Решение № 1312 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15171/2013 г.

Решение № 1312 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15171/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Образувано е по жалба на Иван Георгиев Дойнов срещу заповед № КВ-248/20.05.2013 г. на министъра на отбраната, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", прекратен е договора му за военна служба, освободен е от военна служба и е зачислен в запаса. Иска се отмяна на министерската заповед като незаконосъобразна. Ответникът оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За да се произнесе, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, съобрази следното: Жалбата е подадена в срок, считано от датата на връчването й и от лице, за което е налице правен интерес. По същество е неоснователна. Установява се, че жалбоподателят е заемал длъжността "шофьор", редник 2-ри клас, във военно формирование 52970 - Божурище. На основание раздел III, т. 58 от МЗ № КВ-810/29.11.2012 г. е освободен от длъжността и е взет в разпореждане на министъра на отбраната по специален щат А-916 при посочените условия, като му е отправено 6-месечно предизвестие, връчено на 03.12.2012 г. На 18.04.2013 г. е влязла в сила присъда по НОХД № П 217/2011 г. на Софийски военен съд, с която Дойнов е признат за виновен за умишлени престъпления от общ характер по чл. 252, ал. 2 във вр. ал. 1 и чл. 209, ал. 2 от Наказателния кодекс, като са му наложени наказания лишаване от свобода, глоба и конфискация. За приключилото наказателно производство и влязлата в сила присъда министърът на отбраната е уведомен по съответния команден ред с докладна записка рег. № 30-05-243/20.05.2013 г., на която дата е издадена и процесната заповед, след оттегляне на даденото предизвестие преди изтичането му. Съобразно събраните доказателства съдът счита, че заповедта е издадена от компетентния съгласно чл. 137, ал. 4 от ППЗОВСРБ орган и в изискуемата се форма. Предвид основанието за издаването на акта - наличие на влязла в сила присъда, налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" е задължително съгласно чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, а сроковете по чл. 249, ал. 2 от ЗОВСРБ са спазени. Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 3 от закона в тази хипотеза на нарушение извършването на служебна проверка не е задължително, поради което жалбоподателят не е изслушан и не са приети писмените му обяснения. В случая без значение за законосъобразността на заповедта е и дали освобождаването от служба е по време на ползване на отпуск за временна нетрудоспособност - чл. 200, ал. 2 от ЗОВСРБ. Предвид изложеното не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на издадената министерска заповед и жалбата подлежи на отхвърляне. При този изход на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което Иван Георгиев Дойнов следва да се осъди да заплати на Министерство на отбраната сумата 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,