Решение № 14253 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5629/2012 г.

Решение № 14253 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5629/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тони Илиев Илиев срещу решение № 173 от 15.03.2012 г. по адм. дело № 1098/2011 г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед с рег. № 3519/11.11.2011 г. на началник група "ОДЧ" при ОДМВР - Плевен за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Иска се отмяната му като неправилно и незаконосъобразно, както и тази на оспорената заповед. Ответникът, чрез процесуалните си представители, счита жалбата за неоснователна и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. Касационният жалбоподател е наказан в качеството си на старши полицай /помощник-дежурен/ в група "ОДЧ", при ОДМВР - Плевен. Прието е, че е налице небрежно изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР, обосноваващо налагането на посоченото по-горе дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Вменените му във вина нарушения са, че не е проявил достатъчно внимание и не е отразил в дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ /по образец/; не е върнал обратна информация за приемане на същия сигнал на Центъра 112 и на място е изпратен екип от пътна полиция едва след получаване на трети сигнал чрез център 112. Касационният съд споделя изводите на АССГ, че заповедта е издадена от компетентния орган и в изискуемата се форма, като дисциплинарното производство е проведено при спазване на изискванията на ЗМВР и ППЗМВР. Не са допуснати нарушения на административно производствените правила относно изслушването или приемането на писмени обяснения от страна на дисциплинарно наказващия орган съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, което е извършено след запознаване на служителя с резултатите от проверката, а заповедта е издадена в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Не се споделя обаче заключението на решаващия съд, че е налице виновно поведение на Илиев /небрежно изпълнение/, довело до соченото дисциплинарно нарушение - неизпълнение на заповеди на министъра на вътрешните работи - инструкция № I3-1373/21.06.2010 г. При правилно възприета фактическа обстановка и законосъобразност в действията на инспектор Илиев във връзка с подадени три сигнала от едно и също лице за неправилно паркиран автомобил - съдът е приел, че неотразяване единствено на втория сигнал в дневника /при отразени първи и трети/ - е нарушение, което само по себе си е достатъчен мотив - Илиев да бъде санкциониран. Погрешен извод на съда. Видно от оспорената пред съда заповед - Илиев е санкциониран за небрежност в изпълненията на служебни задължения, довела до забавено и неадекватно реагиране на множество /три/ сигнала за неправилно паркиране. Както сам обаче сочи и първоинстанционният съд - Илиев е изпълнил задълженията си по приемане и предаване на сигналите на екип на пътна полиция, но настоящата инстанция прима обаче, че за късното реагиране и предприетите мерки - същият не носи отговорност; а техническото отбелязване в дневника не влияе по никакъв начин на тези последващи действия. В тази връзка органът не е отчел и действителната натовареност на полицая през това дежурство; едновременно получаване на сигнали и техническо комуникиране с дежурни екипи. При това положение, като е приел, че това нарушение е доказано и обективира небрежно изпълнение на служебните задължения, за което нарушение се следва наложеното дисциплинарно наказание, АС - Плевен е постановил незаконосъобразен и необоснован съдебен акт. Налице са основания за отмяна на обжалваното решение, като вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта като издадена в нарушение на изискванията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Разноски не са претендирани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,