Решение № 16448 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4033/2012 г.

Решение № 16448 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4033/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 145 и следващите от АПК във вр. с чл. 93, ал. 5 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, чл. 4 - 8 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за въздействието върху околната среда и във връзка с чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ и чл. 40, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитени зони. Образувано е по жалба от Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" - гр. София срещу Решение № 2-ПР/2012 г. от 12.01.2012 г. на министъра на околната среда и водите да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение "Реконструкция и модернизация на инсталация за пирометалургично производство /ИПП/ на анодна мед" с възложител "Аурубис България" АД - гр. Пирдоп, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона - основания за отмяна по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Иска отмяна на решението на министъра на околната среда и водите с произтичащите от това правни последици. Ответникът, министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител юриск. Калугеров, оспорва жалбата като изцяло неоснователна. Заинтересованата страна "Аурубис България" АД - гр. Пирдоп чрез пълномощниците си адв. Георгиева, адв. Лазаров и адв. Мамасян, счита жалбата за недопустима поради липса на годен за оспорване административен акт, липса на правен интерес и просрочие на същата, а алтернативно я оспорва като неоснователна. Претендира разноски. Върховният административен съд, след проверка предпоставките за допустимост на жалбата, намира същата за процесуално допустима като предявена в законния срок, от надлежна страна с право на жалба и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт. Със свое определение № 10025/9.07.2012 г. ВАС, състав на трето отделение вече е оставил без уважение възражението за недопустимост на жалбата поради просрочие, излагайки подробни мотиви защо приема, че жалбата е предявена в срок, които мотиви се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Неоснователни са развитите от "Аурубис България" АД възражения за недопустимост на жалбата поради насочването й срещу акт, неподлежащ на оспорване по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК. Видно от съдържанието на жалбата, същата е предявена срещу решението на министъра на околната среда и водите, с което е направена преценка за липса на необходимост от извършване на ОВОС за цитираното в него инвестиционно предложение, което решение подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по смисъла на чл. 93, ал. 5 и следващите от ЗООС и АПК. Неоснователни са и възраженията за липса на правен интерес за Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" - гр. София от оспорване по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК. По аргумент от чл. 147 от АПК, очертаващ кръга от лицата, притежаващи право на оспорване на административните актове пред съда, за да е налице активна процесуална легитимация е необходимо актът да уврежда оспорващия /гражданин или организация/ било чрез нарушаване или застрашаване на негово субективно право или законен интерес, било чрез създаване на задължения за него. Пряк и непосредствен правен интерес от обжалване на административния акт имат лицата, засегнати от него, независимо дали са били конституирани като страна и дали са участвали в развилото се пред административния орган производство. С оглед спецификата на регулираните обществените отношения, законодателят е дефинирал съдържанието на понятието "засегната общественост", употребявано в ЗООС и в Наредбата във връзка с процедурите по ОВОС с нормата на § 1, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗООС. Според текста на същата "засегната общественост" е едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, които са засегнати или с вероятност да бъдат засегнати, или които имат интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на ЗООС или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство. Следователно по силата на специалния закон Коалиция за устойчиво развитие, която, предвид предмета си на дейност, може да се определи като екологична и природозащитна организация в обществена полза, е квалифицирана като потенциално засегнато лице във връзка с производствата, регламентирани в ЗООС, в това число и тези по издаване на решения, с които се преценява липсата на необходимост от изготвяне на ОВОС. Интересът на екологичната коалиция от обжалване на процесното решение се извежда и от клаузите на Орхуската конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, ратифицирана със закон, в сила за Република България от 16.03.2004 г. и станала част от вътрешното ни законодателство, предвиждаща достъп на гражданите и организациите, включително на неправителствените организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното право, до съдебна защита във връзка с въпроси, касаещи околната среда. По изложените съображения жалбата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната взаимовръзка и съвкупност, настоящият съдебен състав приема следното от фактическа и правна страна: Производството пред административния орган е открито с уведомление за инвестиционно предложение от "Аурубис България" АД - гр. Пирдоп, входирано в МОСВ под № ОВОС-1041/28.06.2011 г. Инвестиционното предложение е за "Реконструкция и модернизация на инсталация за пирометалургично производство /ИПП/ на анодна мед" на съществуващата промишлена площадка на възложителя, включваща следните дейности: реконструкция и модернизация на съществуващото съоръжение за производство на сярна киселина; реконструкция и модернизация на газоотвеждащите и вентилационни системи към инсталацията за производство на анодна мед; изграждане на нова система за очистване на отпадъчните газове от производството на анодна мед, включваща изграждането на нов комин от 120 м и реконструкция и модернизация на топилна пещ. Към уведомлението е приложена информация по чл. 4, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за оценка на въздействието върху околната среда /НУРОВОС/- придружително писмо изх. № К- 2206/22.06.2011 г., с което уведомлението за ИП е изпратено на кметовете на община Златица и община Пирдоп и е получено от тях на 23.06.2011 г., както и доказателства за разгласяване на същото уведомление за ИП на населението на двете общини чрез публикуването му в два местни вестника - в-к "Регион" /21.06.2011 г. - 27.06.2011 г./ и в-к "Камбана" - бр. 24 от 23.06.2011 г. По делото е представено и удостоверение от община Пирдоп /л. 198 по делото/, от които е видно че уведомлението за ИП е било разгласено на обществеността от общинската администрация чрез разлепването му на мястото за обявления в сградата на общината. Със свое писмо изх. № ОВОС-1041/4.07.2011 г. МОСВ е изпратило уведомлението за ИП до Басейнова дирекция - Пловдив с искане за вземане отношение по него, в отговор на което с писмо изх. № КД-04-338/8.07.2011 г., постъпило в МОСВ на 14.07.2011 г., директорът на Басейнова дирекция - гр. Пловдив е изразил становище за допустимост на ИП от гледна точка постигане целите на околната среда и мерките за постигане добро състояние на водите. Заявил е, че за конкретното ИП не се предвижда промяна във водовземането за питейни и промишлени нужди, както и че изграждането и експлоатацията на ИП няма да окаже значимо негативно въздействие върху водното тяло, приемник на отпадъчните води от инсталацията, при задължително спазване на ИЕО. С писмо изх. № ОВОС-1041/11.07.2011 г. министърът на околната среда и водите е информирал вносителя "Аурубис България" АД - Пирдоп за това, че в резултат на инвестиционното му предложение би се увеличило производството на анодна мед, поради което се касае за разширение на основната дейност на дружеството, попадаща в обхвата на т. 7, б. "а" от Приложение № 1 на ЗООС. Въз основа на горното инвестиционното предложение съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 3 от ЗООС подлежи на преценка на необходимостта от ОВОС, компетентен за извършване на която е министърът на околната среда и водите. С горното писмо и с цел извършване на горната преценка за изготвяне или не на ОВОС министърът е изискал от възложителя необходимите документи по чл. 6 от НУРОВОС, като едновременно с това е информирал възложителя за необходимостта от провеждане и на процедурата по оценка за съвместимостта по чл. 31, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, която съгласно чл. 31, ал. 4 от с. з. се извършва чрез процедурата по глава шеста от ЗООС. В отговор на горното писмо на 3.11.2011 г. "Аурубис България" АД е депозирало в МОСВ цялата, изискана документация по чл. 6 от НУРОВОС с искане за приемане на решение относно необходимостта от ОВОС на горепосоченото инвестиционно предложение, включваща: подробно разработена информация по приложение № 2 от Наредбата за ОВОС с общо 17 приложения, две удостоверения - съответно от община Златица и община Пирдоп, и двете от м. август 2011 г., от които е видно, че няма постъпили възражения и/или предложения от граждани и юридически лица по повод надлежно разгласеното уведомление за инвестиционното предложение, както и документ за внесена държавна такса. С цел преценка необходимостта от ОВОС със свое писмо изх. № ОВОС-1041 от 11.11.2011 г. министърът на околната среда и водите е поискал становище от Министерство на здравеопазването, в отговор на което е получил писмо вх. № ОВОС-1041/23.12.2011 г. от главния държавен здравен инспектор с мнение, че инвестиционното предложение не засяга санитарно-охранителни зони около водоизточници за питейна или минерална вода, от здравно-хигиенна гледна точка няма основание да се очаква възникване на здравен риск в резултат реализацията на ИП спрямо най-близко разположените обекти на здравна защита поради което не се налага изработването на ОВОС за това ИП. След обстоен преглед на цялата събрана документация министърът на околната среда и водите е постановил своето решение № 2-ПР/2012 г. от 12.01.2012 г., с което на основание чл. чл. 93, ал. 2 и ал. 5 от ЗООС, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС, чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от ЗБР, чл. 40, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредба за ОС/ е решил да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение за " реконструкция и модернизация на инсталация за пирометалургично производство /ИПП/ на анодна мед" с възложител "Аурубис България" АД - гр. Пирдоп, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВАС, трето отделение намира жалбата за неоснователна. Обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, поради което не е нищожен по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Видно от характеристиките и техническите параметри на инвестиционното предложение, същото съставлява разширение и реконструкция на основната дейност на възложителя "Аурубис България" АД, свързана с производството на анодна мед. Основната дейност на дружеството - възложител се квалифицира като вече реализирано инвестиционно предложение по т. 7, б. "а" от Приложение № 1 към чл. 93, ал. 1 от ЗООС - производство на необработени метали, различни от изброените в т. 4, 5 и 6, от руди, обогатени продукти или отпадъци от метали чрез металургични, химични и електролитни процеси. Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 3 от ЗООС подобно разширение и изменение на реализирано вече ИП по приложение № 1 към ЗООС подлежи не на задължително извършване на ОВОС, а на преценка за необходимостта от извършване на ОВОС, като, видно от чл. 93, ал. 2 от ЗООС, компетентен да извърши тази преценка е именно министърът на околната среда и водите. Обжалваното решение е издадено и в съответствие с изискванията за форма по чл. 146, т. 2 от АПК. Волеизявлението на административния орган е облечено в надлежна писмена форма и съдържа указаните в чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС реквизити. При постановяването на атакувания административен акт са спазени всички административнопроизводствени правила за издаването му, поради което не са налице основания за отмяната му по чл. 146, т. 3 от АПК. Решението на министъра на околната среда и водите е мотивирано, тъй като съдържа подробна обосновка защо не се налага изработване на ОВОС по всички критерии, посочени в ЗООС и наредбите по прилагането му. Същото е издадено след стриктно спазване на разписаните в чл. 93 от ЗООС и чл. 2 - чл. 8 от Наредбата за ОВОС процедури. В съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 3 от Наредбата за ОВОС възложителят е изпълнил задължението си да уведоми компетентния орган по околна среда и кметовете на съответните общини за своето инвестиционно предложение по време на прединвестиционните проучвания. По разписания в чл. 4, ал. 2 от същата наредба начин чрез средствата за масово осведомяване и чрез разлепяне на таблото за обяви в общината е информирано и засегнатото население и заинтересованата общественост, които в предвидения срок не са заявили възражения или предложения по същото ИП. За преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционното предложение възложителят е внесъл писмено искане до министъра на околната среда и водите, към което е приложил информацията по приложение № 2 от Наредбата. Съгласно изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за ОВОС министърът е провел необходимите консултации с други административни органи като е изискал от Басейнова дирекция - Пловдив и Министерство на здравеопазването становища за въздействието на ИП върху тези компоненти от околната среда и здравето на населението, контролът върху които попада в техния ресор на компетентност. Административният орган е постановил акта си, след като е получил от тези органи становище за липса на необходимост от провеждане на ОВОС предвид несъществуването на значителна заплаха от осъществяването на ИП както по отношение на водите, така и по отношение здравето на населението. Несъстоятелни в тази връзка са направените от жалбоподателя оплаквания за неуведомяване на населението за ИП по подходящ начин и непровеждането на необходимите консултации със заинтересованата общественост. Видно от представените по делото доказателства "Аурубис България" АД е изпълнило задължението си още на предварителния етап от изготвяне на ИП да уведоми населението на общините Златица и Пирдоп чрез средствата за масово осведомяване - два местни вестника и чрез информиране кметовете на двете общини с предоставяне на самото уведомление за запознаване и дискусии. Несъстоятелни са и развитите от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на решението поради неспазване на процедурата за уведомяване на населението на други засегнати общини - община Антон, Челопеч, Чавдар, Лесичово и други по поречието на р. Тополница, както и непровеждането на процедурата по трансгранично уведомяване на засегнатото население в РГърция. Жалбоподателят не е подкрепил твърденията си за засягане населението на тези съседни общини, нито трансграничния ефект на ИП с каквито и да било относими доказателства, а при наличието на подробна обосновка в административния акт за липсата на значим вредоносен ефект на ИП било върху въздуха, било върху водите, било върху най-близко разположеното население, всеки, който твърди положителния факт - наличието на такова увреждане, носи тежестта в процеса да докаже това свое твърдение. Неоснователно е и оплакването за липса на мотиви в административния акт относно въздействието на ИП върху почвите. При положение, че по съществото си ИП съставлява реконструкция и модернизация на газоотвеждащите и вентилационни системи към инсталацията за производство на анодна мед и изграждане на нова система за очистване на отпадъчните газове от производството на анодна мед - т. е. касае пречистване на емитираните газове, както и при положение, че това ИП не замърсява водите, същото ИП няма каквото и да било отношение към замърсяването на почвите. Обжалваното решение е постановено и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което не са налице основания за отмяната му като незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Разпоредбата на чл. 93 от ЗООС предоставя на компетентния административен орган дискреционната власт да прецени необходимостта от извършване на ОВОС за всяко, попадащо в обхвата на този законов текст инвестиционно предложение във всеки конкретен случай, поради което в тази законова хипотеза органът действа при условията на оперативна самостоятелност. С оглед гореизложеното преценката за материална законосъобразност на административния акт следва да се извърши с оглед критериите на чл. 169 от АПК. Безспорно министърът на околната среда и водите разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да реши да се извърши ОВОС или да приеме, че не е необходимо извършването на подобна оценка. Съгласно проверката по чл. 169 от АПК настоящият съдебен състав приема, че, с оглед събраните по делото доказателства, подробната мотивировка от страна на възложителя за характеристиките на ИП и мотивираната преценка от страна на административния орган за обстоятелствата по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, както и с оглед становищата на Басейнова дирекция - Пловдив и Министерство на здравеопазването за неналичие на предполагаеми значителни вредни последици от ИП върху околната среда и здравето на населението, правилно министърът на околната среда и водите е решил, че не е необходимо извършването на ОВОС в конкретния случай. Неоснователни са доводите на СНЦ "Коалиция за устойчиво развитие" за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, тъй като ИП оказвало значително вредно въздействие върху околната среда - замърсявало въздуха, почвата, водите на р. Тополница, в която се вливала непосредствено замърсената от ИП р. Санър дере, вредяло на населението на гр. Златица, който се намирал в недопустима близост - 800 м от промишлената площадка на дружеството, където ще се осъществява ИП - обстоятелства, които според жалбоподателя изисквали провеждането на процедура по ОВОС. Тези твърдения на Коалиция за устойчиво развитие не се подкрепят от каквито и да било относими доказателства. Представените от жалбоподателя доказателства - протоколи от учредяване на инициативни комитети на граждани, годишни доклади на РИОСВ и МОСВ, уведомителни писма от община Златица, разменена кореспонденция с РИОСВ и МОСВ и др. са прекалено общи, касаят констатирано в предишни години замърсяване на околната среда в резултат на цялостната промишлена дейност на "Аурубис България" АД, но не обосновават наличие на значителен вредоносен ефект именно на конкретното ИП. Нещо повече - в докладите на МОСВ се констатира замърсяване на въздуха, а мярка за намаляването това замърсяване е изграждането на газопречиствателни инсталации. Процесното ИП по съществото си, макар и свързано с разширяване производството на анодна мед, съставлява именно въвеждане на такава газоочистваща инсталация, което като мероприятие води до намаляване на вредните емисии във въздуха, а не до тяхното увеличаване. Жалбоподателят не ангажира каквито и да било доказателства за това, че изграждането на нов комин, реконструкцията на топилната пещ, на газоотвеждащата и вентилационната система на ИПП водят до замърсяване на въздуха, водата или почвата на прилежащата и околните територии. Освен голословни твърдения, липсват каквито и да било доказателства за вредно въздействие и върху здравето на населението. При наличието на становища на Басейнова дирекция - Пловдив и Министерство на здравеопазването за липса на необходимост от извършване на ОВОС и при липса на доказателства за това, че ИП значително уврежда качеството на водите и здравето на хората, доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното решение в тази насока са неоснователни. Несъстоятелни са и оплакванията на Коалиция за устойчиво развитие - София за незаконосъобразност на административния акт в частта му, в която е прието, че няма вероятност инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитена зона по смисъла на ЗБР и съответната Наредба за ОС. При постановяване на административния акт министърът на околната среда и водите законосъобразно е упражнил правомощията си по чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за ОС. Предвид представената от възложителя информация по Приложение № 2 от Наредбата за ОВОС административният орган правилно е приел, подробно мотивирайки се в акта си, че ИП не попада в защитена зона и не би оказало съществено отрицателно въздействие върху природните местообитания, популации и местообитания на видовете, предмет на опазване в най-близките до площадката на възложителя защитени зони. Твърденията на жалбоподателя за това, че ИП - в т. ч. изграждането и емисиите от новия по-висок комин ще застрашат местообитанията в близките защитени зони по Натура 2000, Средна гора и Централен Балкан Буфер не се подкрепят от каквито и да било доказателства. По изложените съображения обжалваното решение се явява законосъобразна, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора, но предвид липсата на искане от страна на процесуалния представител на МОСВ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, присъждането на такова не се дължи. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,