Решение № 6946 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8352/2017 г.

Решение № 6946 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8352/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ по касационна жалба на В. Парапанов от [населено място] против решение № 174/2.06.2017 година, постановено по адм. дело № 250/2017 година на Административен съд Велико Търново. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, без да се навеждат конкретни касационни основания. Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация /КЗД/ не е взела становище по касационната жалба. Ответницата - М. Глушкова от [населено място] е депозирала писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АС Велико Търново е отхвърлил жалбата на В. Парапанов срещу решение № 73/21.02.2017 година на КЗД, с което е установено, че частния съдебен изпълнител М. Глушкова с район на действие - Окръжен съд Велико Търново не е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4 ЗЗдискр. по признаци "увреждане" и "имуществено състояние" по отношение на В. Парапанов. В производството пред КЗД е установено, че Парапанов в периода от 1.09.1976 г. до 14.06.1987 г. е служил във войските на Министерството на транспорта, и има 4 години и 24 дни трудов стаж в локомотивното депо в гр. Горна Оряховица като шлосер - монтьор - от 6.07.1987 г. до 29.07.1991 г. След това лицето е трайно безработно, което се потвърждава от служебна бележка № 109/17.02.2015 г. на Дирекция "Бюро по труда", гр. Горна Оряховица. В. Парапанов е инвалидизиран с 53 % трайна неработоспособност с водеща диагноза [диагноза], като с Експертно решение № 3766/209/21.12.2012 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МЗ – МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД, гр. Велико Търново е преосвидетелстван за още три години при същия процент, а с Експертно решение № 4815/213/15.12.2016 г. на ТЕЛК общи заболявания към МОБАЛ "Д-р С. Черкезов" процентът трайно намалена работоспособност е оценен на 68 и срокът е продължен с още три години - до 1.12.2019 г. На Парапанов е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, чийто размер към 1.07.2016 г. е 163, 43 лева. Съгласно заповед за настаняване № 18/28.02.1976 г. на началника на Железопътно управление Горна Оряховица, бащата на Парапанов, който е заемал длъжност снабдител в Локомотивно депо Горна Оряховица, е настанен с четиричленното си семейство във ведомствен на ЖП транспорта апартамент №[номер], вх. [вход], ет. [номер], находящ се на [адрес], гр. [населено място], състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и маза. По силата на тази заповед на 1.04.1976 г. е сключен договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот между домоуправителя и представител на Ремонтна ЖП секция, гр. Горна Оряховица и Й. Парапанов. Последният е заличен от списъците на локомотивното депо, тъй като е починал на 3.11.1982 г., като единствен наследник на починалия е синът му В. Парапанов, който е останал да живее във ведомственото жилище след смъртта на баща си по силата на настанителната заповед и при условията на договора, сключен с баща му през 1976 г., като междувременно е правил постъпления за закупуване на апартамента, депозирайки молби за това до началника на ЖП – Горна Оряховица, които не са удовлетворени. Парапанов е преустановил плащането на наемната цена в периода 1.11.1993 г. - 29.02.1996 г., поради което собственикът на имота - НК "Железопътна инфраструктура", гр. София, да заведе в Районен съд Горна Оряховица гражданско дело за събиране на дължимите суми за наем ведно с лихвите върху тях /решение от 21.07.1997 г. по гр. дело № 503/1996 г. от 21.07.1998 г./ С уведомление № 94-В-ХІV-255/3.08.1998 г. генералният директор на БДЖ е информирал Парапанов, че неправомерно обитава апартамента и непогасява дължими задължения, поради което ще бъдат предприети мерки за освобождаване на имота в най-кратки срокове. Въз основа на решение № 176/12.06.2003 г. по гр. дело № 1147/2002 г. на Районен съд Горна Оряховица, потвърдено с Решение № 233/3.08.2005 г. и допълнително решение № 392/8.12.2005 г. по въззивно гр. дело № 645/2003 г. на Окръжен съд Велико Търново е издаден изпълнителен лист от 11.01.2006 г., съгласно който Парапанов е осъден да предаде на Национална компания "Железопътна инфраструктура", гр. София, чрез "Предприятие за експлоатация и поддържане на ЖП инфраструктурата", гр. Горна Оряховица, апартамент № 16 на шести жилищен етаж в жилищен блок ЕПЖС – държавна собственост, находящ се в гр. [населено място], [улица], вх. [вход], състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор и избено помещение. Образувано е изпълнително дело № 100/2006 г. за предаване владението върху процесния имот. Съгласно постановление на ЧСИ М. Глушкова по образуваното на 17.05.2006 г. изпълнително дело № 20067300400100 е насрочено принудително изпълнение – въвод във владение за 30.05.2006 г. На насрочения въвод ЧСИ е взела предвид, че длъжникът няма друго жилище и е определила подходящ срок на същия да изнесе вещите си от имота, след като намери квартира под наем. Изпълнителното действие е обжалвано от Парапанов и с влязло в сила решение на ВТОС е отменено поради неотстраняване на длъжника от имота, който се държи от длъжника, респективно - намиращите се там негови вещи. За 3.08.2006 г. е насрочено ново принудително изпълнение, за което на Парапанов е изпратена призовка за принудително изпълнение № 01992/28.07.2006 г. На 3.08.2006 г. е извършен въводът във владение и тъй като длъжникът не е освободил предварително жилището, движимите вещи са изнесени по опис, с изключение на определени, които със съгласието на длъжника отново по опис са запечатани в апартамента и в избата. Съставен е протокол за извършените действия, които са оспорени от Парапанов, като с решение от 12.10.2006 г. на Великотърновския окръжен съд жалбата е отхвърлена като неоснователна. На 22.08.2006 г. Парапанов е картотекиран в общинската администрация като нуждаещ се от жилище под наем и на 29.09.2006 г. и по силата на заповед № 3323 е настанен в апартамент № 1 в гр. [населено място], [улица]. За вещите му, останали в имота на НК "ЖИ", е насрочено предаване на 16.04.2007 г., за което Парапанов е уведомен със съобщение от 3.04.2017 г. на ЧСИ и с писмо от същата дата на НК "ЖИ". За предаването на движимите вещи е изготвен протокол от 16.04.2007 г. на ЧСИ. С постановление от 4.10.2013 г. ЧСИ е прекратила изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Постановлението от 04.10.2013 г. е оспорено от Парапанов пред ВТОС, който е оставил жалбата без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като това действие не подлежи на оспорване от длъжника. Определението, с което се е произнесъл ВТОС е потвърдено с определение № 219/24.07.2014 г. по в. ч. гр. дело № 261/2014 г. на Апелативен съд Велико Търново. С решението си КЗД е приела за установено, че липсват на доказателства Парапанов да е третиран неравно с когото и да било от страна на ЧСИ както при принудителното освобождаване на апартамента, така и по повод издаденото постановление за прекратяване. Изложени са мотиви, че по отношение на въвода, ЧСИ е действала въз основа на съдебен акт и в изпълнение на относимата нормативна уредба. При проверката за законосъобразност на решението КЗД, АС Велико Търново е приел същото за законосъобразно, като издадено от компетентен административен орган и в пределите на неговите правомощия, определени съгласно чл. 65, т. 5, вр. чл. 48, ал. 3 от ЗЗДискр. При постановяване на решението е спазена изискуемата форма съгласно чл. 66 от ЗЗДискр., като същото съдържа законоустановените реквизити, в това число наименованието на органа, който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му, разпоредителна/диспозитивна част и указание пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Според първоинстанционния съд при постановяване на решението на КЗД не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и същото съответства на приложимите материалноправни норми. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правилно в мотивите на решението е обсъдена разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., която дава легално определение на понятието "неблагоприятно третиране", като всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Посочено е също така, че защитените признаци са посочени неизчерпателно в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, а именно: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Обосновани са изводите на АС Велико Търново, че за да се обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., следва да се направи сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация е третирано и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т. е. по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства. Санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обусловен/обвързан именно от защитен признак. Не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Като предмет на доказване съдът е определил следните обстоятелства: наличие на разлика в третирането и то неблагоприятна; случай за сравнение; кой е признака, предмет на защита; причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак. Касаторът е твърдял, че е жертва на дискриминация, защото е принудително изведен от ведомственото жилище, в което е бил настанен, както и защото не му е предоставено/отказано издаване на препис от постановление за прекратяване на изпълнително дело. По отношение на първото твърдение за дискриминация, както КЗД, така и първоинстанционния съд правилно са определили, че действията на ЧСИ по освобождаване на имота на касатора, не могат да се квалифицират като неблагоприятно третиране по смисъла на ЗЗДискр. Това е така, тъй като извеждането от имота в случая е основано на закона, провежда се в изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, в хода на изпълнително производство и съставлява подходяща и необходима законна мярка за защита на правата и интересите на собственика на имота, която освен това съставлява законово регламентирано действие на ЧСИ. Парапанов е бил редовно информиран за действията по предаване на имота - в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение и издадения по него изпълнителен лист. Имал е възможност за доброволно изпълнение, при което сам да организира освобождаването на жилището и съхранението на вещите си. Действията на ЧСИ по предаване на апартамента са оспорени от Парапанов по съответния ред и съдът не е намерил основания за незаконосъобразност при осъществяване на освобождаване на владението и предаване на собствеността върху недвижимия имот. Обсъдено е поведението на ЧСИ, който при изпълнение на законовите си задължения е проявил хуманност и съпричастност към касатора, като вещите му са оставени в имота. Касационната инстанция споделя и извода за липса на разлика в третирането по отношение на касатора в сравнение с останалите обитатели на жилищната сграда. Липсват доказателства останалите наематели да са настанени в апартаментите като наследници на починал наследодател, като част от апартаментите не са ведомствени, а са частна собственост, което на още по-голямо основание ги прави несъпоставими. Не са налице и доказателства за образувани изпълнителни производства срещу други наематели от жилищната сграда, поради което не би могло да се извърши съпоставка за начина, по които ЧСИ ги е третирал при предаването на имота. Второто оплакване за дискриминация по отношение на Парапанов са действията на ЧСИ в хода на самото изпълнително дело, поради различие в номера на апартамента. Жалбоподателят е обитавал ап. №[номер] в гр. [населено място], [улица], вх. [вход], ет. [номер], а изпълнението е насочено към ап. № 16 на същия адрес. Съдът е приел, че се касае са идентичност на имота, независимо от посочената разлика в номерата, като от друга страна обосновано е прието, че тази фактическа грешка не би могла да обоснове хипотеза на дискриминация по нито един от предвидените признаци в закона. Правилно се сочи в мотивите на оспореното решение, че действията на ЧСИ са израз на законово регламентираните правомощия на този орган, на правото му да извърши определено действие и задължението му при определени условия да упражни това свое право. Процесните действия не индикират упражнявано по-неблагоприятно отношение спрямо Парапанов и не установяват данни за съзнателно нежелано поведение спрямо него, което да цели или предизвиква враждебна, обидна или застрашителна среда. Съдът не е установил обстоятелства, представляващи дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. и такива факти и обстоятелства, водещи до извод за различно по-неблагоприятно третиране на лицето. Представените експертни решения на ТЕЛК и разпореждания от НОИ за пенсия, също не могат да обосноват дискриминация по признак "увреждане" и "имуществено състояние", тъй като не е доказана причинна връзка между здравословното и имуществено състояние на касатора и действия на ЧСИ, които могат да се квалифицират като по-неблагоприятно третиране или по неблагоприятно положение на едно лице спрямо друго лице при сравними сходни обстоятелства. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответниците не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основани е чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение