Решение № 5440 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12485/2015 г.

Решение № 5440 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12485/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христина Лалева Стефанова, против решение № 4052 от 11.06.2015 г., постановено по адм. дело № 1488/2015 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу принудителна административна мярка (ПАМ) "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик", предприета спрямо собствения й автомобил марка "Фолксваген" модел "Поло" на 29.01.2015 г. от полицейски орган от сектор "Общинска полиция" в отдел "Охранителна полиция" - СДВР. Касаторът оспорва решението, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, по подробно изложени в жалбата доводи. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - полицейски орган от сектор "Общинска полиция" в отдел "Охранителна полиция" - СДВР не взема становище по жалбата Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 29.01.2015 г. полицай от сектор "Общинска полиция" в отдел "Охранителна полиция" - СДВР, е разпоредил да бъде репатриран лек автомобил марка ""Фолксваген" с ДК№ С 9150 ХХ, собственост на Христина Стефанова, тъй като автомобилът е бил паркиран неправилно върху тротоара на ул. "Н. В. Гогол" № 9 в нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Приложена е докладна записка. Изготвен е снимков материал. Въз основа на представения по делото снимков материал, съдът е установил, че лекият автомобил е паркиран частично върху тротоара, че свободната част от същия не отговаря на чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Тротоарното пространство е ограничено в значителна степен и по този начин се създават неудобства за придвижването на малки деца със съответните приспособления/колички/ с придружители, хора на възраст или в здравословно състояние, създаващо им затруднение в придвижването. Според съда в случая е била налице хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 5 б. ЗДвП - а именно, че превозното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. При така установеното съдът е приел, че ПАМ е наложена в съответствие с нормативните изисквания, уреждащи спорното правоотношение. Същата е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия. Стигайки до тези изводи, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е приел, че е налице втората хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, установяваща, че ПАМ - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач, се налага, когато същото е паркирано така, че прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Съгласно чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, ПАМ може да бъде приложена, когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В настоящия случай не е спорно, че превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение, но по делото не са представени доказателства, от които по безспорен начин да е установено, че автомобилът е пречел на движението или е създавал опасност за участниците в движението. Не се установява също така, включително и от снимковия материал, лекият автомобил да е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението. Видно от представения снимков материал колата е била паркирана частично на тротоара, същата е заемала съвсем малка част от тротоарното пространство. Незаетата част от тротоара е била напълно достатъчна, за нормалното и безпрепятствено преминаване на пешеходците, включително на възрастни хора, хора със здравословни проблеми и с увреждания или на майки с детски колички. Т. е в случая процесният автомобил/макар и неправилно паркиран - в нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП/ не е създавал пречки за преминаването на другите участници в движението и не е правил невъзможно преминаването на пешеходците по тротоара. При това положение и съобразно представените по делото доказателствата, не може да се приеме, че са били налице необходимите предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Предвид изложеното приложената ПАМ се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Като е стигнал до извод, различен от горния, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което обжалваната ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение