Решение № 11796 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6712/2021 г.
ВАСШесто отделение18.11.2021 г.
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 94 от 11.05.2021 г. по адм. дело 16/2021 г. на Административен съд гр. Ямбол, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Р. Иванов, Т. Парашкевова и А. Александров от гр. Ямбол срещу решение Ц2153-28-47/29.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата им с вх.Ц1012-28-273/17.12.2020 г. против разпореждане РО-5-28-00848950/02.12.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол.ОСЪЖДА Р. Иванов, Т. Парашкевова и А. Александров да заплатят на ТП на НОИ Ямбол сумата от 400, 00 (четиристотин) лева, представляваща разноски по делото.
Мотиви
Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директорa на ТП на НОИ гр. Ямбол против решение 94 от 11.05.2021 г. по адм. дело 16 / 2021 г. на Административен съд гр. Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира съдебни разноски за две инстанции. Ответниците по касационната жалба Р. Иванов, Т. Парашкевова и А. Александров молят съда да остави в сила обжалвания акт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК, жалбата е основателна. С решение 94 от 11.05.2021 г. по адм. дело 16 / 2021 г., Административен съд гр. Ямбол е отменил решение Ц2153-28-47/29.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ-Ямбол и разпореждане РО-5-28-00848950/02.12.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол, с което на основание чл.110, ал.3 от КСО е разпоредено на лицата Р. Иванов, Т. Парашкевова и А. Александров да внесат суми по ревизионен акт за начет РМ-5-28-00841042/13.11.2020 г. в размер на 1860,53 лева, от които главница в размер на 1611,41 лева и лихва в размер на 249,12 лева. Първоинстанционният съд е приел, че посочената в ревизионен акт за начет РМ-5-28-00841042/13.11.2020 г., щета на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи от изплащане пенсията на Д. Илиева, не е пряко следствие от отмененото решение на ТЕЛК, за да се ангажира имуществената отговорност на лекарите в състава на комисията.Изложени са мотиви, че погрешно е ангажирана имуществената отговорност на оспорващите за изплатена до 01.11.2019 г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Д. Илиева, тъй като жалбата, с която медицинската комисия по чл.98, ал.4 КСО към ТП на НОИ-Ямбол оспорва експертно решение 3930/27.11.2018 г. на ТЕЛК за общи заболявалия при МБАЛ Св. Пантелеймон гр.Ямбол е депозирана под 1012-28-18 на 11.01.2019 г., докато експертно решение 1252 на НЕЛК по специализиран състав по хирургични и ортопедични болести е постановено на 14.06.2019 г., т.е. след тримесечния срок за произнасяне посочен в чл.47, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. С оглед на изложеното, съдът е приел, че Р. Иванов, Т. Парашкевова и А. Александров не носят вина за забавеното произнасяне, поради което липсва основание да бъдат задължени да възстановят сумата по акта за целия посочен период, в който са извършвани осигурителните разходи. Решението е неправилно. По делото е установено, че с експертно решение 3930/27.11.2018 г. на ТЕЛК за общи заболявалия при МБАЛ Св. Пантелеймон-гр.Ямбол в състав д-р Р. Иванов, д-р Т. Парашкевова и д-р А. Александров е определена 50% трайно намалена работоспособност на Д. Илиева. На база решението и на основание чл. 98, ал.7 КСО с разпореждане 47 по протокол Р01002/15.01.2019 г. на ръководител ПО към ТП на НОИ-Ямбол считано от 02.11.2018 г. на Д. Илиева е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, изплатена до 01.11.2019г. По жалба 1012-28-18/11.01.2019 г. на медицинската комисия по чл.98, ал.4 КСО към ТП на НОИ-Ямбол, с експертно решение 1252/14.06.2019 г., НЕЛК специализиран състав по хирургични и ортопедични болести е отменила експертно решение 3930/27.11.2018 г. на ТЕЛК за общи заболявалия при МБАЛ Св. Пантелеймон-гр.Ямбол и върнала ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване. С експертно решение 4206/02.12.2019 г. на ТЕЛК за общи заболявалия при МБАЛ Св. Пантелеймон-гр.Ямбол, на лицето е определена 40% трайно намалена работоспособност. С разпореждане 2104-28-64#3/20.01.2020 г. на ръководител ПО към ТП на НОИ-Ямбол, е прекратена личната пенсия за инвалидност на Д. Илиева. След уведомление на отдел КПК при ТП на НОИ-Ямбол за горните обстоятелства, със заповед ЗP-5-28-00832615/27.10.2020 г. на началник отдел КПК, е възложено на контролен орган на ТП на НОИ-Ямбол да се извърши частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ във връзка с отменените актове на органите на медицинската експертиза на лицата Р. Иванов, Т. Парашкевова и А. Александров. След приключване на ревизията е издаден ревизионен акт за начет РМ-5-28-00841042/13.11.2020 г., като е установено, че пенсията на Д. Илиева е неправомерно изплатена по вина на начетените лица, които носят солидарна отговорност и следва да внесат установения начет по сметка па ТП на НОИ-Ямбол. Със заключение Ц1054-28-1#1/25.11.2020 г., гл. инспектор по осигуряването в сектор КР на ДОО при отдел КПК съгласно чл.110, ал.2 КСО е приел за неоснователно възражение Ц1054-28-1/20.11.2020 г. на Р. Иванов, Т. Парашкевова и А. Александров против ревизионен акт за начет РМ-5-28-00841042/13.11.2020 г. и го е потвърдил. С разпореждане РО-5-28-00848950/02.12.2020 г. ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол, на основание чл.110, ал.3 КСО е разпоредил на ревизираните лица да внесат суми по РА РМ-5-28-00841042/13.11.2020 г. в размер на 1860,53 лева, от които главница в размер на 1611,41 лева и лихва в размер на 249,12 лева. С решение Ц2153-28-47/29.12.2020 г., директорът на ТП на НОИ-Ямбол е оставил без уважение жалбата на Р. Иванов, Т. Парашкевова и А. Александров против разпореждане РО-5-28-00848950/02.12.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол. С обжалваното решение, Административен съд-гр. Ямбол е отменил решение Ц2153-28-47/29.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ-Ямбол заедно с разпореждане РО-5-28-00848950/02.12.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол. Производството по чл.110 КСО представлява специална административна процедура за реализиране на отговорността на физическите или на юридическите лица за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. С посочената разпоредба законодателят цели да се търси поправяне на причинените от лицата щети на ДОО, защото фондовете на ДОО представляват обществени средства, които се разходват за покриване на определени социални рискове на осигурените лица. Законът предоставя на административния орган възможността да търси поправяне на вредите по специален административен ред, а не по общия исков ред - с цел бързина, ефективност и процесуална икономия, при съблюдаване правата на страните в административното прозиводство и принципите за законност, истинност и справедливост, залегнали в основата на административния процес и намерили своята законова регламентация в АПК. Отговорността по чл.110, ал.1, т.1 КСО е обективна и възниква по силата на изричната правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Отговорността за причинените щети се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Причинната връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай. В настоящия случай няма спор, че лицата в качеството си на лекари-специалисти са участвали в състава на ТЕЛК и са издали експертно решение, въз основа на което е било издадено разпореждане, с което на Д. Илиева е била отпусната лична пенсия за инвалидност при трайно намалена работоспособност 50 % и степен на увреждане. В Отправни точки за оценка на трайно намалена работоспоспобност и на вида и степента на увреждане в проценти, в част първа, раздел II от Наредбата за медицинска експертиза /НМЕ/, заболяването [заболяване], за което на Д. Илиева е следвало да се определени процент на трайно намалена работоспособност, последният може да бъде квалифициран за лека степен 40%, средна степен 75 % и тежка степен 95 %. Настоящият състав намира, че посочените проценти са строго фиксирани от законодателя и не подлежат на преоценка от страна на назначената ТЕЛК, която първоначално е определила 50% ТНР - процент, който не фигурира в НМЕ за посоченото заболяване. Експертно решение 1252 от 109/14.06.2019 г. е оспорено и отменено относно процента на работоспособност, като е определен 40% неработоспособност с ново експертно решение 4206 от 182/02.12.2019 г. Решението е влязло в сила като вследствие на отмененото решение на ТЕЛК, отпуснатата пенсия за инвалидност е прекратена, поради липса на правно основание, на което да се дължи. Следователно налице е пряка причинна връзка между действията на лекарите специалисти, в качеството им на участници в състава на ТЕЛК, чието ЕР е отменено и отпуснатата неправомерно въз основа на него пенсия за инвалидност. Последното несъмнено представлява щета за ДОО. Решението на ТЕЛК е породило правни последици, поради и което на лицата е съставен ревизионен акт за начет. Не се споделят изложените от първоинстанционния съд мотиви относно липсата на вина у Р. Иванов, Т. Парашкевова и А. Александров за забавено произнасяне, респективно липсата на основание за възстановяване на процесната сума по акта за начет. Настоящата инстанция приема, че отмененото незаконосъобразно решение на ТЕЛК, издадено от лицата е било законовото основание за изплащането на пенсията за инвалидност, според определения процент на трайно намалена работоспособност и степен на увреждане, които средства представлявват неправилно извършени осигурителни разходи, което се явява щета за ДОО. По изложените съображения постановеното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата на Р. Иванов, Т. Парашкевова и А. Александров против решение Ц2153-28-47/29.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ-Ямбол, да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора в тежест на Р. Иванов, Т. Парашкевова и А. Александров следва да бъдат поставени заявените от касатора разноски за юрисконсултско възнаграждение, които за двете инстанции Върховният административен съд на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК определя в размер на общо 200, 00 лева, както и заплатената за касационната инстанция държавна такса от 200, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,