейн и Джон Макшейн сумата от 84 500 евро, представляваща платена на отпаднало основание цена на недвижим имот. След решението е представено и копие от кредитно известие № 1451 от 1.07.2011 г. към фактура № 433 от 5.12.2007 г. Копието от фактура съдържа подписа само на издателя й, без подпис на получател. Приложена е покана за доброволно изпълнение от "НВТ Инвест" ООД до "Голф Клуб Ибър" АД, която най-вероятно се отнася до фактура № 434 от 6.12.2007 г. Към поканата за доброволно изпълнение е приложено кредитно известие № 1455 от 1.07.2011 г., отново с подпис само на издателя й. Приложено е и незаверено копие от решение по гр. д. № 1241/2010 г. на СГС, с което дружеството - молител е осъдено да заплати 80 000 евро на Ниаз Елахи Кан, а така също и копие от протокол от 19.03.2012 г., по гр. д. № 3351/2011 г. на Софийския апелативен съд, с който е одобрена постигнатата спогодба между Ниаз Елахи Кан и "Голф Клуб Ибър" АД, като постановеното решение № 2848 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 1241/2010 г. на СГС е обезсилено. Най вероятно това решение се отнася за фактура № 436 от 13.12.2007 г. Приложено е и копие от кредитно известие № 1448 от 1.07.2011 г., издадено към посочената фактура, което отново е с подписа само на съставителя му. Приложена е нотариална покана от адвокат-пълномощника на Мартина Дъфи Мотц до дружеството - молител, искова молба от същата срещу "Голф Клуб Ибър" АД до СГС и кредитно известие № 1458 от 1.07.2011 г., издадено по фактура № 452 от 28.12.2007 г., което отново е само с подписа на съставителя му. Приложено е споразумение към описания в него договор, сключено на 1.12.2011 г. между Стивън Блейдс и Люси Блейдс с "Голф Клуб Ибър" АД, с което е прекратен сключеният договор, а дружеството - молител се е задължило да върне на другата страна по договора заплатената от тях сума по подписания договор от 112 980, 74 евро. Към това споразумение е приложено и копие от кредитно известие № 1486 от 1.12.2011 г., издадено по фактура № 521 от 29.02.2008 г. На последно място е приложено споразумение, сключено на 28.01.2011 г. между дружеството-молител от една страна и Джеймс Мартин Лоулър и Карън Джейн Лоулър от друга към договор от 8.05.2006 г. според което договорът се разваля, а заплатената от страна на купувача - възложител сума от 94 220 евро подлежи на връщане от страна на продавача - молителя в настоящото производство. Към споразумението е приложено и копие от кредитно известие № 1459 от 1.07.2011 г., издадено към фактура № 544 от 11.03.2008 г., подписано само от издателя му. Съгласно чл. 239, ал. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. При това основание за отмяна се касае за непълнота на фактическия или на доказателствения материал, която непълнота се разкрива, след като актът, който подлежи на отмяна е влязъл в сила и тази непълнота не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страните. Освен това тези факти, които имат отношение към спорното правоотношение следва да имат качеството на нови и да не са били включени във фактическия материал на делото. Последните следва да са подкрепени с писмени доказателства, които също по характера си са нови. Така приложените доказателства не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, защото те са съществували към момента на приключване на устните състезания пред касационната инстанция и са били представени пред нея, включително и двете споразумения, сключени съответно на 1.12.2011 г. и на 28.01.2011 г. по фактури съответно № 521 от 29.02.2008 г. и № 544 от 11.03.2008 г. Тези доказателства имат характер на частни документи, които са съставени след приключването на данъчния период обхванат от извършената данъчна ревизия по ЗДДС, която е от 1.12.2007 г. до 31.03.2008 г. Доказателствата са били представени пред касационната инстанция и са били обсъдени от нея. Поради това молбата за отмяна като неоснователна следва да се отхвърли. Направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед на изхода на спора следва да се уважи и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК приложим според препращането на чл. 144 АПК, молителят следва да заплати на ответната страна разноски от 150 лв., според чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия,