Решение № 3965 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 994/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуален представител, срещу решение 25518/02.12.2024 г. по адм. дело 10884/2024 г. по описа на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е прогласена нищожността на негово решение 000030 - 11065/17.10.2024 г. и е изпратена административната преписка по искане на "Хемус турс" ЕООД, София, на орган по приходите в Териториална дирекция - София на НАП за произнасяне по реда на чл.128 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, в писмени бележки и в съдебно заседание, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при съществено съдопроизводствено нарушение - немотивирано, иска отмяната му, постановяване на друго решение, с което се отхвърля жалбата срещу акта на изпълнителния директор на НАП, иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и заплатените разноски за държавна такса. Ответникът по касационна жалба - "Хемус турс" ЕООД, гр. София, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. АССГ е бил сезиран със жалба срещу решение 000030 - 11065/17.10.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл.16 от Закона за хазарта /ЗХ/, чл.57, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1 от АПК е оставено без уважение искането на на "Хемус турс" ЕООД, София, за изплащане на лихва в размер на 18 870,28 лв. по възстановена и обявена за недължимо платена сума за държавна такса в размер 100 000 лева. Таксата от 100 000 лева е била внесена по решение за издаване на лиценз с 000030 -2281/15.06.2021 г. на изпълнителния директор на НАП за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от 10 години за обект в гр. София, на основание чл.30, ал.6 ЗХ, след което е възстановена с негово решение 000030 - 2607/29.03.2023 Г. АССГ е приел, че оспореното решение е издадено от некомпетентен орган, тъй като в компетентността на изпълнителния директор на НАП по чл.17, ал.1 от ЗХ не е включено възстановяване на недължимо платени държавни такси. Посочил е, че в чл.92 ЗХ е уредена процедурата по възстановяване на таксите по чл.30, ал.3 и чл.30, ал.4 ЗХ с препращане към реда за възстановяване по реда на ДОПК. При липсата на правила за възстановяване на държавната такса по чл.30, ал. 6 от ЗХ по аналогия да се приложи процедурата по чл.92, ал.4 ЗХ, арг.чл.46, ал.2 от ЗХ, като компетентен да се произнесе е орган по приходите при ТД - София на НАП по реда на чл.128 и сл. от ДОПК. Решението е неправилно. В противоречие с материалното право е преценката на АССГ, че изпълнителният директор на НАП не е компетентен да се произнесе по искането за изплащане на лихва върху възстановената недължимо платена такса по чл.30, ал.6 ЗХ. Компетентността на изпълнителния директор на НАП да издаде оспореното пред АССГ решение произтича от чл.17, ал.1 , т. 1 и т.16 ЗХ , същият действа като орган компетентен да издава лицензи за организиране на хазартни игри, да определя дължимите такси за тях и съответно да възстановява недължимо внесените такси за продължаване на лицензи. Изпълнителният директор на НАП осъществява държавния надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарта дейности на основание чл.16 ЗХ. Редът по ДОПК е неприложим към искането за възстановяване на такса по чл.30, ал.6 ЗХ и съответно лихва върху нея, тъй като чл.92 ЗХ съдържа изчерпателно изброяване за кои вземания е приложим този ред - според него недължимо платени такси по чл.30, ал.3 и ал.4 от ЗХ, годишни такси за социално отговорно поведение и лихви върху тях, имуществени санкции и глоби по ЗХ се прихващат или възстановяват по реда на ДОПК. Държавната такса по чл.30, ал.6 ЗХ и съответно претендираната лихва върху нея, не попадат в обхвата на чл.128, ал.1 ДОПК относно вземанията, за които може да се иска прихващане или възстановяване по реда на ДОПК. Съгласно чл.128, ал.1, изр.1 ДОПК това са недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите. Държавната такса по чл.30, ал.6 ЗХ няма характер нито на данък, нито на осигурителна вноска, нито на глоба или имуществена санкция, нито на сума, за която специалния закон постановява възстановяване по реда на ДОПК. В противоречие с нормата на чл. 172 а, ал.2 АПК в мотивите на съда не се съдържа обсъждане на наличието или липсата на всички основания за оспорване на административния акт по чл.146 АПК - а именно на тези чл.146, т.2 - 5 АПК, което представлява съществено съдопроизводствено нарушение, налагащо отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да се вземе предвид изложеното в предходния абзац и да се обсъдят всички основания по чл.146 АПК. По направеното искане в настоящето производство за присъждане на разноски и юрисконсутско възнаграждение следва да се произнесе АССГ при новото разглеждане на делото на основание чл.226, ал.3 АПК, като вземе предвид и изхода на делото по същество на спора. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение