Решение № 17493 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11751/2019 г.

Решение № 17493 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11751/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Дънди Прешъс Металс Челопеч" ЕАД против Решение № 4182/19.06.2019 г. на Административен съд София – град, по адм. дело № 4683/2018 г., с което съдът отменя Експертно решение № 0407 на Национална експертна лекарска комисия - София, специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания, взето на заседание № 037, проведено на 26.02.2018 г. и връща делото като административна преписка на Национална експертна лекарска комисия - София за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания. В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Ответницата - Т. Найденова чрез адв. Паунова оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответниците - Национална експертна лекарска комисия, ТЕЛК - общи и професионални заболявания към УМБАЛ "Свети Иван Рилски, Агенция за хората с увреждания, Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София град, Регионална дирекция "Социално подпомагане", не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е било Експертно решение /ЕР/ № 0407 от заседание № 037/26.02.2018 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, специализиран състав по вътрешни и белодробни болести, с което на Т. Найденова са определени 85 % трайно намалена работоспособност, 60% за професионално белодробно заболяване - "Хронична обструктивна белодробна болест" /ХОББ/, тъй като е издадено без да бъде отчетено протичането му откъм продължителност, тежест, последици и други, вкл. поради неправилно посочена продължителност на трудовата й дейност. При осъществения контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, административният съд е изложил аргументи, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 103, ал. 4 във вр, с чл. 106, ал. 2 /в приложимата редакция ДВ, бр. 40/2012 г./ от Закона за здравето. Съдът е констатирал, че решението е прието от специализиран състав по вътрешни и белодробни болести, който е определен съгласно водещата диагноза - ХОББ, което е относимо към нормата на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спорен е бил въпросът относно материалната законосъобразност на решението на НЕЛК. Административният съд въз основа на съвкупната преценка на относимите по делото факти е изяснил правилно делото от фактическа страна. Съдът е кредитирал заключението на изслушаната съдебно – медицински експертиза, като вярно и обективно дадено. Изложил е изводи относно обстоятелството, че определеният процент на ТНР от НЕЛК не съответства на състоянието на жалбоподателя, съобразно данните от извършения му преглед и тези от представената от него медицинска документация, съдържащи се в медицинското експертно досие. Заключението е съобразено с отразените в медицинските документи данни. Съдът е посочил, че разликата в процента ТНР се обуславя от определената степен дихателна недостатъчност в ЕР и в заключението. Формиран е краен извод, че решението е незаконосъобразно, поради наличие на основанието по чл. 146, т. 4 АПК. Настоящият касационен състав напълно споделя фактическите и правни изводи на административния съд, във връзка със спорното материално право, поради което счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението е правилно, като не се установят релевираните в жалбата основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 АПК (ред. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) решението на Административен съд София – град следва да бъде оставено в сила, поради което касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Обосновано административният съд, приема, че при наличие на множествени увреждания, посочени в приложение № 1 /чл. 63, ал. 3 от Наредба за медицинска експертиза /Наредбата/, в приложимата редакция - ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г. /, крайният процент на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/ се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/ в проценти съгласно приложение № 2 /чл. 63, ал. 3 от Наредбата. В този смисъл отправните точки за процесното заболяване са посочени в Приложение № 1, част шеста "Белодробни болести", раздел девети "Хронична обструктивна белодробна болест" /ХОББ/, които са обсъдени и ценени от съда, в съответствие с цитираната Методика. Прилагайки правилно относимите правни норми, съдът е достигнал до верен извод, че водеща при определяне степента на намалената работоспособност е експертната оценка на функционалния дефицит, обусловен от заболяването. Констатираното заболяване, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка от приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата. Правилни са аргументите на първоинстанционния съд, че когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя, като за основа се взема най-високият процент по съответната отправна точка и ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до 20 % от сбора на процентите на останалите увреждания. Когато при множествени увреждания едно или две от тях обуславят 100 % намалена работоспособност, останалите се отразяват в експертното решение, но не се вземат предвид при изчисляване на крайния процент. Увреждания, които не са посочени като отправни точки и не обуславят функционален дефицит или дефицитът е незначителен, не се вземат предвид при определяне процента на намалената работоспособност. Оценката на намалената работоспособност се определя поотделно за всеки осигурителен риск. Когато лицето има увреждания, получени при трудова злополука и при професионална болест, се прави обща оценка, тъй като трудовата злополука и професионалната болест са един и същ осигурителен риск. От заключението на експертите се доказва, че здравословното състояние на жалбоподателя не е съответно на описаното в експертното решение на НЕЛК и процентът ТНР е неправилно определен. По тази причина съдът мотивирано извежда решаващ извод за материалната незаконосъобразност на административния акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на ответника по касация се следват сторените и своевременно поискани по делото разноски, които възлизат на 600 лева за един адвокат, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от дата 06.08.2019 г. / лист 14 от делото/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение