Решение № 3991 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9867/2019 г.

Решение № 3991 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9867/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 и чл. 141, ал. 4 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Уедърфорд Атлас ГИП"С. А. – чуждестранно юридическо лице със служебен номер от регистъра на НАП 3076868076 и регистриран адрес в Република Румъния окръг Прахова, Плоещ, ул. "Колопотей" 2 А, подадена чрез адв. О. Хаджийски, със съд. адрес гр. София, бул. "Кн. Мария Луиза"№ 9-11, ет. 7, против Решение № 4343 от 25.06.2019 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, постановено по адм. дело № 6635/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Становище за наличие или липса на основание за прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с Република Румъния изх. № П-29002917155385-108-001/05.02.2018 г. на главен инспектор по приходите, потвърдено с Решение № 561/26.04.2018 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ОДОП) - София при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП). В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е необосновано и противоречи на материалния закон. Поддържа се, че формулираният по делото спорен правен въпрос, при безспорно установени факти, се заключава в следното – е ли е осъществената от "Уедърфорд Атлас ГИП" С. А. (правоприемник на Уедърфорд Интернешънъл Ийстърн Юръп С. Р. Л.) стопанска дейност по повод отношенията му с "Проучване и добив на нефт и газ"АД ("ПДНГ" АД) чрез формирано място на стопанска дейност на територията на РБългария. Конкретно спорните въпроси между страните са следните: Дали е на лице географска свързаност между Сондажи Е-71, Е-72, Е-73 и Р-15, първите от които експлоатационни, а последният – наблюдателен, съответно Е-72 и Е-73 новосъздадени, съобразно конкретните им технически характеристики и начин на изграждане /т. е. налице ли е "географско единство"/; дали дейностите осъществени от чуждестранния доставчик, въз основа на отделни поръчки, направени от българския платец на дохода, в различни години и периоди, поради възникващи конкретни нужди на платеца, могат да се разглеждат всички, в съвкупност, като един общ договор и едно и също основание, или всяка една отделна поръчка съставлява самостоятелно правно основание /т. е. дали е на лице т. нар. "търговско единство"/ и на последно място дали е изпълнено изискването за определеност/продължителност. Твърди се, че отговорът, даден от първоинстанционния съд на този въпрос, е необоснован и незаконосъобразен, вкл. и в противоречие с приетото по делото заключение на вещото лице. Поддържа се становището, че напълно необосновано и при липсата на специални знания в областта и без заключение на вещо лице в този смисъл съдът е приел, че ПГХ "Чирен", част от което са процесните сондажи, има характеристиките на "мина", с което обосновава и наличието на географска свързаност между тях. В тази насока се излагат съображения, че всеки един от тях е самостоятелен обект, разположени са в самостоятелни поземлени имоти, на голямо разстояния един от друг, не са технологично свързани помежду си, с които аргументи се настоява да се приеме, че следва да се считат за отделни места на дейност по смисъла на чл. 5, ал. 3 от СИДДО между България и Румъния. На второ място поддържа и становището за липса на търговска свързаност между отделните поръчки, които счита че следва да бъдат квалифицирани като отделни договори/правни основания и съображенията на първоинстанционния съд, обосновани с наличието на Рамково споразумение са неправилни, с които аргументи се позовава и на т. 24 от Коментара на ОИСР към Модела на СИДДО (издание 2017 г.) за да изключи формиране на място на стопанска дейност. На последно място се поддържа и че в случая установените прекъсвания в дейността не могат да бъдат квалифицирани като "временни" по смисъла на Коментара на ОИСР на Модела на СИДДО, поради което и наличието им "нулира" срока по чл. 5, ал. 3 от СИДДО и не те не следва да бъдат включвани при неговото изчисляване. Аргументи се черпят от § 19 на стр. 102 от Коментара на ОИСР на Модела на СИДДО (редакция 2015 г.), съответно § 55 на стр. 130 от Коментара на Модела на СИДДО на ОИСР (редакция 2017 г.), като необосновано в този смисъл първоинстанционният съд е приел за напълно несъотносими установените от вещото лице "прекъсвания" от по над 1 месец, причината за които е липсата на техническа връзка между отделните поръчки. Иска се отмяна на решението, отмяна на обжалвания акт и връщане на преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция "ОДОП" – София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Йорданов оспорва касационната жалба, настоява за оставяне в сила на съдебния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на изплатения адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционният АССГ е бил относно наличието на място на стопанска дейност в България за дейността на жалбоподателя, местно лице на Република Румъния, осъществена по повод отношенията му с "Проучване и добив на нефт и газ"АД /ПДНГ/, съгласно Рамково споразумение за услуги EU/CON/09.06.2015, в сила от 09.06.2015 г. до 31.12.2017 г., като част от кумулативните предпоставки за определяне в България или в Румъния следва да се облага полученият от жалбоподателя доход, платен от "ПДНГ"АД, в резултат на тази дейност. Следва да се посочи, че по отношение наличието на останалите предпоставки по чл. 136, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, страните не спорят, тъй като е установено от представеното удостоверение от данъчните власти в Румъния и декларацията, подадена от дружеството, че то е местно лице на Румъния за 2016 г., а относно т. 4 всъщност СИДДО между България и Румъния /и двете приложими такива/ не съдържа специални изисквания по смисъла на тази точка, които да бъдат установяване съгласно чл. 137, ал. 4 ДОПК, поради което и основание следва да се приеме за установено. За да отхвърли жалбата на дружеството против процесното Становище за липса на основание за прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Република Румъния и за облагаемост на дохода в България, съдът е приел, че обжалваното становище е издадено въз основа на искане по чл. 137, ал. 1 ДОПК с вх. № 96-00-26/05.09.2017 г. за прилагане на СИДДО между България и Република Румъния за предоставяне на данъчно облекчение за 2016 г. в размер на 51 522, 66 евро, с левова равностойност 100 769, 56 лева, произтичащо от доходи в размер на 515 226, 55 евро, изплатени на румънското дружество "Уедърфод Атлас ГИП"С. А. от българското дружество "ПДНГ"АД за 2016 г., за извършени услуги, подробно индивидуализирани в искането. Становището за липса на основание за прилагане на СИДДО, е постановено в резултат на преценката на компетентния орган, че доходите са реализирани от място на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 ДР ДОПК, § 1, т. 2 ЗКПО и чл. 5, ал. 3, б. "а" от СИДДО между България и Румъния /в сила през 2016 г./ и затова не е изпълнено условието по чл. 136, т. 3 ДОПК, който правен извод е застъпен и от страна първоинстанционният съд. Така постановеното решение е неправилно. Спорът по делото е правен и е свързан с преценката дали доходите на касатора са осъществени чрез място на стопанска дейност в България, което представлява условие по чл. 136, т. 3 ДОПК, изключващо приложението на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Останалите предпоставки не са спорни в процеса. Принципно правилно Съдът е определил приложимото материално право по спорния въпрос за "място на стопанска дейност", като е приел, че следва да се съобразят легалните дефиниции на понятието в допълнителните разпоредби на § 1, т. 2 от ЗКПО във вр. с § 1, т. 5 от ДОПК, както и на чл. 5 от съответната действащата СИДДО между България и Румъния, нормите на която следва да се приложат с предимство пред националното законодателство, което им противоречи. Тълкуването на разпоредбите на СИДДО следва да отговаря на принципите на националното и международното право, на смисъла на конкретните понятия и насоките, дадени в Коментара от Модела на данъчна спогодба за доходите и имуществото на ОИСР, на заявените позиции и резерви от участващите държави, ако такива са направени. Доколкото процесните отношения между касатора и неговия възложител – "ПДНГ" АД са се развили в периода на действие на сключеното между тях Рамково споразумение /в сила от 09.06.2015 г. до 31.12.2017 г. по който въпрос страните не спорят/, като фактически спорните услуги са предоставени в периода от 24.08.2015 г. до 25.07.2017 г., настоящият правен спор следва да бъде разрешен в аспекта на действащите през съответните години СИДДО между България и Румъния. Съгласно Член 5, т. 1 и т. 3 б. "а" от Спогодба между правителството на Република България и правителството на Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото (Ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на Република България на 22 февруари 1995 г. - ДВ, бр. 22 от 1995 г. В сила от 12 септември 1995 г. Издадена от Министерството на финансите, обн., ДВ, бр. 92 от 17.10.1995 г., отм., бр. 64 от 16.08.2016 г., в сила от 29.03.2016 г.), чиито разпоредби са приложими до 31.12.2016 г. /вкл. /, За целите на тази спогодба изразът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие /т. 1/, като същият термин, включва по-специално ""а) място на управление; б) клон; в) кантора; г) фабрика; д) работилница; и е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера и всяко друго място за добиване на природни богатств /т. 2/, вкл. и "строителна площадка, строителен или монтажен обект или надзорна дейност, свързана с тях, само ако такъв обект, проект или работата, свързана с тях, продължава повече от 9 месеца във всеки 12-месечен период" /т. 3, б. "а"/. От своя страна чл. 5 от Спогодбата между Република България и Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите (Ратифицирана със закон, приет от 43-то НС на 8.10.2015 г. – ДВ, бр. 81 от 20.10.2015 г. Издадена от Националната агенция за приходите, обн., ДВ, бр. 64 от 16.08.2016 г., в сила от 29.03.2016 г., приложима от 01.01.2017 г. – така чл. 28, т. 2 от същата) дефинира по идентичен начин понятието "място на стопанска дейност" за целите си, а именно като "определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие" /т. 1/, като същият термин "включва по-специално: а) място на управление; б) клон; в) офис; г) фабрика; д) работилница; и е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване на природни богатства" /т. 2/, но за разлика то предходно действащата СИДДО приема, че "строителна площадка, строителен, монтажен или инсталационен обект представляват място на стопанска дейност само ако продължават повече от дванадесет месеца" /т. 3/. Въз основа на Коментара от Модела на данъчна спогодба за доходите и имуществото на ОИСР може да се заключи, че е налице едно "място на стопанска дейност", когато за него е налице единна цялост от географска и търговска гледна точка, а отделно от това следва да отговаря и на изискването за постоянство – в конкретиката на казуса да надхвърли прага от 9 месеца за всеки 12 месечен период, съобразно приложимата до 31.12.2016 г. СИДДО, респ. – този от 12 месеца, съобразно приложимата след 01.01.2017 г. и сега действащата СИДДО. В случая, обосновано първоинстанционният съд е приел, че такава географска цялост несъмнено е налице. Същественото е, че от данните по делото вкл. и заключението на вещото лице, безспорно се установява, че чуждестранното лице осъществява процесните услуги чрез своите работници във връзка с общо четири броя сондажа, два от които са съществуващи, респ. два - са били в процес на изграждане, на територията на и интегрирани в ПГХ "Чирен". При това положение не може да се приеме, че всеки един от разглежданите сондажи съставлява самостоятелен обект в аспекта на коментираната тук "географска свързаност". Съобразява се в тази връзка фактът, че ПГХ "Чирен" е изградено на мястото на изтощеното газокондензатно находище, като то се използва за покриване на сезонната неравномерност в потреблението на природен газ в страната и е един от инструментите за гарантиране на сигурността на газовите доставки. На територията му функционират понастоящоем 24 експлоатационни сондажи, които наред с компресорна станция с обща инсталирана мощност 10 MW и технически съоръжения са необходими за осигуряване на нагнетяването, добива и качеството на съхранявания газ. Именно увеличението на дневния добив на газ е била целта на изграждането на новите сондажи – Е-72 и Е-73, и ремонта на съществуващите такива – Р-15 и Е-71. Или в обобщение в случая правилно административният съд е възприел тезата, че се касае до една географска цялост, доколкото макар и отделни строежи по смисъла на ЗУТ, респ. отделни обекти за нуждите на възлагане на обществените поръчки, в случая се касае до едно цяло от функционална и технологична гледна точка що се касае до ПГП "Чирен" като цяло. Все в тази връзка следва да се съобрази и обстоятелството, че всяко едно място за добиване на природни богатства, само по себе си, е възприето и в двете СИДДО /отм. и сега действащо/ с Румъния като "място на стопанска дейност" /чл. 5, т. 2 б. "е"/, наред с мините. Видно от разясненията дадени към б. "е" от ал. 2 на чл. 5 от Модела за СИДДО "изразът "всяко друго място за добиване на природни ресурси" следва да се тълкува в широк смисъл. Поради което и няма никаква пречка примерът даден в Коментара на Модела на СИДДО на ОИСР относно географската цялост на една "мина", като обект разположен на голяма площ, изискващ прехвърляне на стопанските операции от едно място на друго, да бъде приложен и в процесния случай. Нищо различно не следва и от примерите на които се позовава касаторът. Неудачно е позоваването на примера с банковите клонове, доколкото между всеки един от тях липсва каквато и да географско единство с оглед тяхното местоположение и начин на функциониране, което предполага действително преместване на мястото на стопанските операции, по идентичен начин случаят не може да се приравни и на изграждането на вятърни турбини /така съдебната практик, на която се позовава касатора/, съставляващи отделни и независими обекти сами по себе си, а и разположени в различни точки в землищата на няколко села (съобразно фактите, вкл. и относно вида на осъществените услуги, по които е постановено посоченото в касационната жалба Решение на ВАС), с оглед преценката на този кумулативен елемент от обсъжданото понятие. На второ място правилно е възприето от първоинстанционния съд, че в случая е изпълнено и условието за търговска свързаност. Не е спорно по делото, че между "Уедърфорд Интернешънъл Ийстърн Юръп С. Р. Л." /чийто правоприемник е касаторът, по повод на което правоприемство е сключен и Анекс № 1 към рамковия договор от 27.06.2016 г., приложен по административната преписка/ и "ПДНГ"АД е сключено т. нар. Рамково споразумение, като на база и в съответствие с клаузите на същото и за периода на неговото действие /конкретно 09.06.2015 г. – 31.12.2017 г./, "ПДНГ"АД възлага на извършването на конкретни работи на посоченото дружество/касатора /в качеството му на провоприемник по правата и задълженията произтичащи от коментираното тук споразумение/ въз основа на отделни поръчки. Не се спори, че за периода от 24.08.2015 г. до 25.07.2017 г. от първоначалният изпълнител, респ. "Уедърфорд Атлас ГИП" С. А. /негов правоприемник/, са изпълнени над 20 различни "Поръчки" на "ПДНГ" АД, представляващи различни видове услуги във връзка със сондажи Е-71, Е-72, Е-73 и Р-15 на ПГХ Чирен. Различните видове услуги по посочените поръчки са подробно описани в приетото по делото заключение по допусната съдебна-експертиза, което не е оспорено от страните, а отделно от това по вида на конкретно извършените работи не се и формира спор по делото от фактическа страна. Съобразно конкретните уговорки в коментираното тук Рамково споразумение, посочи се по-горе предметът на същото е да определи условията за сътрудничество между страните при доставка и наем на оборудване и услуги от продавача на купувача, последните конкретно определени в нарочни поръчки. Това ясно личи както от дефинициите на използваните в Рамковото споразумение термини като "продукт(-и)", "услуга(-и)", "поръчка", "работа" и прочие, както и конкретно от клауза 2. 1 "поръчка", (а) където е посочено, че "всяка поръчка е предмет на условията и разпоредбите на това споразумение, което урежда всички сделки между Страните по отношение на извършената Работа след Дата на влизане в сила, независимо дало това Споразумение е посочено в поръчката", както и изрично посоченото че "в случай на противоречие между условията на това Споразумение и условията на Поръчката, се прилагат условията на това Споразумение". Или независимо от обстоятелството, че конкретния вид работа се възлага въз основа на нарочна поръчка, независимо от факта, че самите поръчки не са обвързани и представляват изпълнение на отделни задачи /сервизни услуги/, които не са свързани с цялостното прокарване/просондиране на сондажите/, което е потвърдено и от заключението на съдебно-техническата експертиза, съдържанието на конкретните права и задължения на страните е идентично - то е определено с рамковия договор и всяка една конкретна поръчка е основана на него. Поради това именно обстоятелство – правилно е прието, че е изпълнено изискваното от Коментара на Модела на СИДДО на ОИСР търговско единство. Противно на тезата застъпена от касатора е и разяснението дадено в Коментара на Модел на СИДДО на ОИСР съгласно който "строителна площадка или обект следва да се разглеждат като едно цяло дори ако се основават на няколко договора, при положение че по същество всички отделни части са свързани в едно цяло в търговски и географски смисъл", а такава свързаност в случая посочи се по-горе е на лице. Или в обобщение неоснователно е касационно оплакване, че преценката за осъществяване на място на стопанска дейност следва да се прави поотделно за всеки сондаж поотделно. Принципно при това положение обосновано административният съд е приел, че не техническо/инженерно, а търговско единство следва да е налице между изпълнението на отделните поръчки на площадката на платеца на дохода /последният избран за изпълнител след проведените обществени поръчки във връзка с изграждането на двата сондажа – Е-72 и Е-73 и извършването на сондажно-геофизични изследвания в сондажи под налягане и вземане и анализ на проби от пластови флуиди от наблюдателни сондажи ПГХ "Чирен" част от които сондажи Р-15 и Е-71/. Неправилна е по същество преценката на съда и основателни в тази връзка са доводите на касатора, че не е изпълнено третото кумулативно условие, за да се приеме, че е формирано място на стопанска дейността на територията на РБългария. Посочи се по-горе изискването на чл. 5, т. 3 б. "а" от Спогодба между правителството на Република България и правителството на Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, чиито разпоредби са приложими до 31.12.2016 г. /вкл. /, е работата, свързана с конкретната строителната площадка, строителен или монтажен обект да продължава повече от 9 месеца във всеки 12-месечен период, респ. съгласно чл. 5, т. 3 от действащата от 01.01.2017 г. Спогодбата между Република България и Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, изискването е тези работи да продължават повече от дванадесет месеца. Посоченото съответства и на изискването мястото на дейност да бъде "определено", т. е. същото да се характеризира с определена степен на постоянство, а не да има временен характер. От приетото по делото заключение на вещото лице по допусната СТЕ категорично е установено, че през периода от 24 август 2015 г. до 25 юли 2017 г. дейността на Дружеството в България е прекъснала над 1 месец, поне 8 пъти: от 06 октомври 2015 до 26 декември 2015 - 80 дни; от 28 януари 2016 до 13 март 2016 - 44 дни; от 07 април 2016 до 20 юни 2016 - 73 дни; от 23 юни 2016 до 24 август 2016 - 61 дни; от 29 август 2016 до 19 октомври 2016 - 50 дни; от 21 октомври 2016 до 01 декември 2016 - 39 дни; от 12 декември 2016 до 17 април 2017 - 126 дни; и от 21 април 2017 до 25 май 2017 – 32 дни, като причината за това е, че между поръчките няма връзка, те са от различно естество, едната не обуславя другата и минава време докато е възникнала нуждата от работите по последващите поръчки. Тези експертни изводи неправилно са възприети като несъотносими към правния спор по делото. Действително те са несъотносими към разрешаването на въпроса относно наличието на коментираното по-горе изисквате за географско и търговско единство, но са напълно относими към разрешаване на въпроса относно изискването за определеност, т. е. за продължителност на стопанските операции. Без съмнение както е посочено в оспореното решение броенето на срока, прекаран от един изпълнител на строителен или монтажен обект, се осъществява в съответствие с разясненията, съдържащи се в Коментара към чл. 5 от Модела на СИДДО на ОИСР – т. е. срокът изтича с приключването на всички работи на обекта или с окончателното им прекратяване или напускане на обекта. Основно правило в случая е, че обектът не се смята за прекратен, когато дейността в него е временно преустановена. Правилно е посочено, че нито временните прекъсвания на дейността, нито липсата на непрекъснатост на операциите, означават край на съществуване на мястото на стопанска дейност, както се сочи в Коментара към чл. 5. В случая обаче не е съобразено обстоятелството, че касаторът не е главен изплънител на обекта, а прекъсванията установени от вещото лице нямат временен характер по смисъла на посочения Коментар – не се касае нито до сезонни прекъсвания, свързани с лошо време, нито пък се дължат на липса на материали или затруднение във връзка с работната ръка, не се дължат /конкретно цитираните по-горе и коментирани прекъсвания, установени от експерта/ вкл. и на технологична необходимост, т. е. липсва обоусловеност между цитираните в заключението работи. Всъщност както е прието в оспореното решение процесното Рамково споразумение разрива белезите на договор с периодично изпълнение, в който случай, съобразно същият този Коментар на Модела на СИДДО на ОИСР /вкл. и с цел избягване на злоупотреби/, срокът следва да бъде броен на база периода от време, през който е използвано определено място, съпоставено в комбинация с броя пъти на използването му за място на стопанска дейност. Този извод се налага и от безспорно установеното, вкл. и посредством приетото заключение на вещото лице, че посочените по-горе прекъсвания в дейността на дружеството на територията на "ПГХ" Чирен се дължат на факта че липсва какво и да било връзка между посочените от експерта поръчки, както и че минава известно време преди да възникне необходимост от възлагане на последваща поръчка /което кореспондира и с клаузите на самото Рамково споразумение/, както и от факта, че след всяко приключване на дейността по конкретната поръчка е последвала "демобилизация", т. е. напускане на територията на РБългария на работниците и служителите на касатора и демонтиране на използването оборудване, т. е. преустановяване на работите по разбиранията в Коментара на Модела на СИДДО на ОИСР. Или в обобщение при съобразяване въпросните прекъсвания в дейността на касатора се следва изводът, че не е изпълнено изискването за продължителност на осъществяваната дейност /повече от 9 месеца за всеки 12 месечен период, съобразно изискването в сила до 31.12.2016 г., респ. за повече от 12 месец след 01.01.2017 г. /, тъй като както от представените писмени доказателства, така и от приетото заключение по СТЕ, е видно, че лицата, осъществяващи описаните в договора услуги са пребивавали през определени периоди на територията на България, но не постоянно и за период общо по-малък от коментирания по-горе срок, а отделно от това при съобразяване и периодите в които дружеството не е осъществявало дейност на територията на РБългария, е видно че продължителността на стопанските операции и според този критерий е по-малка от изискуемите съответно 9 месец за всеки 12 месечен период, респ. 12 месеца. В този смисъл по отношение преценката относно регулярността, липсата на непрекъснато на операциите, в аспекта на спазване изискването за определен период на осъществяването ми, са и Решение № 9409 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8852/2010 г., Решение № 10385 от 12.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15316/2008 г. Решение № 5922 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13060/2010 г. и др. Или в обобщение неправилна е констатацията на органа, а и на съда, че е надхвърлен коментираният времеви период, поради което и се следва изводът, че този критерий за наличие на "място на стопанска дейност" в страната не е изпълнен. Предвид изложеното следва да се приеме, че доходите не са реализирани чрез място на стопанска дейност в България и не е налице отрицателното условие по чл. 136, т. 3 ДОПК за прилагане на СИДДО. Или в обобщение следва да се приеме, че румънското дружество отговаря на всички изисквания по чл. 136 ДОПК, налице са материалноправните предпоставки по чл. 7, т. 1 СИДДО и процесните доходи с източник в България, които не са реализирани чрез място на стопанска дейност, следва да бъдат обложени само в Румъния. Или иначе казано налице е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, за отмяна на първоинстанционното решение, вкл. и в частта му за разноските, присъдени в полза на НАП. На основание чл. 221, ал. 2 АПК спорът следва да се реши по същество, като се отмени обжалваното становище за липса на основание за прилагане на СИДДО като незаконосъобразно, и предвид естеството на акта следва да бъде върната преписката на административния орган да се произнесе по същество съобразно дадените указания по тълкуването и приложението на закона. При този изход на спора и при своевременно сторено искане за това на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК се дължи на касационния жалбоподател сторените разноски за две съдебни инстанции, които се установиха в общ размер на 25 341, 15 лева съгласно представените пред настоящата инстанция списък на разноските и доказателства за внесените ДТ /пред АССГ и ВАС/, депозит за вещи лица и изплатен адвокатски хонорар за осъщественото процесуално представителство съответно пред АССГ и ВАС. Неоснователно е възражението за прекомерност на уговореното изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно материалния интерес на делото, неговата фактическа и правна сложност и осъществения обем процесуални действия. Разноските следва да се поемат от Националната агенция за приходите като юридическото лице, в чиято структура се намира ответникът – Директор на Дирекция Обжалване и данъчно –осигурителна практика, гр. София. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИОТМЕНЯ изцяло Решение № 4343 от 25.06.2019 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 6635/2018 г., и вместо него постановява: ОТМЕНЯ Становище за наличие или липса на основание за прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Република Румъния изх. № П-29002917155385-108-001/05.02.2018 г. на главен инспектор по приходите, потвърдено с Решение № 561/26.04.2018 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София при Централно управление на Националната агенция за приходите. ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по същество съобразно дадените указания по тълкуването и приложението на закона. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на "Уедърфорд Атлас ГИП"С. А. – чуждестранно юридическо лице със служебен номер от регистъра на НАП 3076868076 и регистриран адрес в Република Румъния окръг Прахова, Плоещ, ул. "Колопотей" 2 А, сумата от 25 341, 15 /двадесет и пет хиляди триста четиридесет и един лева и петнадесет стотинки/ лева, разноски по делото. Решението е окончателно.